Определение по допустимост от 24.04.2001 г. на КС по к. д. № 11/2001 г.

Делото е образувано на 20 април 2001 г. по искане на 51 народни представители от XXXVIII Народно събрание. В искането се поддържа, че разпоредбата на чл.52, ал.6 от Закона за избиране на народни представители /ЗИНП/, обнародван в ДВ, бр. 37 от 13 април 2001 г., противоречи на чл.6, ал.2, чл.Ю и чл.65, ал.2 от Конституцията. Според вносителите оспорената разпоредба противоречи на забраната по чл.65, ал.2 от основния закон, създава неравнопоставеност между членовете на правителството и другите кандидати за народни представители, с което се нарушават чл.Ю и чл.6, ал.2 от Конституцията. Искането е направено от лица, включени в кръга на субектите по чл.150, ал.1 от Конституцията, които могат да сезират Конституционния съд. Оспорва се конституционосъобразността на законова разпоредба, по което Конституционният съд е компетентен да се произнесе съгласно чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията. Искането отговаря на изискванията на чл.17, ал.2 ЗКС и чл.18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд. С оглед предмета и основанието на направеното искане съдът приема, че следва да бъдат конституирани като заинтересувани страни президентът, Министерският съвет, Българският Хелзинкски комитет, Българското сдружение за честни избори и сдружение Гражданска инициатива за свободни и демократични избори. На основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл.19, ал.1 ЗКС Конституционният съд