Решение № 437 от 16.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8651/2025 г.

Образувано е по жалба на В. Ч. С., от гр. Варна против решение по т.2.1 от Протокол № 23 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 02.07.2025 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.2 от ЗСВ – намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 7 месеца за дисциплинарно нарушение по чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ. Претендира нищожност на оспорения акт като издаден от некомпетентен орган, поради изтекъл мандат. Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 30.04.2025 г. по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, във връзка с изтеклите мандати и липсата на функционална и материална компетентност при членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет, приравнявайки последиците и за членовете на настоящия състав на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Развива съображения за пороци във формата на дисциплинарно наказващия акт, изразяваща се в липса на мотиви относно наложеното наказание и във връзка с фактическия състав на нарушението. Твърди несъставомерност на вменените му дисциплинарни нарушения. Позовава се на нарушение на принципа за съразмерност, уреден в чл. 6 АПК при ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Заявява искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със следните въпроси: 1.Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на прокурори след края на конституционно установения мандат на този орган, без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол? 2.Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия? Ответникът по жалбата – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Кирилов изразява становище за неоснователност на същата. Възразява срещу твърденията, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, посочвайки че решението на Съда на Европейския съюз касае Инспектората към Висшия съдебен съвет, който е орган със специфични правомощия и се конституира по различен начин от Висшия съдебен съвет. Позовава се на решение № 12/27.09.2022 г. по к.д. № 7/2022 г. на Конституционния съд на Република България, което сочи, че изтичането на мандата на членовете на колегиалния орган не прекратява правомощията на самия орган, формулирайки принципа за непрекъсваемост на дейността му. Посочва, че оспореният акт не страда от порока липса на мотиви. Отбелязва, че същите се съдържат в решението на дисциплинарния състав, което Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е възприела изцяло. Извършеното нарушение е ясно индивидуализирано, а определеното наказание, съответстващо на формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Заинтересованата страна – и.ф. Главен прокурор на Република България, чрез юрисконсулт Анкова изразява становище за неоснователност на оспорването. Намира за неоснователни доводите за нищожност на оспорения акт поради твърдяната от жалбоподателя липса на компетентност на дисциплинарнонаказващия орган. Посочва, че Висшият съдебен съвет, респ. неговите колегии са постоянно действащи органи и изтичането на мандата на членовете им не прекратява техните правомощия. Посочва, че мотивите на оспорения акт могат да бъдат изложени отделно от него и отбелязва, че в случая Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е възприела изцяло съображенията на дисциплинарния състав по дисциплинарното дело, които следва да се считат за неразделна част. Намира оплакванията за несъразмерност на наложеното наказание за неоснователни. Посочва, че същото е индивидуализирано съобразно тежестта на нарушението като са преценени вярно формата на вината и обстоятелствата за неговото извършване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323 ЗСВ, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е основателна. По делото е установено, че дисциплинарното производство срещу прокурор В. С. е образувано по предложение на и.ф. главен прокурор във връзка с висящото досъдебно производство № 295/2023 г. по описа на 04 сектор СО-СГП, пр. пр. № 13800/2023 г. по описа на СГП за престъпление по чл. 339, ал.2, вр. ал.1 от НК. С постановление от 31.07.2023 г. от него са отделени материали за престъпление по чл. 302, т.1 и 2, вр. чл.301, ал.1 НК, по които е образувано друго производство № 335/2023 г. по описа на 03 сектор СО-СГП, пр. пр.№ 18119/2023 г. по описа на СГП, което е било прекратено с постановление от 07.05.2024 г. на основание чл. 24, ал.1, т.1, пр.1 НПК. Досъдебното производство № 295/2023 г. е приключило с внесен в съда обвинителен акт, по който по нохд № 4848/2023 г. по описа на СГС с присъда № 63/15.04.2024 г. прокурор С. е оправдан по повдигнатото му обвинение, като съдът е приел, че деянието се характеризира с незначителна обществена опасност, за да е престъпление (чл.9, ал.2 НК). Присъдата е потвърдената в рамките на проведения инстанционен контрол и е влязла в законна сила на 03.12.2024 г. На жалбоподателя е било наложено административно наказание по Закона за оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ). Притежаването на боеприпаси над лимитативно определените в закона във връзка със законно притежавани оръжия е квалифицирано от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет като нарушение на т.т.5.3, 5.5, 5.6, 5.7 и 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (отм.), съгласно които: т.5.3. Магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; т.5.5. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; т.5.6. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; т.5.7. Магистратът трябва да е с безукорна репутация; т.5.8. Магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми. Оспореното решение на Прокурорската колегия на ВСС е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона дисциплинарни правомощия по чл.311, т.2 ЗСВ, във връзка с чл.320, ал.3, т.1 ЗСВ. Същото е прието при наличие на кворум и с необходимото мнозинство, съгласно нормата на чл.308, ал.1, т.6 ЗСВ, във връзка с чл.33, ал.5 ЗСВ - с 6 (шест) гласа "за" и 0 (нула) гласа "против" от присъстващите членове на Прокурорската колегия на ВСС. Процесният акт отговаря на нормативноустановените изисквания за форма, като на основание чл.320, ал.7 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, когато предложението му бъде прието, както и изказаните съображения от членовете на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт като издаден от некомпетентен орган, поради изтекъл мандат. Позоваването на решение на Съда на Европейския съюз от 30.04.2025 г. по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, във връзка с изтеклите мандати и липсата на функционална и материална компетентност при членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет, приравнявайки последиците и за членовете на настоящия състав на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е неоснователно. Съобразно дадените указания в решението от 30.04.2025 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23, националната съдебна юрисдикция следва при преценка законосъобразността на оспорения административен акт да провери неподатливостта на външно влияние на органа, както и обективността и безпристрастността му във връзка с упражняването на неговите функции, като гаранция за независимост, чрез съобразяване на всички факти в рамките на производството. Това могат да бъдат изказвания на отделните членове на колективния орган по време на обсъждането на съответното решение, дадени мнения и становища при други техни изяви, които по същество биха могли да ограничат магистратската независимост, предхождани или последвани от изявления и действия на политически представители, които, участвайки по силата на Конституцията на Република България в конституирането на колективния орган, са осъществили засягане по същество на магистратската независимост. Възможно е други обективни факти, установени с доказателства в рамките на самото административно или съдебно производство, да показват наличие на неправомерен натиск върху членовете на колективния орган да приемат едно или друго решение, свързано с упражняваните от него функции. По настоящото дело не са налице такива твърдения и установявания, поради което не би могло да се презюмира, че при упражняването на правомощията по чл.30, ал.2 и ал.5 от членовете на Прокурорската колегия на ВСС с изтекъл мандат се пораждат оправдани съмнения у правните субекти за използване на правомощията и функциите на посочения орган за нарушаване независимостта на магистратите, т. е. за засягане на прокурорската независимост по начина и до степента, приети в утвърдената практика на СЕС по тълкуването на чл.19, ал.2 от ДЕС вр. чл.47 от ХОПЕС. В дисциплинарното производството с Решение №ВСС-9794/11.06.2025 г. по дисциплинарно дело №17/2023 г. по описа на ВСС, дисциплинарният състав, а в последствие и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет са отказали да ценят становище на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия от 24.03.2025 г., прието в друга, паралелна процедура по избор на „административен ръководител-апелативен прокурор“, в което независимо от висящите наказателни производства е прието, че „прокурор С. спазва изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи и притежава необходимите нравствени качества, за да бъде назначен на длъжността“, за която кандидатства. Важно е да се отбележи, че двама от общо четиримата членове на Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет са и членове на дисциплинарния състав, а всички четирима нейни членове са част от колегиалния дисциплинарнонаказващ орган. Напълно допустимо е те да могат да променят своята позиция досежно репутацията на жалбоподателя и неговите морални качества, но в случая действат не като физически лица, а като орган на съдебната власт и изразявайки диаметрално противоположни становища във връзка с нравствените качества на прокурор С. в период от 2 месеца и половина, както дисциплинарния състав, така и Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е следвало да изложат конкретни мотиви. Изчерпвайки посоченото противоречие с констатацията, че не са обвързани от своето становище, изразено в качеството им на Комисия по професионална етика, те са мотивирали формално оспореното решение за налагане на дисциплинарно наказание по важните за квалификацията на нарушенията действия на привлечения към дисциплинарна отговорност магистрат, което е от категорията на съществените нарушения на административнопроизводствените правила. Още повече, че фактите във връзка с прилагането на етичните норми по дисциплинарното производство и по производство по избор на административен ръководител на Апелативна прокуратура - Варна не са били различни. Налице са нарушения в дейността на дисциплинарнонаказващия орган и при определяне на наказанието. Същото е част от неговата дискреционна власт (виж Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2017 г. на ВАС по т. д. № 7/2015 г., ОСС, I и II колегия), но от мотивите на оспорения акт не става ясно, кои са били възможните санкции във връзка с установените нарушения. Във връзка с гореизложеното доводите на жалбоподателя за липса на конкретни мотиви относно наложеното наказание и във връзка с фактическия състав на нарушението са основателни. Реализирането на дискреционните правомощия на дисциплинарнонаказващия орган, в задължението му да очертае възможните законосъобразни решения, от които той би следвало да направи своя избор пряко произтича от принципите, уредени в чл. 6 и чл.13 АПК. Факт е, че подобни възможни решения не са стояли на вниманието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което тя е издала своя акт в нарушение на предоставената й от закона оперативна самостоятелност. Съгласно чл.307, ал.3, т.3 ЗСВ (изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) дисциплинарни нарушения са действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на съдебната власт. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение. Наличието на последното е обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна. Вината като психично отношение на дееца към деянието и последиците му не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че вмененото нарушение на жалбоподателя е несъставомерно по приложените етични правила от т.5.3 и т.5.7 от КЕПБМ (отм.). Разпоредбата на т.5.3. гласи: „Магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие“. Съгласно тълковния речник на българските думи благоприличието е съвкупност от добри обноски, приличие, учтивост и възпитание, най-общо поведение, което отговаря на изискванията на добрите нрави, етикета и общоприетите норми за вежливост, почтеност, скромност и добро поведение в обществото, външна порядъчност и съобразяване на държанието с изискванията на средата. Дисциплинарно-наказващият орган не е изяснил как притежаването на боеприпаси в повече от законно разрешените влияе върху добрите обноски, учтивостта, възпитаното поведение, вежливостта и изброените по-горе характеристики на благоприличието и по-конкретно как формира неговия дефицит, за да бъде основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност по т.5.3 от КЕПБМ(отм.). Съгласно т.5.7. от КЕПБМ (отм.) магистратът трябва да е с безукорна репутация. Според „Речник на българския език“ репутацията се свързва с общоприетото мнение или представа за човек, организация или нещо, изградена въз основа на минали действия и поведение. В случая конкретното съхранение на боеприпаси над нормативно допустимото е деянието, за което се ангажира дисциплинарната отговорност и то като същностна характеристика на дисциплинарното нарушение, което е предмет на изясняване и със значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност е действие или бездействие с проекции от настоящето по смисъла на закона, а не на минали действия и поведение, на които обществото е дало позитивна или негативна оценка. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на прокурор С. по т.5.3. и 5.7. от КЕПБМ (отм.) е несъставомерно. Същото не засяга и не е в разрез с етичните правила по така посочените норми. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствени правила, констатираната липса на надлежно упражняване на дискреционните правомощия и наличната несъставомерност по част от основанията във връзка, с които е ангажирана дисциплинарната отговорност на прокурор С. са способствали за неточното прилагане на материалноправните разпоредби. Искането на жалбоподателя за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, настоящият състав на Върховния административен съд намира за неоснователно. Основанието на преюдициалното запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта му за действително решаване на даден правен спор. Конституционният съд на Република България се е произнесъл относно понятието "мандат на орган на власт" в свое Решение №13 от 15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12/2010 г., обн. ДВ, бр. 102/30.12.2010 г. Според решението мандатът представлява установен период от време, в който орган на публичната власт осъществява правомощия, предвидени в Конституцията или в закон. Мандатът на органа предопределя и времевия обхват на изпълнението на функциите от неговия персонален състав, но органът на власт не престава да съществува дори неговите членове да са в невъзможност да изпълняват определените им властнически правомощия и упражняването на власт. Трябва да се отбележи, че има съществена разлика между изтичане на мандат на членове на колективен орган и функционално съществуване на органа, като част от конституционноустановените органи на държавна власт в страната. Принципът за разделение на властите, установен с Конституцията на Република България и по същество основен постулат в демократичното общество, не би могъл да съществува, ако поради изтичане на мандатите на отделните членове на колективен орган от държавната власт се приеме, че органът не притежава компетентност да приема решения в рамките на възложените му правомощия. Според последващата тълкувателна практика на Конституционния съд на Република България (Решение № 12/2022 г. по к. д. № 7/2022 г., Определение № 7/2023 г. по к. д. № 9/2023 г.) и според тълкувателната практика на СЕС (Решение по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23), когато по отношение на членовете на конституционноустановен колективен орган на съдебна власт изтече законовоопределения мандат, органът не прекратява автоматично дейността си, тъй като важи принципът за гарантиране непрекъснатост на неговото функциониране, което осигурява върховенство на правото. В цитираното решение на СЕС е разгледан въпросът за изтеклите мандати на членовете на ИВСС и е изяснено, че в тази хипотеза следва да бъде ограничена възможността на ИВСС да упражнява някои от правомощията си, свързани с изпълнение на професионалните задължения на магистратите и с установяване на нарушение на тези задължения, които са основание за реализиране на дисциплинарна отговорност или дори за освобождаването от състава на съдебната власт. Изтъкната е необходимостта от законодателно уреждане на ограничението на продължителността на мандата във времето, доколкото този орган има правомощия да засяга правната сфера на магистратите като извършва проверки на тяхната работа и в резултат на това има възможност да инициира дисциплинарни производства. Съгласно Определение № 8513/19.08.2025 г. по адм. дело № 6562/2025 г. на ВАС, петчленен състав на Втора колегия, в цитираното решение Съдът на Европейския съюз се е произнесъл само относно изпълнението на функциите на членовете на ИВСС, които ще засегнат независимостта на съдиите, ако не се осъществят посочените предпоставки в отговора на поставения въпрос, а не по отношение на всички законово определени правомощия на Инспектората. Направеното от СЕС тълкуване не може да бъде пряко съотнесено към дейността на ВСС, доколкото членовете на съответните колегии на ВСС имат, извън дисциплинарната дейност, множество други нормативно установени функции, посочени в чл.30, ал.2 и ал.5 ЗСВ. С оглед посоченото различие приложимостта на разрешенията за ИВСС към дейността на ВСС не произтича директно и от Определение № 7/24.07.2023 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 9/2023 г., в което като аргумент за отклоняване на питането на главния прокурор относно мандата на ВСС Конституционният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 12/2022г. по к.д. № 7/2022 г., касаещо дейността на ИВСС. В цитираното определение съдът е потвърдил становището си, че функционирането на постоянно действащ държавен орган не се прекратява с изтичането на мандата на изборните членове по смисъла на чл.130, ал.4, изр. първо от Основния закон. В Решение по съединени дела С-313/23, С-316/23 и С-332/23 на Съда на Европейския съюз от 30.04.2025 г. е дадена насока на националния съд за преценка дали издадените от такъв орган актове засягат независимостта на съдиите, ако не са осъществени посочените предпоставки в отговора на въпрос 1. За разлика от Инспектората на ВСС спрямо ВСС е налице законова регламентация на ограниченията, които се налагат на този конституционен орган в условията на изтекъл мандат на членовете на този орган – чл.33, ал.4 и чл. 175, ал.1 ЗСВ (в редакцията към 21.01.2025 г. - ДВ бр. 6/2025 г.). Следва да се има предвид и действащата норма на чл.173, ал.15 ЗСВ, която налага времеви граници за определянето на временно изпълняващи функциите на ръководител на върховните съдилища и главния прокурор, като част от ограничаването на функциите на колективния орган на управление на съдебната власт, чиито членове изпълняват задълженията си в условията на изтекъл мандат. На следващо място, гаранции за независимостта на изборните членове на ВСС се съдържат в разпоредбите на чл.17 и чл.18 ЗСВ, респективно в установените там несъвместимости за заемане на длъжността. Всичко изложено обуславя като последица оставяне без уважение на искането за отправяне на преюдициално запитване с посочените въпроси. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение