Определение № 1189 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 143/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място], срещу определение № 712/29.10.2024г. по в.ч.т.д. № 558/2024г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по жалбата – „Топлофикация Петрич“ ЕАД /н/, [населено място] – оспорва нейната основателност с писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба на страната срещу протоколно определение № 122/08.04.2024 г. по т.д. № 5/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, в частта му, с което е оставено без уважение искането му за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск и иск за нищожност на извънсъдебно счетоводно прихващане. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че частната жалба на „НЕК“ АД е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Позовал се е както на нормите на чл. 621 ТЗ вр. чл. 274, ал. 1 ГПК, така и на даденото тълкуване в т.7а на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, приемайки го за приложимо и за производството по възражение срещу списъка на приетите вземания. Частният жалбоподател излага подробни съображения, че потвърденото от въззивния съд протоколно определение създава ситуация, в която „НЕК“ АД се лишава от по-нататъшна защита за удовлетворяване на вземанията си, обективирани в списъка на синдика, независимо от това дали списъкът ще бъде потвърден или не от съда. Частният жалбоподател поддържа, че ако съдът в производството по чл. 692 ТЗ не се произнесе по осъщественото от длъжника прихващане, този факт остава извън обхвата на спора и с одобряване на списъците на синдика се погасява правото му на всякаква друга съдебна защита и предявяване на какъвто и да е друг иск. Намира, че срещу осъществената от длъжника защита чрез направеното прихващане единствено възможен насрещен способ за защита на кредитора е инцидентно направеното искане за прогласяване нищожността на прихващането. Изтъква, че, за разлика от исковите производства, в производството по несъстоятелност преюдициалното правоотношение не може да бъде предявено с нов иск в отделно исково производство, поради което е неприложимо даденото тълкуване с т.7а от Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Частният жалбоподател изтъква, че установителните искове по чл.694 ТЗ могат да бъдат защита за него само, ако възражението на длъжника се уважи и вземането се отпише от списъка, отменителните искове по чл.645-649 касаят защита на масата на несъстоятелността, а не интереса на кредитор с прието вземане, което е счетоводно отписано, а симулативните сделки по чл.649, ал.1 ТЗ предполагат кредиторите да са наясно относно вида и начина на симулацията, докато „НЕК“ АД няма достъп до счетоводоството на длъжника и няма никаква представа какво действие е извършил длъжника, а само знание, че е нищожно. Релевира, че реално извършеното извънсъдебно прихващане е признание на вземанията, водещо до неизменен извод за одобряване на списъка на синдика, като същевременно в ТЗ не е предвиден механизъм за защита на кредитора в подобни случаи. Ето защо частният жалбоподател поддържа, че има правен интерес да обжалва протоколното определение, с което е оставено без уважение искането му за приемане за съвместно разглеждане на инцидентен установителен иск и иск за нищожност на извънсъдебно счетоводно прихващане. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното определение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционното производство е по реда на чл. 692, ал.3 ТЗ, образувано по възражение на длъжника „Топлофикация Петрич“ ЕАД/н/, [населено място], срещу предявеното и прието от синдика, включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Топлофикация Петрич“ ЕАД/н/ вземане на „НЕК“ ЕАД в общ размер на 46 610.47 лв. по три броя фактури, издадени на основание ОУ на „НЕК“АД за доставка на ел. енергия от доставчик последна инстанция и за законната лихва върху тази сума. Във възражението по чл.690 ТЗ е поддържано, в случай че се приеме за възникнало задължението за заплащане на разходи за небаланс, че същото е погасено с извършеното от „Топлофикация Петрич“ ЕАД извънсъдебно прихващане с негово насрещно вземане по отношение на „НЕК“ АД с приложеното към възражението уведомление, вх .№ 7637/09.12.2023 г. С подаденото писмено становище „НЕК“ АД е оспорило направените „извънсъдебно и съдебно възражение за прихващане“ с искане съдът да се произнесе изрично, че направеното извънсъдебно прихващане е нищожно, а съдебното прихващане е недопустимо, тъй като активното вземане е погасено по давност. С протоколно определение в о.с.з. № 122 от 08.04.2024 г. по т.д. № 5/2021г. на Окръжен съд Благоевград, е оставено без уважение искането на „НЕК“ АД за приемане за съвместно разглеждане на предявения инцидентен установителен иск и присъединения към него иск за нищожност на извънсъдебното счетоводно прихващане. Този резултат е обоснован с позоваване на даденото тълкуване в мотивите към т.4 на ТР № 1/2017г. на ОСТК. Отделно от това е прието, че по спорния между страните въпрос за допустимостта и основателността на извършеното от длъжника извънсъдебно прихващане съдът по необходимост ще се произнесе по съществото на спора между страните. За да потвърди преграждащото определение, въззивният съд е приел, че частната жалба на „НЕК“ АД е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Позовал се е на даденото тълкуване в т.7а на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приемайки го за приложимо и за производството по възражение срещу списъка на приетите вземания. В мотивите към т.4 на ТР № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС е изяснен характерът на производството по разглеждане на възраженията срещу списъците на приетите и неприети вземания, каквото е производството, в което е постановено обжалваното определение: То е необходим и задължителен етап от производството по предявяване на вземанията; Макар и спорно, то не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост; В него се събират всички доказателства, допустими в общия исков процес, но при съкратени срокове и ускорена процедура, като провеждането му в много случаи би предотвратило воденето на исковете по чл. 694 ТЗ за установяване на оспорените вземания. Благоприятният за частния жалбоподател резултат в производството по чл.692, ал.3 ТЗ е отхвърляне на възражението на длъжника. При евентуално неблагоприятен за частния жалбоподател резултат от производството по чл.692, ал.3 ТЗ /уважаване на възражението на длъжника/, няма да се формира СПН относно съществуването и размера на оспореното вземане. В този случай на разположение на частния жалбоподател е защитата по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. Ето защо, в случая е приложимо даденото нормативно тълкуване в т. 7а от Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно, неподлежащ на обжалване е и отказът на първоинстанционния съд в производството по чл.692, ал.3 ТЗ да приеме за съвместно разглеждане предявения инцидентен установителен иск от кредитора, чието вземане се оспорва. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.