Определение № 178 от 09.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 450/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Р. Х. против определение № 259/02.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 139/2022 г. от 10-ти състав на САС. С обжалваното определение, съдът е отказал да допусне правна помощ на молителката, жалбоподателка в настоящото производство. Съдът е приел, че молителката е закупила недвижими имоти в [населено място], поради което е отказал допускането на правната помощ. В молбата до съда, с която се прави искането за правна помощ, се съдържат данните, които лицето следва да декларира съгласно разпоредбата на чл.23, ал.3 ЗПП. Молителката не е декларирала притежаваните от нея недвижими имоти, но видно от първоинстанционното дело /л.85-104/, същата е закупила и притежава недвижими имоти, находящи се в [населено място]. Самият факт на закупуването не води до извод за липса на предпоставките за допускане на правна помощ, но обстоятелството, че молителката притежава недвижими имоти води до извод, че същата е в състояние да реализира доходи от тях и да заплати адвокатско възнаграждение на избран от нея адвокат, който да осъществи процесуално представителство по делото, за което е поискана правната помощ. Тъй като молбата за правната помощ е подадена в един значително отдалечен момент от настоящото произнасяне на съда, то при промяна на констатираните обстоятелства и тези, относими към разпоредбата на чл.23 ЗПП, молителката разполага с процесуалната възможност да поиска отново допускане на правна помощ. По изложените съображения, молбата за допускане на правна помощ по реда на ЗПП на молителката е неоснователна, като постановеното в този смисъл определение на САС следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС