Определение № 1678 от 05.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 819/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. С. Ж., конституирана на мястото на починалия ответник И. Г. Ж., срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 16.02.2024 г. по в.гр.д. № 1286/2023 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение е спряно производството по същото възивно гр. дело, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска същото да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. Поддържа се, че ищцата А. Б. М., в молбата си за спиране на производството, е навела твърдения за образувани досъдебни производства като са цитирани два броя прокурорски преписки: пр. пр. № 10690/2023 г. и пр. пр. № 42696/2023 г., и двете по описа на СРП, без да са представени доказателства за това.Изтъква се и че само твърденията на страната, изложени в нейната молба, не могат да представляват престъпи обстоятелства по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, както и че апелативният съд не е констатирал в хода на производството наличието на такива престъпни обстоятелства и не е изложил мотиви за това към обжалваното определение, в които да опише тези обстоятелства и да обоснове, защо същите обуславят решението по гражданския спор. Ответникът по частната жалба – А. Б. М., в п редставения писмен отговор, счита частната жалба за неоснователна. По делото са постъпили и молба вх. № 4330/11.03.2024 г. и молба вх. № 4465/13.03.2024 г. от А. Б. М. за отвод на съдебния състав по настоящото дело. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: На първо място, настоящият състав на ВКС, Първо гражданско отделение, счита, че към момента липсват основания за отвод на съдиите Бонка Дечева, Ваня Атанасова и Атанас Кеманов.Спрямо тримата съдии не са налице факти, обосноваващи приложение на разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ГПК, вкл. и на основанието по т. 6 от същата – т. е. поради съществуването на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в тяхната безпристрастност.Ето защо, искането на ответника по частната жалба за отвод на съдиите от настоящия състав на ВКС следва да се остави без уважение. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството по делото е образувано по предявен от М. срещу И. Г. Ж., заместена в хода на процеса от наследника си М. С. Ж., осъдителен иск с правно квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 220 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от публична продан на 1/2 ид. ч. от апартамент №21, находящ се в [населено място], [улица], №14. За приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на такива обстоятелства и по неин сигнал се извършва проверка дали евентуално има извършено престъпление, не дава основание за спиране на исково производство. В молбата на ищцата, в която е било обективирано искането за спиране на производството по делото, са изложени множеството обстоятелства, сочещи на извършени от ответната страна и други лица, престъпни деяния, но те нито са „разкрити“, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, нито са обуславящи изхода на гражданскоправния спор, висящ пред въззивния съд. От гореизложеното следва, че не са налице основания за спиране на производството по делото на основание по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото – върнато на апелативния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия по неговото разглеждане. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,