Решение № 88 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6773/2013 г.

Решение № 88 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6773/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. А. и А. А. Х. срещу решение № 78 от 23.05.2013 г. по в. гр. д. № 121 от 2013 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е изменено решение № 1368 от 6.07.2012 г. по гр. д. № 856 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, като по същество са отхвърлени предявените от А. А. Х. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване право на собственост върху следните недвижими имоти: 1. реална част от 935 кв. м от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А., защрихована с червени линии на приподписаната от съда скица на лист 146 от делото на Варненския окръжен съд, 2. Х ид. ч. от реална част с площ от 4887 кв. м от поземлен имот с идентификатор № 10135.2566.121, целия с площ от 6 888 кв. м, по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А., както и предявения от Р. Г. А. и А. А. Х. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да установяване правото им на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10135.2566.167 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Представителят на ответника по жалбата Държавата, представлявана от МРРБ оспорва същата. С определение № 657 от 19.12.2013 г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на това решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса: запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници след масовизацията през 1958 г. По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Не съществува презумпция, както неправилно е приел въззивният съд, че при масовизацията през 1958 г. са били отнети от техните собственици всички имоти със земеделски характер, включително овощни градини и лозя. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г., обн. Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г. и чл. 10, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1967 г., обн. в ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г., членовете - кооператори на ТКЗС загубват правото на собственост само върху земеделските имоти, които се намират извън регулационния план на населеното място /извън чертите на селището/. Не съществува законова норма или установена в закон презумпция в смисъл, че при масовизацията през 1958 г. лицата, които не са членове-кооператори на ТКЗС, загубват правото на собственост върху притежаваните от тях земеделски земи. Напротив, Законът за трудовата поземлена собственост, приет през 1946 г., действал и към момента на масовизацията през 1958 г., е предвиждал възможност за запазване правото на собственост върху определен размер земеделска земя /чл. 12/, а за отнемането на земята над този размер е предвиждал нарочна процедура по отчуждаването й /чл. 14 от закона/. С оглед на това следва да се приеме, че не всички земеделски имоти, находящи се извън строителните граници на населените места, са били отнети от техните собственици и са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията през 1958 г. и съответно че не всички земеделски имоти подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС- например решение № 12 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 3594 от 2008 г. на ВКС, четвърто г. о., решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255 от 2008 г. на ВКС, второ г. о., решение № 189 от 5.08.2011 г. по гр. д. № 1150 от 2010 г. на ВКС, второ г. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. С оглед отговора на поставения правен въпрос, обжалваното решение, в което е прието, че след масовизацията през 1958 г. отнемането на всички имоти със земеделски характер и съответно загубването на правото на собственост върху тези имоти в реални граници е ноторно известен факт, неподлежащ на доказване, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. В. съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 154 от ГПК, като е приел за установен факт /отнемането на процесните имоти от собствениците им и включването им в ТКЗС след 1958 г./ по презумпция, каквато не съществува и поради това е обърнал доказателствената тежест за установяването на този факт. Допуснал е и съществени процесуални нарушения на чл. 6, ал. 2 от ГПК, като се е произнесъл по въпрос, който не е бил спорен между страните /в отговора на исковата молба, а и по-късно до приключване на делото пред първата инстанция, пълномощникът на ответника не е оспорвал активната материалноправна легитимация на ищците с довод, че процесните имоти са били отнети и включени в блок на ТКЗС, поради което собствеността върху тях може да бъде възстановено само по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред/ и чл. 146, ал. 2 от ГПК, като не е указал на ищците, че тяхна е доказателствената тежест да оборят съществуващата според съда презумпция, че след масовизацията през 1958 г. всички земеделски имоти са били отнети от техните собственици и включени в блок на ТКЗС. Решението на въззивния съд е неправилно и поради допуснато от съда съществено процесуално нарушение на чл. 269 от ГПК- произнасяне по основание за неправилност на решението на първоинстанционния съд, което не е било заявено във въззивните жалби на двете страни: нито във въззивната жалба на ищците, нито в тази на ответника се сочи като основание за неправилност на решението на първоинстанционния съд приетото от този съд, макар и не изрично, че процесните имоти не подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Вместо това въззивният съд не се е произнесъл по доводите на страните във въззивните им жалби: нито по доводите в жалбата на ищците, че протокол № 6 от 29.03.1967 г. няма прехвърлително действие за предвидените в него замени на земеделски земи, тъй като тези замени не са извършени в предвидената в закона форма за действителност на сделките за прехвърляне на недвижими имоти - нотариална форма и не са били вписани; че ищците са станали собственици на процесните имоти по давностно владение, осъществявано през периода от 1963 г. до настоящия момент и че липсват доказателства Държавата да е придобила тези имоти, нито по доводите в жалбата на ответника, че протоколът за замяна от 1967 г. не бил оспорен от ищците своевременно и че липсвал документ за собственост след извършените с протокол № 6 от 29.03.1967 г. замени. В. съд е следвало да се произнесе в мотивите на решението си по тези доводи, като отчете дали в случая се касае за замени по чл. 131 от З. или за замени по общия ред; дали при извършени замени по реда на З. с решение на общинската комисия за Т. за настъпване на прехвърлителното действие на тези замени е нужно съставянето на нотариални актове или прехвърлянето е по силата на самото решение на комисията за Т.; дали вписването на акт или договор да прехвърляне на недвижим имот е част от формата за действителност на този акт или договор; дали твърдението на ищците за придобиване на имотите по давност е заявено своевременно с исковата молба или пред първоинстанционния съд или едва във въззивната жалба и ако е своевременно заявено- дали е основателно; дали представеният по делото протокол № 6 от 29.03.1967 г. доказва придобиването на правото на собственост върху част от спорните имоти от Държавата на основание замяна с оглед предвиденото в чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ отпадане на прехвърлителното действие на тези замени /същите се запазват само, ако един или и двата заменени имота са били застроени или с тях е било извършено разпореждане до влизане в сила на ЗСПЗЗ/, като вземе предвид, че в тежест на Държавата е било, ако твърди това, да докаже, че са налице някои от предпоставките на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за запазване на прехвърлителното действие на тези замени - прехвърляне или застрояване на имотите. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, тъй като се налага извършването на ново процесуално действие: поставяне на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза: 1. Да провери регулационния план, одобрен със заповед № 1035 от 19.09.1961 г. на К., за който има данни в решение от 28.10.2003 г. по гр. д. № 3841 от 2002 г. на Варненския районен съд /лист 184 от делото на Районния съд/ и даде заключение на чие име са се водели процесните имоти по този регулационен план - на ТКЗС, на УБО или на наследодателите на ищците, 2. Да даде заключение има ли други кадастрални и регулационни планове след 1961 г. за местността, в която се намират процесните имоти и ако да- по тези планове имотите били би са включени в границите на блок на ТКЗС или са били записани на УБО или на наследодателите на ищците, 3. Има ли данни по кадастралните и регулационни планове на местността след замените с протокол № 6 от 29.03.1967 г. имотите да са записани на УБО на основание на тези замени и 4. На чие име се водят по разписните листове към кадастралните и регулационни планове получените по замяна с протокола от 29.03.1967 г. от З. А. Х. и А. А. Х. ниви от 0,8 дка в м. "Журналист" и били ли са отчуждавани или застроявани тези имоти в периода от 29.03.1967 г. до влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г. В. съд има право да постави такава допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза с оглед приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2013 г. на О. на ВКС - тъй като от приетите пред първоинстанционния съд основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза тези въпроси са останали неизяснени и тъй като във въззивната жалба на ищците се съдържа довод за необоснованост на фактическите изводи на съда в първоинстанционното решение относно прехвърлителното действие на замените от 29.03.1967 г. /първоинстанционният съд е приел, че обективираните в протокол № 6 от 29.03.1967 г. замени имат прехвърлително действие и поради това е отхвърлил исковете за собственост върху два от претендираните имоти/. Съгласно приетото в горепосоченото тълкувателно решение в този случай въззивният съд може и служебно /дори и без искане на страните по делото/ да назначи експертиза за изясняване на тези въпроси. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение,