Решение № 5701 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - Благоевград, чрез процесуален представител З. Б. Радева, против Решение № 4355 от 24.09.2025 г., постановено по адм. дело № 715/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, чрез адвокат В. М. Глинджурска, дава отговор, в който счита същата за неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при липса на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Благоевград е Заповед № РД-09-29/11.04.2025г. на директора на РЗОК – Благоевград, с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 59б, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗЗО, чл. 24, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 29 от НРД за МД за 2023-2025 г. е отказано сключването на споразумение към Договор № 010618/2.11.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК. От фактическа страна по делото е установено следното: Между Националната здравноосигурителна каса, представлявана от директора на РЗОК – Благоевград, и МБАЛ „Югозападна болница“ ООД е сключен Договор № 010618/2.11.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК. Предмет на същия са 111 КП, между които и процесните: КП № 47.1; КП № 47.2; КП № 106.1; КП № 106.2; КП № 107; КП № 108; КП № 114 и КП № 115. Същите са влезли в сила на 02.11.2023 г. Под № 34 от Приложение № 1 „Списък на лекарите специалисти, работещи по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД по договора, д-р С. Д. С. е посочен като лицето, което ще извършва процесните КП. По повод допълнително споразумение № 7 към договора, под № 35 от Приложение № 1 към същото, е посочен отново д-р С. по отношение на същите клинични пътеки. Съгласно Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ – 128/28.12.2018 г. на министъра за здравеопазването, ответникът е имал правото да осъществява медицински дейности „Анестезиология и интензивно лечение“. С Допълнително споразумение № 29 от 23.01.2025 г., на основание пар. 8 ПЗР, страните са изменили Договор № 010618/2.11.2023 г. като КП № 47.1; КП № 47.2; КП № 106.1; КП № 106.2; КП № 107; КП № 108; КП № 114 и КП № 115 са прекратени, поради прекратяване на трудовото правоотношение на д-р С.. С Допълнително споразумение № 38/11.04.2025 г. към договора са променени Приложение № 1 и 1а, като под № 33 в Приложение № 1 е вписан д-р Е. Р., който да извършва дейност по подробно описани клинични пътеки, но без процесните, които са били прекратени с допълнително споразумение № 29/23.01.2025 г. На 11.04.2025 г. директорът на РЗОК – Благоевград издава оспорената Заповед № РД-09-29/11.04.2025г., с която на основание чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 59б, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗЗО, чл. 24, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и чл. 29 от НРД за МД за 2023-2025 г. е отказано сключването на споразумение към договор № 010618/2.11.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК за изпълнение на: КП № 47.1; КП № 47.2; КП № 106.1; КП № 106.2; КП № 107; КП № 108; КП № 114 и КП № 115 на адрес гр. Сандански, [улица]. Като основание за отказа, административният орган посочва, че заявлението е подадено извън срока по чл. 59а, ал. 1 и ал. 4 ЗЗО. Посочено е още, че дружеството няма получено разрешение за осъществяване на лечебна дейност след провеждане на процедура по чл. 37б ЗЛЗ, в която НЗОК не е дала положително становище за финансиране на съответните дейности след сключване на договора. Заповедта е надлежно връчена и оспорена по съдебен ред пред Административен съд – Благоевград. При проверката по отношение на законосъобразността на акта, съгласно чл. 146 АПК, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но при нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил в пълнота релевантните за спора факти и е формирал законосъобразни правни изводи, които настоящият състав споделя. Разпоредбата на чл. 59б, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване е възпроизведена в чл. 24, ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2023–2025 г., като и двете норми изрично предвиждат, че предметът на договорите и допълнителните споразумения, сключени с РЗОК, не подлежи на разширяване. Настоящият съдебен състав споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд относно неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 59б от Закона за здравното осигуряване и чл. 24 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2023–2025 г. от страна на административния орган. Неоснователно се явява твърдението на касатора, че разпоредбите на ЗЗО и тези на НРД за МД 2023–2025 г. си противоречат. В случая липсва противоречие между двата акта, тъй като разпоредбите им са идентични по съдържание и правни последици. Наред с това, при наличието на специална правна уредба - НРД като специален нормативен акт, уреждащ отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ по-конкретно, нейните разпоредби следва да намерят приоритетно приложение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбите на чл. 59б, ал. 4 и ал. 7 ЗЗО, както и чл. 24 и чл. 29, ал. 1, т. 5 от НРД за МД 2023–2025 г., следва да бъдат тълкувани в съответствие с основния принцип на равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК, прогласен в чл. 5, т. 6 ЗЗО. Съгласно изричната разпоредба на чл. 29, ал. 1, т. 5 НРД, директорът на РЗОК може да постанови отказ поради подаване на документи след срока по чл. 59а, ал. 1 ЗЗО, „с изключение на случаите по чл. 24“, което налага извода, че приложението на чл. 24 НРД не е ограничено единствено до случаите по чл. 59б, ал. 7 ЗЗО. Настоящият съдебен състав споделя и извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения отказ административният орган не е изпълнил задължението си да извърши цялостна преценка относно наличието на предпоставките за приложение на чл. 24 НРД. В нарушение на чл. 35 и чл. 7 АПК органът не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, нито е изложил мотиви относно наличието или липсата на потребност от съответната медицинска помощ, установена въз основа на Националната здравна карта. Съгласно чл. 29, ал. 4 НРД отказът за сключване на договор следва да бъде мотивиран чрез конкретни фактически и правни основания за постановения резултат. В случая липсва анализ относно приложението на чл. 24 НРД. Правилен е и изводът на Административен съд - Благоевград, че в конкретния случай не е налице разширяване предмета на договора по смисъла на чл. 59б, ал. 5 ЗЗО и чл. 24, ал. 2 НРД. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесните клинични пътеки са били част от предмета на сключения между страните договор и са били изпълнявани от лечебното заведение в продължителен период от време. Искането на лечебното заведение е насочено не към включване на нови дейности, а към възстановяване изпълнението на вече договорени и осъществявани клинични пътеки след временно преустановяване на дейността по тези пътеки. При тези фактически данни, правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изложил мотиви защо приема, че е налице „разширяване“ на предмета на договора, нито е обсъдил обстоятелството, че процесните дейности са били част от първоначално договорения обем медицинска помощ. Неоснователни са и възраженията, свързани с приложението на процедурата по чл. 37б от Закона за лечебните заведения. По делото е установено, че дейността по специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ е осъществявана от лечебното заведение още от 2017 г. и продължава да фигурира в разрешението за осъществяване на лечебна дейност. Следователно не се касае за нова медицинска дейност, подлежаща на предварително одобрение и финансиране по реда на чл. 37б ЗЛЗ. Правилно съдът е отчел и обстоятелството, че в оспорената заповед не са изложени мотиви относно липса на финансов ресурс или намаляване бюджета на лечебното заведение. Напротив, установено е, че бюджетът на лечебното заведение не е намален, поради което възстановяването на изпълнението на процесните клинични пътеки не би довело до нарушаване на принципите на финансовата предвидимост и бюджетна дисциплина в системата на НЗОК. На следващо място и във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат постановени претендираните от ответната страна разноски за касационната инстанция в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), равностойно на 512 евро (петстотин и дванадесет евро), представляващи изплатен адвокатски хонорар по договор за правна помощ от 28.10.2025 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение