Определение № 1328 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на кмета на Община Павел баня, подадено чрез адв. Петрова, за допълване на решение № 13786 от 18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8250/2024 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В искането се навеждат доводи, че с решението си съдът не е присъдил направените пред първоинстанционния съд разноски, поради което се иска допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – „Биоферм“ ЕООД, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадено от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е обезсилил решение № 2210 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело № 719/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, и вместо него е постановил ново, с което е оставил без разглеждане жалбата на „Биоферм“ ЕООД срещу отказ за съгласуване на транспортна схема, обективиран в писмо изх. № ЗГЕ-20-88/2/13.06.2023 г. на кмета на Община Павел баня и е прекратил производството по делото. С решението „Биоферм“ ЕООД е осъден да заплати на Община Павел баня сумата в размер на 2 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. При тези факти, настоящата инстанция приема, че подаденото от кмета на Община Павел баня искане, представлява по същество такова за изменение на решението в частта му за разноските, а не за неговото допълване, както е посочено в него, тъй като със съдебния си акт съдът вече се е произнесъл по отношение дължимостта на разноските, като се оспорва единствено техният размер. Правото за присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. В случая в подадената от кмета на Община Павел баня, чрез адв. Петрова, касационна жалба до Върховния административен съд срещу решение № 2210 от 05.07.2024 г., постановено по адм. дело № 719/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е направено изрично искане за присъждане на направените по делото разноски в размер на заплатен адвокатски хонорар и по списък, който ще бъде представен, без да е заявено обаче изрично искане за присъждане на разноските, извършени и пред първата съдебна инстанция по образуваното пред Административен съд – Стара Загора адм. дело № 719/2023 г. По същия начин и в приложените по делото писмени бележки от кмета на Община Павел баня е направено искане за присъждане на разноски по делото, които се сочи, че за процесуално представителство пред Върховния административен съд са в размер на 2 000 лева заплатен адвокатски хонорар, без обаче да е направено изрично искане за присъждане на разноски за две съдебни инстанции и да е приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Ето защо със съдебния акт, чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по направеното в касационната жалба искане за присъждане на разноски по адм. дело № 8250/2024 г. по описа на Върховния административен съд и е присъдил на Община Павел баня разноските, направени по това дело, съгласно искането на касатора и в размер съответен на представените доказателства за извършването им, представляващи 2 000 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото договор за правна помощ от 29.11.2024 г. По този начин претенцията на касатора е уважена и съдът се е произнесъл по конкретното искане, с което е бил сезиран с касационната жалба, както и с писмените бележки, поради което при липса на направено своевременно искане за присъждане и на разноски по първоинстанционното дело, т. е. за две съдебни инстанции, съдебното решение не следва да бъде изменяно в частта му за разноските, като размерът на същите е правилно определен. По изложените съображения искането на кмета на Община Павел баня за изменение на решение № 13786 от 18.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8250/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,