Определение № 3973 от 21.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1346/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, със съдебен адрес [населено място], чрез процесуалния представител адвокат З. Л., срещу определение № 336 от 03.02.2026 г. по в.гр.д. № 2846/2025 г. на Апелативен съд - София, с което въззивното решение е изменено в частта му за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на процесуалния представител на насрещната страна адвокат И. Г. допълнително сумата от 2562,59 евро, представляваща припадащ се ДДС, който не е бил включен в размера на възнаграждението по чл. 38 ЗА. Определението се обжалва като неправилно с доводи, че в представения от насрещната страна списък на разноските по чл. 80 ГПК е заявено, че посочените и претендирани за присъждане суми са с начислен ДДС, поради което не е следвало същото да бъде допълнително присъждано по реда на чл. 248 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адвокат И. Е. Г., САК, в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно, а жалбата - неоснователна. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на постъпилата жалба, намира следното: С въззивно решение № 1413 от 02.12.2025 г. по в.гр.д. № 2846/2025 г. на Апелативен съд – София частично е отменено първоинстанционното решение № 260000 от 28.03.2025 г. по в.гр.д. № 137/2019 г. на Окръжен съд – Перник, и вместо това са уважени предявените от Ю. Ц. Г., В. А. Г., И. А. Г. и А. А. Г. по чл. 49 ЗЗД, като МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД, [населено място], е осъдена да заплати на всяка от тях по 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на смъртта на наследодателя им А. Г., ведно със законната лихва от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Първоинстанционното решение е потвърдено в частите, с които исковете са отхвърлени за разликите над 100 000 лв. до 110 000 лв. Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция, съдът е присъдил на процесуалния представител на ищците дължимото му се възнаграждение за двете инстанции, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно уговореното в представените договори за правна помощ и съдействие. Във връзка с постановеното решение е постъпила молба по чл. 248 ГПК от процесуалния представител на ищците адвокат Г. с искане за изменението му в частта за разноските, като му бъдат допълнително присъдени 2562,59 евро, представляващи дължимия данък върху добавената стойност върху адвокатското възнаграждение. С обжалваното определение № 336/03.02.2026 г. въззивният съд е уважил направеното искане като основателно и съответно е изменил решението, като е присъдил допълнително претендираната сума. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за неправилно. Действително въззивният съд не е изложил конкретни мотиви за уважаването на подадената молба по чл. 248 ГПК и присъждането на допълнително възнаграждение, представляващо припадащ се ДДС. Видно от представения в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г. списък на разноските по чл. 80 ГПК същите са претендирани с включено ДДС, като е представено и съответното удостоверение за регистрация на адвокат Г. по ЗДДС. Безспорно, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа следва да включва ДДС. В конкретния случай обаче доколкото изначално е поискано и съответно обосновано с надлежни доказателства, че съдът при определянето и присъждането на дължимото за осъществената правна помощ възнаграждение следва да включи и припадащото се ДДС, няма основание да се приеме, че начина, по който го е определил във въззивното решение, не включва и данъка. Напротив, видно от мотивите на решението възнаграждението, дължимо на адвоката, за двете инстанция е определено в общ размер, което логически води до извода, че в тази сума е включен и припадащия се ДДС, така както е поискан от самият процесуален представител, поради което не е налице основание за допълнителното му присъждане. Поради гореизложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а подадената от адвокат Г. молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските - отхвърлена. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за основателна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение