Определение № 7421 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5217/2026 г.

Производството е по реда на чл. чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от “Агрего“ ЕООД, гр. Белица, против определение № 662 от 24.02.2026 г., постановено по административно дело № 2296/2025 г. по описа на Административният съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане исковата му молба срещу Държавен фонд “Земеделие“ (ДФЗ), с която се претендира фондът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 168 592.10 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него вреди от вида пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразните фактически бездействия на Държавен фонд “Земеделие“ да поддържа в изправност Интегрираната система за администриране и контрол на 15.06.2020 г., станали повод, според твърденията на ищеца, дружеството да не успее да подаде в срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, заявление за подпомагане за 2020 г., като с определението съдът е прекратил производството по делото. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното определение е постановено при неспазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и е необосновано. Твърденията и възраженията в частната жалба могат да бъдат обобщени по следния начин: Жалбоподателят „Агрего“ ЕООД оспорва определението на Административен съд – Благоевград, с което исковата молба по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е оставена без разглеждане като недопустима, и поддържа, че съдът неправилно е приел, че претендираните вреди произтичат от необжалвани административни актове, а не от незаконосъобразно фактическо бездействие на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата се излага, че първоинстанционният съд е тълкувал неправилно задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВАС, като е достигнал до необоснован извод за недопустимост на иска. Според жалбоподателя указанията на касационната инстанция са били насочени единствено към изясняване дали съществува отказ за администриране на заявление и какво е значението му за допустимостта на отделни части от исковата претенция, но не са предпоставяли автоматичен извод, че вредите произтичат от административен акт. Поддържа се, че претендираните вреди са резултат от незаконосъобразно техническо и организационно бездействие на ДФЗ, изразяващо се в неосигуряване на нормалното функциониране на системата ИСАК на 15.06.2020 г., вследствие на което дружеството не е могло да подаде заявление за подпомагане в законоустановения срок. Според жалбоподателя вредата е настъпила с изтичането на преклузивния срок за кандидатстване, а последващите уведомления на ДФЗ само констатират вече настъпилото положение и не са източник на увреждането. Оспорва се изводът на съда, че са налице административни актове, които е следвало предварително да бъдат отменени по реда на чл. 204, ал. 1 АПК. Излага се, че липсва валидно подадено заявление за подпомагане, тъй като процесът по подаването му не е бил завършен – заявлението не е било разпечатано, подписано от кандидата и подадено в системата ИСАК. Поради това не е възникнало административно производство, не е бил налице предмет за произнасяне и не е могъл да бъде формиран административен отказ. Жалбоподателят поддържа още, че уведомленията от 08.07.2020 г., 13.10.2020 г. и 08.12.2020 г. не представляват индивидуални административни актове, тъй като не съдържат властническо волеизявление, не създават, изменят или прекратяват права и задължения и само удостоверяват настъпили факти. Поради това те не подлежат на самостоятелно съдебно оспорване и не могат да бъдат разглеждани като предпоставка за допустимостта на иска по ЗОДОВ. В жалбата се твърди също, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на практика на ВАС, постановена при различна фактическа и правна обстановка, без да отчете, че в конкретния случай не е налице валидно сезиране на административния орган чрез редовно подадено заявление за подпомагане. Поддържа се, че искът е допустим на основание чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като е основан на твърдения за вреди от незаконосъобразно фактическо бездействие, при което законът не изисква предварителна отмяна на административен акт. Излагат се и доводи, че отказът на ДФЗ да допусне последващо редактиране на заявлението след изтичане на срока е бил материално законосъобразен поради преклузивния характер на срока за кандидатстване, но това не изключва отговорността на фонда за предходното противоправно бездействие, довело до невъзможността заявлението да бъде подадено своевременно. Според жалбоподателя именно това обстоятелство доказва, че вредите не произтичат от последващите уведомления, а от неизправността на системата ИСАК. Отделно се поддържа, че съдът неправилно е приел за недопустима и частта от иска относно неполучена помощ de minimis, тъй като невъзможността за кандидатстване по тази схема също е пряка последица от невъзможността да бъде подадено валидно заявление за подпомагане през кампания 2020 г. Накрая се твърди, че възприетото от първоинстанционния съд тълкуване необосновано ограничава достъпа до съд и отговорността на държавата по ЗОДОВ, противоречи на чл. 7 от Конституцията и на принципа на ефективна съдебна защита, включително на принципа на ефективност в правото на Европейския съюз, тъй като би позволило администрацията чрез собствено бездействие да осуети упражняването на права и същевременно да избегне отговорност за причинените вреди. С оглед на изложеното се иска отмяна на определението на Административен съд – Благоевград и връщане на делото на състава на АС - Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия и за постановяване на решение по съществото на спора. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АС-Благоевград е образувано по искова молба по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, подадена от “Агрего“ ЕООД, срещу Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ, фонда/, с която се претендира фондът да бъде осъден да заплати на горното дружество сумата от 168 592.10 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него вреди от вида пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразните фактически бездействия на ДФЗ да поддържа в изправност Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ на 15.06.2020 г., станали повод ищцовото дружество да не успее да подаде в срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /наредба № 5/27.02.2009 г., в приложимата й редакция, обн. ДВ, бр. 51/05.06.2020 г., в сила от 07.04.2020 г./ заявление за подпомагане за 2020 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че „Агрего“ ЕООД е подало пред ДФ „Земеделие“ няколко заявления за подпомагане през 2020 г., включително заявление за подпомагане по директните плащания за кампания 2020 г., заявление по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ и заявление по мярка 21 за извънредно временно подпомагане във връзка с последиците от пандемията от COVID-19. По отношение на заявлението за кампания 2020 г. съдът е установил, че същото е било отворено в системата ИСАК на 15.06.2020 г. и служебно приключено на следващия ден. Ищецът е поддържал, че поради технически проблем в системата не е могъл да приключи и подаде заявлението в срока за кандидатстване, поради което е отправил възражение до ДФ „Земеделие“ с искане да му бъде дадена възможност да довърши процедурата. С писмо от 08.07.2020 г. заместник изпълнителният директор на фонда е уведомил дружеството, че липсва законова възможност за редакция и подаване на заявлението след изтичане на законоустановения срок. Писмото е било надлежно съобщено на дружеството и не е било оспорено по съдебен ред. Установено е още, че впоследствие, с уведомление от 13.10.2020 г., ДФ „Земеделие“ е приел, че заявлението за кампания 2020 г. съдържа непълноти и не отговаря на нормативните изисквания за подпомагане. Това уведомление също е било връчено на дружеството и не е било оспорено, поради което е влязло в сила. По отношение на заявлението по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ съдът е констатирал, че на дружеството е била оторизирана и изплатена финансова помощ в размер на 3 849,68 лв. Поради това в хода на съдебното производство ищецът е заявил, че не поддържа претенцията си за обезщетение във връзка с тази мярка. Относно заявлението по мярка 21 е установено, че с уведомително писмо от 08.12.2020 г. ДФ „Земеделие“ е приел, че в заявлението не е избрана нито една от дейностите, подлежащи на подпомагане по мярката, поради което същото не може да бъде администрирано. И това уведомление е било съобщено на дружеството, като не са представени доказателства да е било оспорено по административен или съдебен ред. С оглед дадените с решение № 11131/10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8434/2024 г. на Върховния административен съд указания при предходното разглеждане на спора, първоинстанционният съд е събрал и обсъдил допълнителни доказателства относно движението на административните производства по подадените „заявления“, наличието на изрични произнасяния на ДФ „Земеделие“, тяхното съобщаване на заявителя и липсата на данни същите да са били отменени като незаконосъобразни. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че предявените от „Агрего“ ЕООД искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане. Според съда твърдените вреди – пропуснати ползи от неполучено подпомагане по схеми и мерки за кампания 2020 г. и по мярка 21 – не произтичат пряко от сочените фактически бездействия на ДФЗ, свързани с работата на ИСАК, а от последващи изрични откази на административния орган да разгледа заявленията за подпомагане. Съдът е установил, че по служебно приключеното заявление за подпомагане за кампания 2020 г. е издадено уведомление изх. № 02-010-2600/11011/13.10.2020 г., представляващо отказ за разглеждане на заявлението по същество, както и предходен отказ, обективиран в писмо изх. № 02-2600/2575#2/08.07.2020 г., с което не е допусната редакция на заявлението. И двата акта според съдебния състав не са били оспорени по съдебен ред и са влезли в сила. Поради това съдът е приел, че евентуалните вреди от неполученото подпомагане могат да бъдат претендирани единствено като последица от тези административни актове по реда на чл. 204, ал. 1 АПК, а не чрез иск за вреди от фактически бездействия, които са предшествали издаването им. По същите съображения съдът е счел за недопустима и претенцията за обезщетение относно неполучена субсидия по мярка 21, тъй като по подаденото заявление е издадено уведомление изх. № 02-010-2600/11142/08.12.2020 г., съдържащо отказ за разглеждане на заявлението, което също не е било оспорено и е влязло в сила. Съдът е приел, че независимо от обозначението му като уведомление с информативен характер, този акт поражда неблагоприятни правни последици за адресата и подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Отделно съдът е оставил без разглеждане и претенцията за обезщетение относно мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, тъй като процесуалният представител на дружеството изрично е заявил, че не поддържа иска в тази част, а и по делото е установено, че по съответното заявление е изплатено финансово подпомагане. По горните съображения съдът е приел, че по отношение на всяко от заявленията са налице изрични административни актове или уведомления на ДФ „Земеделие“, които са влезли в сила и не са отменени по съответния ред, поради което не е налице незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, който да обосновава ангажиране отговорността на фонда по реда на ЗОДОВ. Въз основа на тези съображения съдът е оставил без разглеждане исковата молба като недопустима, като е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. На първо място, при постановяването на обжалваното определение са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. След като е възприел указанията на касационната инстанция като такива, свързани и с въпроса за допустимостта на исковата претенция, същият правилно е предприел действия по изясняването им. В хода на производдството са били изискани уточнения от страните, но същите не са били взети предвид от страна на съдебния състав в пълнота. За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди/, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, както и да отговаря на всички изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 АПК. В този случай, фактите и обстоятелствата, сочени от ищцовата страна като вредоносни определят предмета на спора. Тук е мястото да бъде уточнено, че въпреки наличието на фактически установявания, възприети от първоинстанционния съд като невзети предвид при първоначалното разглеждане на исковата молба, ищецът при конкретизиране предмета на спора от самото начало излага едни и същи твърдения, че увреждането е настъпило незабавно след изтичане на крайния срок за подаване на заявлението – 15.06.2020г., а не от момента на последвалото непредоставяне на субсидии в негова полза. В нарочно становище по повод изисканите уточнения ищецът изрично е повторил тезата си, че същият не е успял да подаде надлежно заявление до края на нормативноустановения срок за това, като разяснява, че до края на 15.06.2020г. то не е било финализирано в системата ИСАК и не е било подписано от него, с което е бил пропуснат срока за кандидатстване. Тези обстоятелства са били твърдени и при предходното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и на тях почиват фактите, обуславящи разглеждането на спора. Т.е. в тази ситуация първостепенният съд вместо да изследва правният ефект на такасочените обстоятелства, а именно дали документацията изобщо представлява подадено заявление, след като довършването му се е случило служебно, на следващия ден без положен подпис от страна на заявителя и дали ако същото представлява нередовно подадено такова, на заявителят е следвало да бъде предоставена техническа и правна възможност за отстраняване на слабостите му, съдът е възприел безкритично твърденията на ответника, че заявлението е било разгледано и същият е депозирал отговори до земеделския производител, които следва да се считат за индивидуални административни актове. Всъщност преди изясняване на въпроса налице ли е надлежно депозирано заявление не би могло да се отговори и на този, свързан с по-нататъшната реакция на ответника, както и с правния ефект на писмата му, доколкото същият не дължи никакво произнасяне в случай, че бъде прието, че заявление не е било изначално депозирано, тъй като в този случай изобщо липсва надлежноинициирано производство. По горните съображения въпросът за това налице ли са годни за оспорване бездействия на държавен орган са останали неизяснени. По тази причина неправилно съдът е приел, че исковата молба на “Агрего“ ЕООД, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство по делото – да бъде прекратено. В тази връзка прекратителното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на производството при съобразяване аргументите на настоящата инстанция. При този изход на спора, в полза на Държавен фонд „Земеделие“ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) евро. Воден от горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,