Определение № 3155 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Б. И. срещу определение № 2202/17.07.2023 г. по ч. гр. д. № 2876/2023 г. на ВКС, II г. о., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 50126/30.03.2023 г. по гр. д. № 2092/2022 г. на ВКС, ІI г. о. С последното не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1647 от 05.11.2021 г. по в. гр. д. № 1640/2021 г. на Варненски окръжен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и нецелесъобразност на обжалваното определение, с твърдения за постановяването му в противоречие с процесуалните правила, с оглед разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложени са доводи, че определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, прегражда производството, тъй като възможността за проверка на правилността на въззивното решение се преклудира. С възприемането на противното е направено разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 296, т. 2, предл. 3 ГПК, като са включени в обхвата ѝ и определенията, които нямат характер на окончателен съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е прието, че подадената от жалбоподателя В. И. частна жалба срещу определение № 50126 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 2092/2022 г. на ВКС, ІI г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Изложени са съображения, че на обжалване с частна жалба подлежат само отделни определения, посочени в чл. 274 ГПК – тези преграждащи по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК) и тези, чиято възможност за обжалване е изрично предвидена в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). С определението по чл. 288 ГПК ВКС извършва проверка по наличието на установените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК критерии за допускане на касационното производство. При нея съдът не се произнася по въпроси от съществото на спора и дейността му се изчерпва с преценката дали са налице или отсъстват предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съдът е посочил, че съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК постановяването на определението по чл. 288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, води до влизане на решението в законна сила, което от своя страна препятства обжалването на определението по чл. 288 ГПК, тъй като ако частната жалба срещу него бъде уважена, би се стигнало до инстанционен контрол на влязлото в сила решение. Освен това в ГПК не е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. Ето защо постановеното определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, е окончателно и не подлежи на последваща инстанционна проверка за законосъобразност. Поради това производството по частната жалба срещу него недопустима. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК на обжалване пред тричленен състав на Върховния касационен съд подлежат определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от друг тричленен състав на същия съд. В случая определение № 50126 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 2092/2022 г. на ВКС, ІI г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, не попада в категорията определения, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. То нито прегражда по - нататъшното развитие на делото, с оглед естеството на специфичната правораздавателна дейност, осъществявана от касационния съд при проверка наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, нито в закона изрично е предвидена възможността за обжалването му с частна жалба. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. При постановяване на определението по чл.288 ГПК касационният съд извършва специфична дейност по селектиране на касационната жалба. По реда на чл. 288 ГПК ВКС не дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните, поради което и определението, с което не се допуска касационно обжалване, е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол, доколкото третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба, съгласно Решение № 4/16.06.2009 г. на Конституционния съд на Република България, съответства на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. Като е съобразил изложеното, обосновано и законосъобразно предходният състав на ВКС, II г. о., е оставил без разглеждане недопустимата частна жалба - насочена срещу окончателен съдебен акт. С постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване, въззивното решение влиза в законна сила и правилността му не може да бъде проверена по реда на последващ инстанционнен контрол. Доводите на жалбоподателя в тази връзка нямат правна опора. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.