Определение № 63 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 227/2011 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Ц. А. Р. и М. А. Р., двамата от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 456 от 10.01.2008г. на Районен съд З. по гр.д. № 4/2007г., оставено в сила с решение № 8 от 05.02.2009г. по гр.д. № 198/2009г. на Смолянски окръжен съд. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Като основание за отмяна молителите са посочили новооткрито писмено доказателство, с което са се снабдили на 02.12.2010г., а именно декларация за притежавани непокрити земеделски имоти от И. Х. К. от 1949г., която обаче не е подписана от него. Намират, че това доказателство има съществено значение за изхода на спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. По молбата е внесена необходимата държавна такса. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК като на насрещните страни е изпратен препис от молбата. Ответниците Д. Д., М. Р., Н. К., Р. Х., С. Р. и Т. Р. намират молбата за недопустима и неоснователна. Молбата за отмяна е подадена на 06.12.2010г., поради което следва да се приеме, че е спазен тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК, считано от снабдяване с удостоверение изх. № 94-И-428 от 02.12.2010г. на [община]. Предвид изложеното молбата следва да се допусне до разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.