Определение № 203 от 27.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 1029/2010 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е на молба от ЗД [фирма] – ответник по касация по делото, съдържаща искане за изменение на постановеното Определение № 429 от 09.06.2011 год. постановено по реда на чл.288 ГПК, като бъдат разноски за касационната инстанция в размер на 5340 лв., съобразно представеното с отговора по чл.287 ал.1 ГПК адв.пълномощно. В представения по реда и в срока на чл.248 ал.2 ГПК ответниците по молбата Й. А. В., С. Й. В. и Л. Й. В. изразяват становище, че молбата е неоснователна. Позовават се на чл.78 ал.5 ГПК по отношение на възнаграждението, поради това, че касационен контрол не е допуснат и следва по аналогия да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.1 вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. Молбата е допустима и частично основателна. Й., С. и Л. В. имат качеството на касатори по делото. По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация ЗД [фирма] е представил два отделни писмени отговора: – на касационната жалба (на 12.11.2010 год.); - на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК (на 13.11.2010 год.). Във втория от тях се съдържа искане за присъждане на разноски в размер на 5340 лв., съобразно приложеното пълномощно на адв.С.. С определението по чл.288 ГПК с което касационен контрол по жалбата на Й., С. и Л. В. не е допуснат, съдебният състав е пропуснал да се произнесе по искането за разноски на застрахователното дружество. Съдебният състав счита, че молбата на ЗД [фирма] за изменение по реда на чл.248 ГПК на определението в частта за разноските (присъждането им) е основателна, тъй като е доказано, че такива са направени и своевременно поискани. Основателно е, обаче и искането по чл.78 ал.5 ГПК Й., С. и Л. В. за редукция, тъй като платеното възнаграждение е за цялото касационно производство, а такова по жалбата не се е развило. При тази хипотеза, на страната се дължи възнаграждение, съобразно чл.9 вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. Т.е. 3/4 от нормативно определеното по този ред възнаграждение или сумата 3255 лв., съобразно обжалваемият интерес. Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, І т.о.