Определение № 1842 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 621/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от „Евро Интегра Консулт” ЕООД, дружество регистрирано в Украйна, против разпореждане №47/20.02.2025г., постановено по в.ч.т.д. №22/2025г. по описа на Апелативен съд- Бургас, с което върната частната касационна жалба на дружеството против определение №27/11.02.2025г., постановено по ч.т.д. №22/2025г. на Апелативен съд -Бургас. В жалбата са изложени твърдения, че определение №27/11.02.2025г. по в.ч.т.д. №22/2025г. на Апелативен съд- Бургас подлежи на обжалване, тъй като липсва законова разпоредба в противния смисъл. Въпреки даденото разрешение с ТР №5/12.07.2018г. по тълк. дело №5/2015г. на ОСГТК на ВКС, че не подлежи на касационно обжалване въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист (чл.407 ГПК), жалбоподателят счита, че в настоящия случай определението подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.124 КРБ. Излага доводи, че ТР е постановено при липса на обсъждане на изменението на чл.19, ал.1 ГПК и изцяло новата ал.5 на чл.405 ГПК, обнародвани в ДВ, бр.8 от 2017г. Твърди, че е налице самостоятелно основание за ВКС да не се съобрази с него що се отнася до преграждане пътя на частната жалба срещу определение на апелативния съд, с което се обявява нищожност на арбитражно решение. Твърди, че с определение №27/11.02.2025г. апелативният съд си е позволил да разреши по същество висящ пред ВКС спор по т.д. № 2272/2024г., изземвайки при условията на prorogatio fori правомощията на върховния съд. Поддържа, че невъзможността за обжалване на така постановеното определение противоречи на Регламент (ЕО) №44/2001, като се позовава на решение от 09.03.1978г. по дело СЕС 106/77 относно неприлагането от националния съд на закон, противоречащ на общностното право. Моли разпореждането да бъде отменено и делото да бъде върнато за администриране на частната касационна жалба. Ответникът [община] излага становище за неоснователност на жалбата, като намира атакуваното определение №27/11.02.2025г. по ч.т.д. №22/2025г. на Апелативен съд -Бургас за правилно и законосъобразно. Счита, че търсеният от жалбоподателя касационен контрол върху съдебен акт, постановен в производството по чл.407 ГПК, не попада в обхвата на осъществявания по реда на чл.124 от КРБ върховен съдебен надзор. Законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 ГПК - въз основа на актове по чл.404, т.2 и т.3 ГПК (т. нар. чуждестранни изпълнителни основания), какъвто не е настоящият случай. Счита, че не е налице и твърдяното несъответствие между постановеното тълкувателно решение и измененията на чл.19, ал.1 и чл.405, ал.5 ГПК, настъпили след датата на неговото приемане. Сочените разпоредби не рефлектират върху приложното поле и правилата на чл.274 ГПК, за да е налице основание за промяна в даденото от ВКС тълкуване на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл.404, т.1 ГПК изпълнителни основания и недопустимостта на касационен контрол върху въззивните решения, постановени от местните арбитражни съдилища. Извършената от Апелативен съд- Бургас проверка на редовността на постановеното арбитражно решение не представлява преразглеждане на разрешения с него правен спор, нито изземване на компетентността на ВКС в производството по чл.47, ал.1 от ЗМТА. Съдът се е произнесъл по искането за издаване на изпълнителен лист като е извършил дължимата за това проверка на представеното изпълнително основание, съобразявайки особените разпоредби за неговата валидност съгласно ЗМТА и ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С разпореждане №47/20.02.2025г., постановено по в.ч.т.д. №22/2025г. по описа на Апелативен съд –Бургас, е върната частната касационна жалба на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД против определение №27/11.02.2025г., постановено по ч.т.д. №22/2025г. по описа на Апелативен съд- Бургас. Апелативният състав се е позовал на т.3 на ТР №5/12.07.2018г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС и е стигнал до извод, че определението не подлежи на касационен контрол. С определение №27/11.02.2025г. по ч.т.д. №22/2025г. на Апелативен съд- Бургас е отменено определение №1155/30.12.2024г. по ч.т.д.№ 445/2024г. на Окръжен съд- Бургас и е отхвърлена молбата на “Евро Интегра Консулт” ЕООД за издаване на изпълнителен лист против солидарните длъжници “Евиданс инженеринг” ООД и [община] въз основа на арбитражно решение №01 от 05.06.2024г., постановено по арб.д. №03/2024г. на арбитър ad hoc Ю. С., за сумата 1 000 000 лева, представляваща частичен размер от общо дължимата сума за законна лихва за забава, посочена в решението на арбитъра в общ размер от 3 871 347.25 лева. Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната касационна жалба, администриращият съд приема, че атакуваният съдебен акт- определение на въззивен съд, постановено по реда на чл.407, ал.1 ГПК, с което след отмяна на първоинстанционното определение е отказано издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното разпореждане е съобразено с ТР №5 от 12.07.2018г. по тълк.д. №5/2015г. на ОСГТК на ВКС /т.3/, съгласно което въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане /респ.определение/ на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист ( чл.407, ал.1 ГПК ), не подлежи на касационно обжалване. Разрешението е мотивиран с доводи, че производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл.405, ал.1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл.407, ал.1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Посочено е, че в разпоредбата на чл.407, ал.1 ГПК не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл.406, ал.1 ГПК, въз основа на местни изпълнителни основания, включително арбитражни решения. Законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 ГПК - въз основа на актове по чл.404, т.2 и т.3 ГПК. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.407, ал.3 ГПК, препращаща към общия ред за обжалване на съответното разпореждане на съда, от която, по аргумент за противното, може да се изведе извод за окончателност на реализираната въззивна проверка, осъществена по реда на чл.407, ал.1 ГПК. Като допълнителен аргумент за недопустимост на касационното обжалване е счетено тълкуването, дадено в т.6 от Тълкувателно решение №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, като е прието, че задължителните за съдилищата указания за двуинстанционно разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист следва да се зачитат и понастоящем, предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист, на основанията, посочени в чл. 404, т. 1 ГПК от 2007г., съответстващ на чл. 237, б. "а" ГПК (отм.). Обжалваният пред Апелативен съд- Бургас първоинстанционен акт – определение №1155 от 30.12.2024г. по ч.т.д.№ 445/2024г. на Окръжен съд- Бургас, е постановен в двуинстанционното по своя характер производство по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, поради което и при спазване правилото на чл.274, ал.4 ГПК, актът на въззивния съд, с който определението е отменено и е оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист на основание арбитражно решение по чл.404, т.1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира за необосновани доводите за неприложимост в настоящата хипотеза на задължителната съдебна практика- ТР №5 от 12.07.2018г. по тълк.д. №5/2015г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че измененията в ГПК /чл.19, ал.1 и чл.405, ал.5/ са относими към разрешаването от арбитраж на потребителски спорове и нямат никакво отношение към обжалваемостта на съдебните актове, в т.ч. на определенията на въззивния съд по чл.407, ал.1 ГПК. Изложените подробни оплаквания за неправилността на определение №27/11.02.2025г. по ч.т.д. №22/2025г. на Апелативен съд- Бургас са неотносими към настоящия спор, който има за предмет- правилността на разпореждане за връщане на частна касационна жалба. Неоснователни са доводите за противоречие с правото на ЕС /Регламент /ЕО/ №44/2001/, като жалбоподателят не конкретизира кои негови права, предоставени от разпоредбите на общностния правен ред, са нарушени. Следва да се отбележи, че вътрешният правен ред урежда правото на обжалване на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молба за издаване на изпълнителен лист, респективно е гарантирано правото на защита на страните. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение като прецени правилността на обжалваното разпореждане