Определение № 1299 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4568/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 22.4.2013г. по гр.д.№205/2013г. на ОС Плевен, с което е уважен частично иск с правно основание чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР. Жалбоподателят - Г. Д “И. ” при МП, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдиликата и е значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответникът – В. С. С., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: С решението си въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Г. Д“И. ” при МП, да заплати на В. С. на основание чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР сумата 4899,68 лева, представляващо възнаграждение за положен извънреден труд за времето от 01.04.2009г. до 30.12.2011г. и лихви за забава върху тази главница в размер на 825,63 лева. Със същото решение е отхвърлил предявения иск на основание чл.67, ал.3, т.4 ЗДлС сумата от 408 лева, възнаграждение за положен нощен труд за времето от 30.12.2011г. до 31.05.2012г. и сумата 68,66 лева лихви за забава по тази главница и в тази си част решението като необжалвано е влязло в сила. Съдът е счел, че времето, през което ищецът- ответник по жалба е бил на разположение в предприятието на работодателя, съставлява част от работното му време. Доколкото то надхвърля отчитаното сумарно работно време /отчитано като 20-часово дежурство/ това време съставлява извънреден труд. Прието е, че от заключението на вещото лице се установява сумата за извънреден труд 4899.68 лв. и лихвата върху него по тримесечия – 825.53 лв, поради което е приел, че искът с правно основание чл. 211, ал.5, т.2 ЗМВР, е основателен и го е уважил за сумата от 4899, 68 лв, представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, в размер на 904 часа, за периода 01. 04. 2009 г. – 30. 12. 2011 г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31. 05. 2012 г. до окончателното й изплащане. С оглед установената по делото основателност на главния иск съдът е счел, че искът с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 825, 53 лв, представляваща лихва за забава върху главницата от 4899, 68 лв. за периода 01. 04. 2009 г. – 30. 12. 2011 г. В изложението си към касационната жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: а именно “ относно исковете по реда на чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР касаещи служители на ГД ” И. ”, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. С оглед на данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по същество липсва формулиран въпрос в изложението на жалбоподателя, който да съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, за да съставлява основание за допускане на касационно обжалване. Посоченият от жалбоподателя въпрос не е от значение за изхода по конкретното дело, и не е обословил правните изводи на съда по предмета на спора, за да съставлява общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по смисъла на т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос, какъвто е конкретния случай. Предвид изложените съображения, съдът