Определение № 10893 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8913/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Ж. М. С. от гр. Бургас против разпореждане № 9293 / 29.07.2024 г. на председателя на Шесто отделение на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 6585 / 2024 г. Наведени са оплаквания за неправилност. Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изразява становище. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която оспореният от нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу разпореждане от кръга на визираните в чл. 213а, ал. 6, т. 3 АПК и чл. 229, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане №9293 / 29.07.2024 г. постановено по адм. дело № 6585 / 2024 г., председателят на шесто отделение на Върховният административен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на Ж. М. С. срещу решение № 2738 / 04.04.2024 г., постановено по адм. дело № 954 / 2022 г. на Административен съд - Бургас и е прекратил производството по делото пред ВАС. Приел е, че по силата на чл. 13, ал. 6 от Закон за социалното подпомагане (ЗСП) решението на първоинстанционния съд е окончателно и съдебният контрол от по – горна инстанция е процесуално недопустим. Правилото за двуинстанционен контрол в случая е изключено по аргумент от чл. 131, предл. 2-ро АПК. Разпореждането е правилно. Първоинстанционното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 13, ал. 6 ЗСП и касае проверка за законосъобразността на отказ за предоставяне на социална помощ. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗСП, когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно. Касационният съдебен контрол е изключен с изричната процесуална норма на чл. 13, ал. 6 от ЗСП. Решението на първоинстанционния административен съд е необжалваемо и към настоящия момент е влязло в сила. Съдебният контрол от по-горна съдебна инстанция по реда на чл. 208 и следващите от АПК е процесуално недопустим, поради което и на основание чл. 215, т. 4, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК, председателят на Шесто отделение на ВАС правилно е оставил касационната жалба на Ж. М. С. без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното прекратително разпореждане е постановено при правилно прилагане на процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно. В чл. 21, т. т. 1, 2 и 3 Закона за правната помощ (ЗПП), са изброени видовете правна помощ, а именно: консултация за завеждане на дело; подготовка на документи за завеждане на дело; процесуално представителство. Съгласно чл. 24, т. т. 1 и 2 ЗПП, правната помощ, по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая Ж. С. е подал касационна жалба срещу решение което не подлежи на двуинстанционен съдебен контрол. Жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено. При това положение са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,