Определение № 984 от 27.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 492/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 12433/27.11.2025 г. на Б. К. Б., [населено място], чрез адвокат А. С., срещу определение № 1061/11.11.2025 г. по в. гр. д. № 401/2025 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молба вх. № 9626/25.09.2025 г. на Б. Б. за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на решение №245/11.08.2025 г. по в.гр. д. №401/2025 г. на ОС-Хасково в частта за разноските. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното определение, с искане за неговата отмяна. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по въпроса от кого е заплатено адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещните страни, както и неправилно е определил минималния размер на дължимото възнаграждение съобразно Наредба №1/2004 г. Ответниците по частната жалба Е. Р. Я. /преди – С./, Р. И. С., И. Р. С. и С. Ж. Я., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Т. В., са подали писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който се твърди, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е приел, че с решение № 245/11.08.2025 г. по в.гр.дело № 401/2025 г. на ОС-Хасково е потвърдено решение № 97/07.02.2025 г. по гр.д № 779/2023 г. на РС-Хасково, с което е допуснато извършването на съдебна делба между М. М. Ю., Е. Р. С., Р. И. С., И. Р. С. и С. Ж. Я., на съсобствени имоти, като Б. Б. е осъден да заплати на Е. С., Р. С., И. С. и С. Я. направените във въззивното производство разноски от 1500 лева – адвокатско възнаграждение. В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че Е. С., Р. С., И. С. и С. Я. са заплатили в брой на адвокат Т. В. за осъществяването на процесуално представителство пред въззиввната инстанция сумата от 1500 лева. Съдът е отбелязал, че обстоятелството кой каква част от сумата е заплатил на адв. В. е ирелевантно за пораждането на отговорност за разноски. Съобразено е и решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, според което посочените в Наредба № 1/09.07.2004г. минимални размери не са обвързващи за съда. При преценка на правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат, изразяващи се в отговор на въззивна жалба и процесуално представителство във всички съдебни заседания, съдът е преценил възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение като неоснователно, доколкото размерът на адвокатското възнаграждение на адвокат Т. В. е в минималния размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно приетото в ТР № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, ако страната е заплатила възнаграждението. Когато плащането е в брой вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че Е. С., Р. С., И. С. и С. Я. са заплатили на процесуалния си представител – адвокат В., възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 1500 лева. Сметките между доверителите относно заплатения хонорар са от значение единствено във вътрешните им отношения и не касаят възникналата отговорност за разноски на Б. Б. след отхвърляне на подадената от него въззивна жалба. Относно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, след съобразяване на материалния интерес по иска за делба, очертания пред въззивния съд спор, данните за извършената работа, фактическата и правна сложност на делото и с оглед Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, въззивният съд е приел, че заплатеният адвокатски хонорар за защитата по делото, е в рамките на ориентировъчния размер, изчислен съгласно чл. 7, ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Направеното искане за присъждане на разноски от ответниците по частната жалба е неоснователно.В производството по чл.248 ГПК по разноските, разноски не се присъждат. То не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.