Определение № 189 от 02.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. В. Б., Ц. С. Б. и М. П. В. срещу определение № 6429 от 29.04.2020г. постановено по ч.гр.д. № 648/2020г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение от 27.02.2019г. по гр.д.№ 20358/2018г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото като недопустимо поради наличие на влязло в сила съдебно решение между страните по същия спор. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Жалбоподателите намират за неправилен извода на съда, че влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск препятства завеждането на настоящето дело и по-специално изводът, че силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск обхваща основанието, на което е предявен ревандикационния иск по настоящето дело. Поддържат, че към момента на постановяване на решението по предявения от тях отрицателен установителен иск реституционната процедура по подаденото от наследодателя им заявление за възстановяване на собствеността върху процесния имот е била все още висяща и именно наличието на неприключила реституционна процедура е посочено в решението като препятстващо да търсят защита на правото си на собственост с положителен установителен или ревандикационен иск, а оттам и като обосноваващо наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Поради това според тях силата на пресъдено нещо на решението не обхваща административния акт в реституционното производство, който е стабилизиран по-късно - на 17.02.2015г. влиза в сила решението на СРС за отмяна на решение №523 от 07.02.2011г. на ОСЗ-О. купел, с което е било отменено решение №6778 от 03.12.2009г. на ОСЗ-О. купел за възстановяване на собствеността. Поддържат, че в настоящето производство черпят правата си за реституция по ЗСПЗЗ от решението на Софийски районен съд, което е влязло в сила на 17.02.2015г. и има реституционен ефект, а предявяването на отрицателния установителен иск е имало за цел отричане на правото на ответника, но не и защита на правото на собственост на ищците. Намират също за неправилно виждането, че в предходното производство са разгледани техните права, произтичащи от реституцията по ЗСПЗЗ, както и че нищожността на решение №523/07.02.2011г. на ОСЗ-О. купел е можело да бъде установена от съда и в това производство. В изложението на основанията за допускане на касационно поставят въпроса: допустимо ли е страна в административния процес, легитимирана да обжалва административен акт по реда на прекия контрол, да поиска произнасяне от гражданския съд по реда на косвения контрол за валидността на същия административен акт, при наличие на висящото съдебно производство за оспорване валидността на акта по реда на АПК пред административния съд. Твърдят, че въпросът е разрешен в противоречие с посочена практика на ВКС - Решение № 67 от 10.04.2014 г. по гр.д. № 5615/2013 г. на I г.о.; Решение № 171 от 07.11.2019г. по гр.д. № 19/2019г. на I г.о. и Тълкувателно решение № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС. С писмения си отговор ответникът по частната жалба „Бояна Хил“ ЕАД поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното определение е правилно. Претендира присъждане на разноски. С писмения си отговор ответникът по частната жалба С. Б. А. също оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Софийски районен съд е сезиран с искове с правно основание чл.108 ЗС, предявени от Р. Б., Ц. Б. и М. В. срещу „Бояна Хил“ ЕАД и С. А., с твърдението, че са собственици на идеални части от недвижим имот с идентификатор ............, придобити въз основа на решение на ОСЗ-О. купел от 03.12.2009г. в качеството им на част от наследниците на Н. Б.. В исковата молба е посочено, че с последващо решение от 07.02.2011г. ОСЗ-О. купел е отменила решението си от 03.12.2009г., но по жалба на В. Б. /пряк наследодател на ищците Р. Б. и Ц. Б., починал през 2015г./ с решение от 13.08.2014г. по гр.д. № 10486/2011г., влязло в сила на 17.02.2015г., Софийският районен съд е прогласил за нищожно решението на ОСЗ-О. купел от 07.02.2011г. Установено е, че на 30.05.2011г. В. Б., М. В. и Д. Б. са предявили срещу „Бояна Хил“ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че дружеството не е собственик на имот ............, по който иск е образувано производство по гр.д.№23014/2011г. на СРС и е постановено решение от 17.12.2012г. за отхвърляне на иска. Решението е влязло в сила на 17.04.2014г. когато е постановено определение на Върховния касационен съд за недопускане на касационно обжалване на въззивния акт, потвърждаващ първоинстанционния. При тези данни Софийски градски съд е приел, че влязлото в сила решение по гр.д.№23014/2011г. по описа на Софийски районен съд обвързва участващите в настоящето производство иска по чл.108 ЗС лица, които били страни или правоприемници на страни, участвали в производството и по отрицателния установителен иск, т.е. че е налице идентичност на страните; идентичност е налице и по отношение на имота, за собствеността на който се спори и в двете производства. Взел е предвид, че макар ревандикационният иск и отрицателният установителен иск за един и същи имот да имат различен предмет, в двете производства се разрешава един и същи правен спор, а именно спорът за принадлежността на правото на собственост върху имота и ако отрицателният установителен иск бъде отхвърлен от съда, то установената в чл.299, ал.1 ГПК забрана за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, означава, че ищецът не може занапред да претендира свои права върху същата вещ, независимо, че неговите права не са били предмет на иска, доколкото наличието на такива права обосновава само допустимостта на отрицателния установителен иск. И след като с решението по гр.д.№ 23914/2011г. по описа на Софийски районен съд е отхвърлен отрицателният установителен иск за собственост на ищците /съответно на техните праводатели/ срещу ответника /който е и праводател на другия ответник/, то с това решение е установено в отношенията между страните, че „Бояна Хил“ ЕАД притежава правото на собственост върху процесния имот и е недопустимо спорът относно принадлежността на правото на собственост да се повдига отново, независимо от различния вид на предявените искове по двете дела. На последно място съдът е посочил, че в настоящето производство ищците не се позовават на ново обстоятелство, което да обуславя допустимост на иска - те заявяват права, основани на реституция по ЗСПЗЗ, а тези права са били разгледани в приключилото производство. При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице. Формулираният правен въпрос, касаещ съотношението между пряк и косвен съдебен контрол върху административните актове, не е определящ за изхода на спора, а и в мотивите на съда за прекратяване на производството такъв контрол не е извършван. Изложените от жалбоподателите съображения, че е недопустимо паралелно да се извършва пряк и косвен съдебен контрол на административен акт в две различни производства, имат отношение към действията на съда по разглеждане на отрицателния установителен иск. Производството по него е приключило с влязло в сила решение и тези съображения в настоящето производство не могат да бъдат разглеждани. Извън горното, липсва и каквото и да е противоречие на обжалваното определение с посочената съдебна практика. Решение № 171 от 07.11.2019г. по гр.д. № 19/2019г. на I г.о.сочи, че влязлото в сила решение по административно дело е задължително за страните по въпроса дали административният акт е валиден и законосъобразен; ако този въпрос е преюдициален за гражданскоправен спор и страните по него са идентични с тези по административното дело, то влязлото в сила решение по административното дело е задължително за гражданския съд и косвеният съдебен контрол върху индивидуалния административен акт в този случай е недопустим - чл. 302 и чл. 17, ал.2 ГПК. Решение № 67 от 10.04.2014г. по гр.д. № 5615/2013г. на I г.о. изхожда от същите постановки. Както бе изтъкнато, подобни въпроси не са разрешавани в определението на Софийски градски съд. Определяща за изхода на изхода на настоящето производство е преценката дали силата на пресъдено нещо на отхвърления отрицателен установителен иск преклудира предявяването на настоящия ревандикационен иск. А в тази насока застъпените от Софийски градски съд съображения съответстват на съдебната практика. Следва да бъде споделен изводът, че силата на пресъдено нещо на иска за собственост, осъдителен или установителен /положителен или отрицателен/ обхваща разрешаването на един и същи спор, а именно за принадлежността на правото на собственост върху вещта. Доводите на жалбоподателя, че в настоящето производство се позовава на ново обстоятелство, а именно приключила процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, която по време на разглеждането на отрицателния установителен иск е била висяща, не променят извода за недопустимост на иска. Видно, че в производството по отрицателния установителен иск ищецът е обосновал правния си интерес с очакването да му бъде възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ. В мотивите на съда е отречена тази възможност, тъй като е установено, че имотът е одържавен още през 1900г. и не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Ето защо, с представянето на решението на районния съд, прогласяващо нищожността на решение на ОСЗ от 2009г., с което е било отменено предходно решение от 2009г., не са посочени нови обстоятелства, даващи ново основание на ревандикационния иск. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Жалбоподателите Р. В. Б., Ц. С. Б. и М. П. В. дължат на ответника по жалбата „Бояна Хил“ ЕАД направените разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 500 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.