Определение № 3255 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3311/2023 г.
ВКСII гражданско отделение27.10.2023 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 549 от 20.06.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 3/2023 г. по описа на АС – Варна. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 5356 от 24.07.2023 г., подадена от В. Н. Н. срещу Разпореждане № 549 от 20.06.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 3/2023 г. по описа на АС – Варна, с което като процесуално недопустима е върната частна жалба с вх.№ 4353 от 14.06.2023 г., подадена от В. Н. Н. срещу Определение № 282 от 16.05.2023 г., постановено по същото в.гр.д.№ 3/2023 г. на АС – Варна. Частната жалба с вх.№ 5356 от 24.07.2023 г. е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, ВКС констатира, че с Определение № 282 от 16.05.2023 г. по в.гр.д.№ 3/2023 г. на АС – Варна е оставена без уважение молба вх.№ 3519 от 10.05.2023г., подадена от В. Н. Н. за продължаване на срока за подаване на касационна жалба срещу въззивното Решение № 62 от 30.03.2023г. по в.гр.д. № 3/2023 г. на АС - Варна. Изрично е указано, че това определение не подлежи на обжалване. Независимо от указанието, В. Н. Н. е подал частна жалба с вх.№ 4353 от 14.06.2023 г., насочена срещу Определение № 282 от 16.05.2023 г. Последвало е връщането й с Разпореждане № 549 от 20.06.2023 г. по съображения, че частната жалба е подадена срещу съдебен акт, който не попада в нито една от двете категории актове, посочени в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК. Обжалваното Разпореждане № 549 от 20.06.2023 г. е правилно. С разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК законът е предоставил възможност на страните по спора да обжалват две категории определения, постановявани по гражданските дела. За да е налице такава възможност, оспорваното определение трябва да попада в една от очертаните с разпоредбата две групи, а именно:
да прегражда по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) или
възможността за обжалване да е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Както се посочи по-горе, с определението, частната жалба срещу което е върната с Разпореждане № 549 от 20.06.2023 г., съставът на АС – Варна е оставил без уважение молба по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за подаване на касационна жалба. Това определение не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като само по себе си то не прегражда възможността за по-нататъшно развитие на производството. По правило то може да бъде контролирано от компетентния съд при обжалване на последващ преграждащ съдебен акт и в настоящия случай такъв контрол е упражнен в производството по ч.гр.д.№ 3310/2023 г. на ВКС, ІІ г.о. Не съществува и законова разпоредба, която да предвижда възможност за обжалване на актовете, постановени в отговор на подадена молба за продължаване на срок, поради което Определение № 282 от 16.05.2023 г. не попада и в кръга на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. В обобщение - определението по чл. 63 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, то е окончателно, а евентуално подадената срещу такъв акт частна жалба е процесуално недопустима и като такава подлежи на връщане. Съответно - частната жалба с вх.№ 4353 от 14.06.2023 г., подадена от В. Н. Н. срещу Определение № 282 от 16.05.2023 г. по в.гр.д.№ 3/2023 г. на АС – Варна се явява процесуално недопустима и като я е върнал с Разпореждане № 549 от 20.06.2023 г. по в.гр.д.№ 3/2023 г., апелативният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото определение.