Определение № 5431 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3376/2025 г.

Производството по делото е било образувано по частна жалба на О. Д. М. срещу определение № 2960 от 10.06.2025 г. по гр.д.№ 5273 от 2023 г. на състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата на О. М. за допълване на прекратително определение от 18.02.2025 г. по гр.д.№ 5273 от 2023г. на ВКС в частта за разноските. С определение № 4404 от 01.10.2025 г. настоящият състав на ВКС е потвърдил обжалваното определение № 2960 от 10.06.2025 г. по гр.д.№ 5273 от 2023 г. на състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение. С молба вх.№ 18621 от 13.10.2025 г. ответникът по делото И. Х. П. е поискал определението от 01.10.2025 г. да бъде допълнено в частта за разноските, като му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение. В писмен отговор от 18.11.2025 г. О. Д. М. оспорва тази молба и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по подадената молба за допълване на определението от 01.10.2025 г. в частта за разноските приема, че същата е допустима- подадена е от легитимирано лице и в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. По същество молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По аргумент на противното следва, че в производство, в което не се решава спорът по същество и което няма самостоятелен характер, а е съпътстващо основния спор, каквото е това по чл.248 ГПК, разноски не се присъждат. Извод, че производството по чл.248 ГПК и това по обжалването на определението по чл.248 ГПК по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, нямат самостоятелен характер, се налага и от разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, предвиждаща че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението по делото. В този смисъл е актуалната и константна практика на ВКС, например определение № 114 от 11.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 880 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о.; определение № 25 от 03.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 1975 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5089 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. Предвид на изложеното, на И. Х. П. не се дължат разноски за настоящото производство, образувано по частна жалба срещу определение на друг състав на ВКС по чл.248 ГПК за допълване на прекратително определение в частта за разноските. Поради това и не е налице основание постановеното от настоящия състав на ВКС определение № 4404 от 01.10.2025 г., с което ВКС се е произнесъл по горепосочената частна жалба, да бъде допълвано с присъждане на разноски в полза на И. Х. П.. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение