Определение № 6009 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4301/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена частна жалба от Потребителна кооперация „С. Костов“, ЕИК 813111955 чрез адв. Евстатиева срещу протоколно определение от 20.03.2024 г. постановено по адм. дело № 586/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, с което съдът е оставил без уважение молба с вх. № 3831 от 15.03.2024 г. с искане за намаляване на размера на определения окончателен размер на депозита за вещо лице инж. Богданов. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на постановеното определение като противоречащо с материалния закон. Частният жалбоподател излага твърдения за неправилност на определеното възнаграждение на вещото лице, като се сочи, че размерът на определеното от съда възнаграждение на вещото лице не съответствало на извършената от него работа, предвид сложността на поставените задачи и обема на проверените документи. Иска се отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да се намали определения окончателен размер на депозита за вещо лице инж. Богданов. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за недопустима. С протоколно определение от 20.03.2024 г. постановено по адм. дело № 586/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, съдебният състав е отхвърлил искането на жалбоподателя ПК „С. Костов“, обективирано в молба с вх. № 3831 от 15.03.2024 г. за намаляване на размера на определения окончателен размер на депозита за вещо лице инж. Богданов. Разпоредбата, която очертава съдебните определения и разпореждания, подлежащи на обжалване с частна жалба е чл. 229, ал. 1 АПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, съгласно която това са определенията, които преграждат по – нататъшното развитие на производството по делото и в случаите, изрично посочени в закона. Оспореното определение не прегражда развитието на производството, като в процесуалния закон не се съдържа и изрична норма по силата на която този вид съдебни актове да подлежат на оспорване пред горната инстанция. Тяхната законосъобразност подлежи на преценка, ведно с преценката за правилност на крайния съдебен акт, ведно с всички извършени от съда процесуални действия в хода на съдебното производство. Поради тези съображения, подадената частна жалба като насочена против определение, неподлежащо на самостоятелно съдебно оспорване, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по същата да се прекрати. С оглед изложеното и на основание чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение