Определение № 425 от 18.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2338/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма]- [населено място] срещу определение от 29.03.2012 г. по гр.д №2187/2013 на СГС, с което е отказано допускане на обезпечение на обективносъединените искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД съответно за сумите от 21 467,20 лева и 7 964,04 лева предявени от същото дружество срещу [фирма]- [населено място] чрез налагане на възбрана върху 1/2 ид.част от апартамент №609, ет.6 с кадастрален идентификатор 51500.507.243.1.55 ,съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], обл.Б.,състоящ се от дневна с кухн.бокс, санитарен възел, входно антре и тераса, с обща застроена площ 94 кв.м,ведно с 2,22 на сто ид.части от общите части на сградата, в която е построен/ кад.идентификатор 51500.507.243.1/. Ответникът по частната жалба изразява становище за неоснователността на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение, съставът на СГС се е позовал на обстоятелството, че от страна на молителя– ищец по исковете не е доказано, че правото на собственост върху недвижимия имот, върху който се претендира налагане на обезпечителна мярка-възбрана по реда по чл.389 ГПК към датата на подаване на самата молба в съда принадлежи на ответника по иска. Това е така, доколкото от представения нотариален акт №158, т.ІІ, рег. № 1870 дело № 349 от 18.04.2009 г. на нотариус рег.№ НК 110, с р-н на действие РС-Н.., материализиращ придобивната сделка се установява, че имотът е закупен през 2009 г.. Настоящият състав на ВКС счита тези изводи за необосновани и в разрез с процесуалната разпоредба на чл.154 ал.1 ГПК, съгласно която молителят следва да докаже фактите, на които основава искането си. В негова доказателствена тежест не се вменява от закона и установяването на отрицателния факт, че от страна на ответника липсва разпореждане с имота, последващо придобиването му. От изложеното следва, че няма пречка да се допусне исканото обезпечение, при положение, че в случая са налице и останалите предпоставки, съгласно чл.391 ал.1 ГПК за това: искът е подкрепен с достатъчно доказателства, събрани в първоинстанционното производство и осъществяването на правата по него би се затруднило без допускането на обезпечението /липсват данни за друго налично имущество на ответника/ Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение