Определение № 321 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 442/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба срещу определението от 24.01.2012г. по гр.д.№809/11г. на Великотърновския окръжен съд, постановено в производство по чл.248 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение подадената от Й. П. Б. молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Съдът е приел, че възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е несвоевременно, тъй като е направено едва в молбата по чл.248 от ГПК. Затова не е уважил това възражение. В частната жалба на Й. Б. срещу това определение се поддържа, че той не е знаел какъв е размерът на заплатеното от Ц. М. възнаграждение и затова не е могъл да направи възражение срещу неговия размер преди постановяване на съдебното решение, в което този размер е указан. Позовава се на обстоятелството, че не е бил своевременно представен списък на разноските, както и на практика на ВКС, че наличието на такъв списък е предпоставка уважаване на искането за присъждане на разноски. Повторно излага съображения за прекомерност на разноските на насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение констатира приема, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съгласно установената практика на ВКС, възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение може да се направи най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Това възражение не може да се прави в последващото производство по чл.248 ГПК. В този смисъл са например определение №337 от 03.10.11г. по гр.д.№1101/10г. на ВКС, ІІ ГО, определение №265 от 04.07.13г. по гр.д.№3923/13г. на ВКС, ІІ ГО, определение №22 от 27.01.2012г. по т.д.№682/2010г. на ВКС, І ТО. Това правило не се прилага в касационното производство по чл.288 ГПК, когато ВКС не допусне касационно обжалване или остави без разглеждане касационната жалба. В тези случаи производството приключва с определение, постановено в закрито съдебно заседание и жалбоподателят не би могъл да се запознае с направените от ответника разноски, съответно – да направи възражение за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение. В тези случаи възражението за прекомерност може да се направи за първи път в производството по чл.248 ГПК. В този смисъл е и създадената практика – определение №265 от 30.05.12г. по гр.д.№1419/11г. на ВКС, ІV ГО, определение №187 от 23.07.2013г. по гр-.д.№1305/13г. на ВКС, І ГО и др. По същите съображения възражението за прекомерност може да се направи за първи път в производството по чл.248 ГПК тогава, когато се иска изменение на определение на съда, постановено в частно производство, когато не е било проведено открито съдебно заседание по него. В настоящия случай производството по гр.д.№ 809/11г. на Великотърновския окръжен съд е приключило със съдебно решение, след провеждане на открито съдебно заседание и проведени устни състезания на страните. В последното съдебно заседание въззиваемата е била представлявана от адвокат П., който е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 09.10.11г., с който се удостоверява внесено адвокатско възнаграждение в размер на 2500лв. Молителят, който е бил въззивник по това дело, е могъл да се запознае с този документ и своевременно, до приключване на устните заседания, да направи възражение за прекомерност на това възнаграждение. Направеното едва в производството по чл.248 ГПК възражение е несвоевременно и правилно не е било съобразено от въззивния съд. Неоснователно е възражението, че липсата на списък по чл.80 ГПК за разноските на Ц. М. е представлявала пречка за въззивния съд да присъди тези разноски. Съгласно т.8 на ТР №6/06.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, липсата на списък по чл.80 ГПК не е основание за съда да откаже да допълни решението в частта за разноските, когато той не се е произнесъл по това искане. По аргумент на по-силното основание липсата на списък не е основание за съда да присъди разноски и със самото решение. Липсата на списък е основание за съда единствено да откаже да разгледа молбата за изменение на решението в частта за разноските – т.9 на същото ТР. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение