Определение № 118 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 826/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 261 387/02.10.2020 година, подадена от В. И. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 113/07.06.2016 година на Районен съд Видин, постановено по гр. д. № 374/2015 година, с което В. И. В. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд [населено място] сумата от 3016.83 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 120028/30.03.2010 година, от настъпило на 27.11.2009 година в Република Италия пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-27.02.2015 година до окончателното й заплащане. Това решение не е било обжалвано, поради което е влязло в сила. От изложените в молбата на В. И. В. твърдения следва, че тя иска отмяна на влязлото в сила решение № 113/07.06.2016 година на Районен съд Видин, постановено по гр. д. № 374/2015 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Гаранционен фонд [населено място] е подал отговори на същата с вх. № 261 376/11.02.20121 година, с който я е оспорил като неоснователна и и поискал оставянето й без уважение. С оглед на датата, на която се твърди, че В. И. В. е узнала за решението-25.08.2020 година и датата, на която е подадена молбата за отмяна-02.10.2020 година трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда. Предвид на горното молбата за отмяна е подадена в срок и от заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК и следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание за проверка на това дали е налице посоченото в нея основание за отмяна. С молба вх. № 261 387/02.10.2020 година В. И. В. е поискала да бъде спряно изпълнението на влязлото в сила решение № 113/07.06.2016 година на Районен съд Видин, постановено по гр. д. № 374/2015 година, с което е осъдена да заплати на Гаранционен фонд [населено място] сумата от 3016.83 лева, представляваща изплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 120028/30.03.2010 година, от настъпило на 27.11.2009 година в Република Италия пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-27.02.2015 година до окончателното й заплащане. Съгласно чл. 309, ал. 1 от ГПК спирането на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска е допустимо при условията на чл. 282, ал. 2-ал. 6 от ГПК. Това спиране обаче се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на молителя, което при парични вземания е в размер на присъдената сума-чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а при исковете за вещни права е в размер на данъчната оценка на имота-чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. Тъй като В. И. В. не е представила такава гаранция с разпореждане № 56/09.03.2021 година са дадени указания, в едноседмичен срок от съобщението да внесе такава в размер на 3016.83 лева по сметката за обезпечения на ВКС и да представи доказателства за това. В. е била уведомена за дадените указания на 23.03.2021 година, като в едноседмичния срок, който е изтекъл на 30.03.2021 година, същите не са били изпълнени. Предназначението на гаранцията е да обезщети другата страна за евентуално претърпените от нея вследствие на допуснатото спиране на изпълнението на решението вреди, в случай че касационната жалба, съответно молбата за отмяна се окажат неоснователни. Затова съгласно чл. 282, ал. 2, изр. 2 от ГПК внасянето на гаранцията е предвидено като задължителна предпоставка за допускане на спирането. Липсва законова разпоредба, която да дава възможност на съда да освободи страната от това задължение, подобно на тази по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Въз основа на последната съдът може да освободи страната от задължението и за внасяне на държавна такса и разноски за съответното производство, но не и от отговорността и за разноски по чл. 78 от ГПК към другата страна в производството. Тъй като предназначението на гаранцията е да даде възможност на насрещната страна, при неоснователност на касационната жалба или на молбата за отмяна, да удовлетвори вземането си от внесената сума съдът не може да освободи страната от задължението за внасянето й. Затова и тъй като липсват доказателства за внесена гаранция молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 113/07.06.2016 година на Районен съд Видин, постановено по гр. д. № 374/2015 година следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение