Определение № 70 от 23.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 188/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „И.“ Е. срещу определение № 499 от 17.02.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 245 /2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Софийски окръжен съд, с което оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя „И.“ Е. жалба срещу постановление на ЧСИ за възлагане и е прекратено производството по делото. Насрещната страна Б. В. З. в писмен отговор оспорва допустимостта на частната жалба, наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба. Взискателят в изпълнителното производство „О.б.б.“ АД изразява становище за недопустимост на подадената частно жалба. Длъжник в изпълнителното производство „С.“ Е. е подал писмена молба с искане по чл.265, ал.1 ГПК за присъединяване към частната жалба на „И.“ Е.. Настоящият състав приема, че частната жалба е подадена срещу определение на апелативен съд, което не подлежи на обжалване, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество, поради следното: Обжалваното определение е постановено от Софийски апелативен съд (САС) на основание чл.435, ал.3 ГПК, с него е потвърдено определение на Софийски окръжен съд. САС е приел, че ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот – магазин и склад на 21.08.2018 г. и след това – на 17.09.2018 г. е извършил опис на движими вещи и оборудване и на касова наличност в недвижимия имот, предмет на проданта. След това – на 02.07.2020 г. ЧСИ е издал постановление за възлагане. Жалбата на „И.“ Е., което е трето лице в изпълнителното производство, е насочена срещу това постановление за възлагане. „И.“ Е. е трето за изпълнителното производство лице, което към деня на налагане на възбраната – 21.08.2018 г. не е било във владение на имота. Самото „И.“ Е. твърди, че владее имота въз основа на предварителен договор от 19.10.2018 г., който също е сключен след възбраната. В разпоредбата на чл.435 ГПК са уредени по изчерпателен начин кръгът на лицата, които имат право да обжалват действията на съдебния изпълнител, както и конкретните действия, които могат да се обжалват. Несъмнено жалбоподателят „И.“ Е. не е сред лицата, за които е предвидено право да обжалват, а е между третите лица, които черпят права от факти и обстоятелства, възникнали след налагането на възбраната по изпълнителното дело. Противопоставянето на права, възникнали след вписването на обезпечителни мерки в публичния регистър към Агенцията по вписванията е невъзможно. Така Софийски апелативен съд е разгледал жалбата на „И.“ Е. по същество, намерил я е за неоснователна и е потвърдил обжалваното определение на Софийски окръжен съд като правилно и законосъобразно. Съгласно приетото с т.2 от ТР № 3 /12.07.2005 г. по т.д. № 3 /2005 г. ОСГТК на ВКС постановеният от САС съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационен контрол. Тълкувателното решение е постановено при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), но не е изгубило сила и при действието на ГПК от 2007 г., в който правната уредба е идентична. В този смисъл е и създадената при действието на ГПК от 2007 г. трайна и последователна практика на ВКС, например определение № 163 от 03.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1292 /2019 г., IV г. о., и цитираните в него определение № 159 от 23.03.2015 г. по ч. т. д. № 670 /2015 г., II т. о., и определение № 425 от 11.11.2020 г. по ч. гр. дело № 1586 /2020 г., IV г. о., с което е потвърдено определение № 462 от 24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3860 /2019 г., ІV г.о. Съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата, поради което настоящият състав е задължен да приложи тълкувателното решение без да излага свои самостоятелни мотиви. Поради изложеното, частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за присъединяване на „С.“ Е. към частната жалба на „И.“ Е. на основание чл.265, ал.1 ГПК. „С.“ Е. е длъжник в образуваното изпълнително производство. Той е имал правна възможност да обжалва постановлението за възлагане в хипотезата на чл.435, ал.3 ГПК. Но не твърди да е обжалвал по реда на чл.435, ал.3 ГПК действието на частния съдебен изпълнител. Тъй като предметът на настоящото производство е различен (описан е по-горе – проверка на законосъобразността на определението на САС, с което е потвърдено определение на СОС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на трето за изпълнителното производство лице срещу постановление на ЧСИ за възлагане) за „С.“ Е. липсва правен интерес да се присъедини към подадената от третото за изпълнителното производство лице „И.“ Е. частна жалба (която е и недопустима). С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а следва да бъде уважено искането на Б. В. З. за присъждане на направените разноски съгласно списък за разноски, който включва адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. Настоящият състав намира искането за намаляване на разноските поради тяхната прекомерност за неоснователно, тъй като процесуалният представител на Б. В. З. е бил ангажиран да подава отговори както на частната жалба и основанията за допускане на касационно обжалване, така и на допълнително подадени от частния жалбоподател частна жалба и основания за допускане на касационно обжалване, преписи от които съдът е изпратил на ответника З., с което частният жалбоподател е увеличил фактическата и правна сложност на защитата по делото (и неговата продължителност). Уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение не е висок, а съразмерен на осигурената защита. Поради изложеното съдът