Определение № 181 от 14.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 157/2012 г.

Образувано е по частна жалба на [фирма] /н/ срещу разпореждане № 2248 от 29.12.2011 г. по в.т. д. № 366/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК е постановено връщането на подадената от него касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 274 от 24.11.2011 г. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като държавната такса е платена в срок, а непосочването на номера на делото не се отразява на редовността на извършеното процесуално действие, щом от доказателствата е видно, че таксата е внесена именно по конкретното дело. С твърдения, че разпореждането е постановено в нарушение на процесуалния закон се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за администриране на подадената от касационна жалба. Ответниците [фирма], [фирма] и [фирма] не са взели становище по частната жалба. Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С разпореждане № 261 от 13.12.2011 г. въззивният съд оставил без движение подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба срещу постановеното от него решение по в.т. д. № 366/2011 г., като изрично е указал нередовностите й, които следва да бъдат отстранени в законоустановения срок, в т.ч. и представяне на доказателства за платена държавна такса с посочване на номера на конкретното дело като основание за плащане или при възможност да се извърши корекция в съответната банка по така внесената д.т., като се посочи в б.б. конкретния номер на делото. Със сега обжалваното разпореждане апелативния съд констатирал, че въпреки конкретността на дадените указания за представяне на документ, удостоверяващ че дължимата държавна такса е платена именно по конкретното дело, с допълнителната си молба [фирма] /н/ е представил банково бордеро, което е идентично с приложеното към касационната жалба, в което липсва изписване на основанието за плащането на държавна такса. Въз основа на тези данни съдът е приел, че нередовността на касационната жалба не е била отстранена и поради това подлежи на връщане съобразно разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Разпореждането е правилно. Постоянна е съдебна практика, според която неправилното внасяне на таксата би могло да се разглежда единствено като основание за възстановяване на срока, но такова искане страната не е направила по предвидения ред и срок пред компетентния съд. Сама по себе си, тази техническа грешка не е въздигната от законодателя като основание, изключващо връщане на нередовната касационна жалба на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК и като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение