Решение № 3126 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12470/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „Василица Милк“ ЕООД чрез процесуален представител, срещу решение № 1343 от 29.10.2025 г., постановено по административно дело № 1007/2025 г. от Административен съд София-област (АССо), с което е отхвърлена жалбата у против Решение за отказ 03-РД/3363/01.09.2025 г. по проектното му предложение № BG06RDNP001-4.015-0521, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е осъден да заплати на администрацията на последния деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, предвид конкретно формулираните такива, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният акт бъде отменен и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на касатора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при което формираните правни изводи са необосновани. Касационният жалбодател твърди, че е налице влязло в сила решение № 751 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1161/2023 г. по описа на АССо, с което е отменено предходно решение за отказ по подаденото от него проектно предложение, като преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания. От съдържанието на обжалваното решение се установява, че по подаденото проектно предложение е било постановено предходно решение, което е било предмет на проверка по административно дело № 1161/2023 г. също по описа на АССо, което е споменато от съда мимоходом и в контекста на изискани от органа документи, без да е анализирано постановеното по това дело решение и без то да е приложено по преписката или съдебното дело, по което е постановено. При извършена служебно проверка се установява, че с постановеното по посоченото дело решение № 751 от 11.06.2024 г. АССо отменя решение за отказ № 03-РД/3082/13.07.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което се постановява отказ от финансиране на проектно предложение с ИД № BG06RDNP001-4.015-0521 в ИСУН по процедура за подбор № BG06RDNP001-4.015 от ПРСР 2014-2020 г. и преписката е изпратена на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ за спиране на производството по чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК. От съдържанието на оспорения акт, а и от доказателствата по делото, вкл. при извършената справка не се установява дали посоченото решение е влязло в законна сила и ако това е така липсва извършена проверка от първоинстанционния съд дали разпореденото в него е изпълнено или актът е постановен при наличие на хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. При това извършената проверка за законосъобразност на акта е непълна, а направените изводи са необосновани. В тази насока следва да бъде посочено, че изложеното в акта от органа цитирано искане за спиране на производството от страна на дружеството, по което липсва произнасяне не може да бъде възприето като изпълнение на влязло в сила решение, още повече, че както в акта, така и от съдържанието на съдебното решение липсват фактически установявания, относно факта, че по преписката е било постановено решение, което е било предмет на проверка по образувано съдебно производство, като не е отразен резултатът от него. Освен това по делото не е установено дали преписката е представена в цялост, като липсва и извършена проверка на представените доказателства относно изпълнение на приложимите правни норми, освен посочената по-горе проверка дали е налице влязло в сила съдебно решение, задължително за страните по него и съответно дали същото е изпълнено. Допълнително съдът не е извършил дължимата проверка относно правилността на твърденията на органа относно представяне на необходими документи, предвид наличните и представени по преписката такива, като приетите за установени факти са на практика безкритичен препис на посочените от органа. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменен, при наличие на отменителните основания по чл. 209 т. 3, предл. трето АПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да се произнесе по същество след изясняване на релевантните за спора факти, при съобразяване на изложеното по-горе, като с оглед изхода спора се произнесе и по направените искания за деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение