Решение № 4750 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11547/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез гл. юрк. М. Василева, срещу Решение № 3338/21.10.2025 г., постановено по административно дело № 453/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.110, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Заявена е претенция за присъждането на разноски за процесуално представителство пред първата инстанция и пред касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, както и за заплатената държавна такса за касационната жалба. Ответниците по касационната жалба – А. Х. и Н. А. Н., чрез адв. Ц. Димитрова изразяват становища за неоснователност на същата. Представят подробен писмен отговор, с който молят да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендират разноски за касационната инстанция под формата на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение № 3338/21.10.2025 г.по адм. дело № 453 / 2025 г., Административен съд – Велико Търново е отменил по жалба на А. Х. и на Н. А. Н., Решение №1040-04-45/21.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Разпореждане №РО-5-04-01890637/23.04.2025 г. на ръководителя по контрол на разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново. За да отмени оспорените административни актове като незаконосъобразни, Административен съд – Велико Търново е обосновал извод за издаването им в нарушение на материалноправните разпоредби – основания за незаконосъобразност по чл. 146, т.4 АПК. Административният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.110, ал.1, т.1 КСО - контролните органи на НОИ да съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им, тъй като в конкретния случай не е установено, нито се твърди, от ТЕЛК към МБАЛ – Павликени ЕООД да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид медицинска документация, която да е била представена, да е нарушена процедурата по издаване на решението или да е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че с ЕР №92208 от заседание №182 от 06.12.2023 г., издадено от НЕЛК – Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ, отмяната на ЕР №91073 от заседание №106 от 19.05.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ – Павликени ЕООД е обусловена от липсата на достатъчно данни и обективни доказателства за поставените диагнози. Последното обстоятелство обаче не води до извод за нарушение на нормативните разпоредби, а се дължи на разлики в преценката на наличната документация и изводите, формирани въз основа на нея относно здравословното състояние на освидетелстваното лице. В допълнение е изтъкнато, че с решението на НЕЛК не се сочат нарушения на нормативни разпоредби при издаване на решението на ТЕЛК, поради което следва да се приеме, че същото не констатира такива. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. С оспорените административни актове е била ангажирана имуществената отговорност на лекарите издали ЕР на ТЕЛК №91073 от заседание №106 от 19.05.2023 г. при МБАЛ-Павликени ЕООД, гр. Павликени, определили 62 % ТНР на лицето С. Г. Б.. С ЕР №92208 от заседание №182 от 06.12.2023 г., издадено от НЕЛК – Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, е отменено ЕР на ТЕЛК като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване с ЕР №90387 от заседание №59 от 26.03.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Д-р Д. П.“ ЕООД – гр. Свищов на С. Г. Б. е определена оценка на работоспособността 42 % ТНР по причини „Общо заболяване“ с дата на инвалидизиране 19.05.2023 г., срок на определения процент ТНР – три години – до 01.03.2027 година. Няма данни последно посоченото експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ Д-р Д. П.“ ЕООД – гр. Свищов да е било обжалвано, като според направената заверка от РЗИ, същото е влязло в сила на 21.05.2024 година. С Разпореждане №2112-04-464#3/09.01.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО личната пенсия за инвалидност, изплащана на С. Б. в размер на социалната пенсия за старост е спряна, считано от 02.01.2024 г. Няма данни посоченото разпореждане да е обжалвано. Съгласно съдържащата се в административната преписка сметка за надвзета пенсия по вина на ТЕЛК, размерът на изплатените пенсии на С. Б. за периода 19.05.2023 г. – 31.12.2023 г. е общо в размер на 2 368,40 лева, в това число главница – 2 010,42 лева, и начислена лихва към 13.01.2025 г. в размер на 357,98 лв. При възложената от директора на ТП на НОИ – Велико Търново частична финансова ревизия е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01879082/31.03.2025 г., с който на основание чл. 110, ал. 1 от КСО е определена като подлежаща на възстановяване от ревизираните лица солидарно сумата 2 424,10 лв. – неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лихви за забава към датата на издаване на ревизионния акт. Производството по чл.110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК. Отговорността по чл.110, ал.1, т.1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В настоящия случай няма спор, че лицата в качеството си на лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертно решение, въз основа на което е било издадено разпореждане, с което на С. Г. Б. е била отпусната лична пенсия за инвалидност при трайно намалена работоспособност 62 % и степен на увреждане. Фактическият състав за търсене на имуществена отговорност от лекари-членове на ТЕЛК включва отмяната на ЕР на ТЕЛК, причинна връзка между поведението на издалите го лекари и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Експертните решения на органите на медицинската експертиза имат характер на административни актове и експертни заключения във връзка с оценка здравословното състояние на освидетелстваното лице, а различният подход и проявен субективизъм на членовете на ТЕЛК и НЕЛК при определяне функционалния дефицит на установеното увреждане може да обуслови тяхната отговорност при отмяна на решението им в хипотезите, когато тяхната оценка не е извършена в рамките на медицинските им знания и професионална подготовка и касае нарушения на нормативни разпоредби по издаване на административния акт. В случая, членовете на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД гр. Павликени не са оценили правилно вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинското досие на освидетелстваното лице, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното му състояние. Горепосочените процесуални нарушения водят до извода, че не са налице различни изводи на отделните медицински състави на ТЕЛК и НЕЛК, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали, като по този начин те са спазили правилата на медицинската логика за определяне процент ТНР. Материалноправното основание за ангажиране на отговорността в конкретните случаи е възникнало след отмяната на решенията на ТЕЛК и с оглед обстоятелството, че тази отмяна се дължи на нарушение на нормативните разпоредби по издаването им. В процесния случай не може да се приеме, че експертната оценка на работоспособността се изразява в свободна независима субективна страна при оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят наличната медицинска документация или при липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение на формата и съдържанието на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД, в чийто състав са били д-р А. Х. и д-р Н. Н. са издали експертното си решение при непълна и липсваща медицинска документация досежно определената 62% ТНР по причини – общо заболяване. Нарушена е технологията на оценка на ТНР, тъй като не са изследвани всички обстоятелства относно заболяванията на лицето и не са спазени правилата за определяне на процента ТНР, липсват клинични данни и образни изследвания на освидетелстваното лице. Следователно членовете на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени“ ЕООД – гр. Павликени незаконосъобразно са оценили вида и степента на заболяванията въз основа на наличните документи в медицинското досие на освидетелстваното лице, както и не са изискали актуални изследвания, които да обосноват процент ТНР, съответстващ на обективното състояние на лицето. Съгласно чл. 61 НМЕ, за да е законосъобразно ЕР на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действащата правна норма, каквото в случая не е направено. Членовете на ТЕЛК в разрез с правилата на медицинската логика при определяне на съответната отправна точка и нормативно заложените критерии за това са установили наличие на заболяване при липса на необходимата медицинска документация. Ангажираната отговорност по реда на чл. 110, ал.1, т.1 КСО е станало в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона, от компетентни органи, в предвидената форма и след спазване на административнопроизводствените правила и като е приел друга, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Оспорването срещу актовете на органите на ТП на НОИ е неоснователно. Предвид изхода на спора в полза на административния орган следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за двете инстанции, надлежно заявени с касационната жалба и представения списък за разноски, които съдът определя на сумата от 255,64 евро, от които 102,26 евро платена ДТ за касационното производство и по 76,69 евро – юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите, определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение