Определение № 10280 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10598/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК, във връзка с чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалбата на П. Г. С., от [населено място, област], срещу решение № 340-ПВР/12.10.2026 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/. Жалбоподателят обосновава наличието на правен интерес от оспорване на решението на ЦИК от 12.10.2026 г., с качеството си на гражданин на Р България с избирателни права. Излага съображения за незаконосъобразността му поради противоречие с чл.102-106 ИК и в частност относно всички лица, назначени по предложения на партии и коалиции по реда на чл. 102 от Изборния кодекс, които пребивават постоянно в съответната чужда държава. Счита, че тези назначения са извършени при неправилно приложение на закона, тъй като постоянно пребиваващите в съответната чужда държава лица са включени в съставите по общия ред за партийни предложения, без да е съобразено законовото разграничение между този ред и специално уредения механизъм за попълване на съставите на СИК извън страната с лица, предложени от дипломатическите и консулските представителства или Министерството на външните работи. По релевираните с жалбата доводи, оспорващият претендира отмяната му и връщане на преписката на ЦИК за ново произнасяне в оспорената част при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът - Централна избирателна комисия, в писмено становище релевира доводи за недопустимостта на подадената жалба, с оглед естеството на атакувания акт и липсата на правен интерес за подателя й от предявеното оспорване в хипотезите на чл.102 и сл. ИК. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема жалбата за недопустима, по следните съображения: Съгласно общото правило на чл. 154 ал. 1 АПК, приложимо и в настоящото производство по чл. 58, ал. 1 ИК, съдът конституира страните служебно, като следи във всеки момент от производството налице ли са абсолютните процесуални предпоставки за висящността му, сред които и наличието на правен интерес, при липсата или отпадането на който жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено /чл. 159, т. 4 АПК/. Наличието или липсата на правен интерес от оспорването се преценява всеки път съобразно предмета на конкретно дело, при отчитане на релевираните твърдения и представените доказателства, евентуално обосноваващи пряко, непосредствено и лично засягане от оспорения акт, каквото в случая не се установява при осъществената, дължима служебна проверка на допустимостта на образуваното съдебно производство. С оспореното решение, на основание чл. 57, ал. 1, т. 5, чл. 102, ал. 6 и 8 и чл. 103, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия е назначила съставите на секционните избирателни комисии извън страната за изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г., съгласно приложение, неразделна част от решението, като са обявени и незаетите места, позовавайки се на предходни свои решения както следва: Решение № 59-ПВР от 27.08.2026 г. Централната избирателна комисия, с което са определени условията и реда за образуване на избирателните секции извън страната и за назначаване съставите на секционните избирателни комисии при произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г., Решение № 93-ПВР от 03.09.2026 г., с което е обявен списъкът на местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната по реда на чл. 14, ал. 1 и чл. 14, ал. 2, т. 2 от Изборния кодекс и Решение № 311-ПВР от 02.10.2026 г., с което са определени местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната, и броят на избирателните секции във всяко място при произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г. Оспореното решение № 340-ПВР от 12 октомври 2026 г. на ЦИК е постановено от компетентен орган в изпълнение на предоставените му правомощия по чл. 57, ал. 1, т. 5 ИК да назначава секционните избирателни комисии (СИК) извън страната при спазване на законоустановената форма, приложимите материалноправни разпоредби и административно-производствени правила и в съответствие с целта на закона. При назначаването на СИК извън страната е спазена процедурата по чл. 102 - 104 ИК. В изпълнение на изискванията на чл. 102 ИК на 08.10.2026 г. в ЦИК са проведени консултации с участието на парламентарно представените партии и коалиции и Министерството на външните работи. В хода на консултациите е постигнато съгласие между участващите партии и коалиции относно съставите на СИК. Проведените консултации и постигнатите договорености са отразени в протокол, приложен към административната преписка. Оспореното решение е постановено въз основа на постъпилите поименни предложения на партиите и коалициите и предложенията на министъра на външните работи по реда на чл. 103 и чл. 104 ИК, постъпили в ЦИК с писмо вх. № ЦИК-ПВР-02-15/14 от 07.10.2026 г. Неоснователно е твърдението в жалбата, че лица, които пребивават постоянно в съответната държава, не следва да бъдат назначавани по предложения на партии и коалиции по реда на чл. 102 ИК. Разпоредбата на чл. 102 ИК урежда реда и субектите, които правят предложения за съставите на СИК, а чл. 95 ИК съдържа изискванията към членовете на избирателните комисии. Законодателят не урежда ограничение предложените от партии и коалиции лица да пребивават на територията на Република България. От своя страна чл. 104 ИК урежда попълването на незаети места при липса на предложения по чл. 102, ал. 6 или ал. 7 ИК и не въвежда ограничение относно лицата, които могат да бъдат предлагани от партии и коалиции. Предвидената в чл. 104, ал. 2 ИК възможност предложенията да се основават на предложения на организации на български граждани в съответната държава не създава изключително право всички постоянно пребиваващи там български граждани да бъдат назначавани единствено и само по този ред. Неоснователни са и възраженията относно приложението на чл. 106 ИК, тъй като разпоредбата предвижда, че разходите по изпращането на включените в СИК членове са за сметка на съответната партия и коалиция, без да въвежда ограничение относно лицата, които могат да бъдат назначавани. От една страна жалбоподателят не е адресат на оспорения акт и предвид основанията на заявеното оспорване - не твърди, че живее и ще гласува в чужбина, още по-малко - че е пряко засегнат от начина на определяне съставите на някоя от секционните избирателни комисии извън страната за изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г., съгласно приложение, неразделна част от решението и са обявени и незаетите места. От друга страна, приложимите и цитирани по-горе правни норми / чл.102 ИК/ и решения на ЦИК, уреждащи начина на определяне съставите на секционните избирателни комисии, т.е. само по предложения на парламентарно представените партии и коалиции, не предвиждат български гражданин с избирателни права, към момента на определяне на тези състави, да се „самопредлага“ за член на секционна избирателна комисия в страната и извън нея, в който смисъл жалбоподателят на 28.08.2026 г. и 21.09.2026 г. е „отправил“ писма до Министерството на външните работи, с които е заявил готовността си да участва в състав на секционна избирателна комисия извън страната. Не намират правно основание и аргументите, с които физическото лице обосновава правния интерес от оспорването съответно с качеството си на гражданин на Р България, наличието на отявлено противоречие на решението с правилото на чл. 212, ал. 5, предложение второ ИК, и обществения интерес от изразходването на по-малко средства за предстоящите избори. Допустимостта на всяко съдебно административно производство, включително и на настоящото, образувано по жалба срещу акт, издаден при условията на чл. 214, ал. 2 ИК, се определя от наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за оспорващия. Въведената с чл. 120, ал. 2 КРБ обща клауза за обжалваемост на всички административни актове пред съдилищата, засягащи права и интереси на гражданите и юридическите лица, освен изрично посочените със закон, налага във всеки отделен случай да бъде установено, че актът засяга обжалващото го лице. Решаващ е правният ефект от акта и засяга ли той субективни права или законни интереси на гражданина. При това "засягането", според решение № 21/26.10.1995 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 18/1995 г. следва да се тълкува в неразривна връзка с чл. 56 от Конституцията, и е налице само когато са нарушени или застрашени права или законни интереси на конкретното лице. Недопустимо е обжалване на акт от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени пряко и лично от него. В този смисъл съдът преценява аргументите на оспорващия за наличието на правен интерес, предвид обществения такъв от разходването на по-малко средства за изборите за президент и вицепрезидент на РБ и хипотетичната възможност като гражданин на РБ да гласува в чужбина, в контекста на задължителното тълкуване по т. II от решение № 5/17.04.2007 г. на КС по конст. дело № 11/2006 г., според което легитимацията при съдебна защита на права от граждани и юридически лица срещу административни актове, допускана от Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична, тъй като ако се приеме, че всеки, всякога и за другите, може да атакува такива актове, дори когато негови лични права не са нарушени или застрашени, правото на защита би се отъждествило с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи /в т.ч. на прокурора/, в кръга на които несъмено не попада жалбоподателя - физическо лице. Предвид горното, качеството на гражданин на Република България, не налага извода, че оспорващия П. С. е активно легитимиран да оспорва решението на ЦИК за назначаване съставите на секционните избирателни комисии извън страната за изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г., съгласно приложение, неразделна част от решението, като са обявени и незаетите места Естеството и съдържанието на атакувания акт на ЦИК, /издаден при упражняване на посочените по-горе правомощия на ЦИК, предпоставящи приложимостта в случая на чл. 58, ал. 1 АПК, а оттам и компетентността на ВАС да извърши преценка по допустимостта на подадената жалба/, налагат извода, че за П. С. не е налице правен интерес от оспорването, респективно - че са налице основанията по чл. 159, т. 4 АПК за оставяне на жалбата му срещу решение № 340-ПВР/12.10.20026 г. на ЦИК без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,