Определение № 60283 от 09.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3354/2021 г.

Делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от Й. И. Д., чрез адв. Л. Д. от АК – В., срещу въззивно определение № 117/05.07.2021 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно частно гр. д. № 366/2021 г. С обжалваното въззивно определение е потвърдено това на първостепенния, с което е върната като недопустима частната жалба на Д. против определение, с което е постановено изслушване на малолетното дете Б. Г. Г. в открито съдебно заседание, на осн. чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД. Съставът на Върховния касационен с определение № 60257/14.09.2021 г. съд не е допуснал до касационно обжалване въззивното определение. Подадена е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от Г. Б. Г., чрез адв. М. Г. за допълване на горното определение на ВКС с присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени от страната по частното гражданско дело. Молбата е неоснователна. Отговорността за разноски в производствата по частни жалби във връзка със съдебни актове, постановени във връзка с произнасянето по съдебния спор, предмет на делото, се реализира при постановяване на крайното решение, с което се разглежда спора по същество или определение, с което се туря край на делото. Съдебноделоводните разноски, сторени по делото, вкл. в частни производства, се присъждат с оглед правилата по чл. 78 ГПК, предвид крайния резултат. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение