Определение № 1157 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 688/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Х. Т., чрез адв. Демерджиев като процесуален представител, срещу определение № 1764 от 24.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1398/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, в която подадената от нея жалба срещу заповед № КД-14-36/28.10.2024 г. на изпълнителния директор на АГКК по отношение на поземлен имот с [идентификатор] и поземлен имот с [идентификатор] е оставена без разглеждане и образуваното съдебно производство е прекратено в тази част. Излагат се доводи за неправилност на определението в обжалваната част. Жалбоподателката твърди, че е заинтересовано лице и притежава право на жалба. Прави искане за отмяна на определението в обжалваната част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подаденото оспорване. Ответникът – изпълнителният директор на АГКК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалби на В. Х. Т. и „Васил Петлешков“ АД – гр. Брацигово, с които се оспорва заповед № КД-14-36/28.10.2024 г. на изпълнителния директор на АГКК за отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), издадена на основание чл. 53б, ал. 5, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), в частта, в която въз основа на скица-проект № 15-984989/30.09.2024 г. е одобрено изменение на КККР на [населено място], община Брацигово, състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР: поземлен имот с [идентификатор], площ 191803 кв. м, за друг вид застрояване, собственост на община Брацигово и заличаване на обект от КККР: поземлен имот с [идентификатор], площ 127836 кв. м, за друг вид застрояване, собственост на община Брацигово. С обжалваното определение жалбите срещу заповедта по отношение на двата имота са оставени без разглеждане като недопустими на основание чл. 159, т. 4 АПК, а производството по делото е прекратено. По отношение оспорването на „Васил Петлешков“ АД – гр. Брацигово съдебният акт е влязъл в сила. За да остави без разглеждане оспорването на жалбоподателката Т., съдът приема, че за нея не е налице нито една от предпоставките по § 1, т. 13 ДР ЗКИР, обуславящи наличието на правен интерес, тъй като тя не се легитимира като собственик или носител на други вещни права по отношение на новонанесения поземлен имот с [идентификатор] и заличения поземлен имот с [идентификатор], които се засягат от процедираното изменение на КККР на [населено място] и по отношение на които то е оспорено. Счита, че притежаването от жалбоподателката на сграда, построена в имот, предмет на оспорената заповед, не я прави собственик или носител на каквито и да е вещни права върху него. Като се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР, достига до заключение, че кадастърът има действие само по отношение на вписаните в него собственици или носители на други вещни права, каквото вписване няма за Т. във връзка с посочените имоти. Приема, че активна процесуална легитимация да оспори акта има община Брацигово като собственик на имотите и адресат на заповедта. Достига до извод, че оспорената заповед не накърнява правата на жалбоподателката и не създава задължения за нея, поради което съгласно разпоредбата на чл. 147 АПК за нея не възниква правен интерес от съдебна защита. Определението в обжалваната част е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Изводът на съда, че В. Х. Т. няма правен интерес да оспори процесната заповед е направен по нередовно оспорване и без да са изяснени фактите, въз основа на които да се направи проверка относно извода му за недопустимост на оспорването. Правният интерес при оспорване на административни актове за одобряването и изменението на КККР се преценява с оглед разпоредбата на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, според който "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. В случая жалбоподателката обосновава своя интерес с правото си на собственост върху постройка, представляваща вилна сграда № 126, с площ от 42 кв. м, застроена върху държавна земя в землището на летовище „Васил Петлешков“, в близост до гр. Брацигово, описана в представения в първоинстанционното производство нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 92, том I, нот. дело 187 от 03.04.1990 г. Същата твърди, че в нейна полза има учредено вещно право на строеж върху държавна земя за изграждането на вилната сграда, за което не са представени доказателства. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че собствениците на сгради в поземлен имот не притежават вещни права върху него и съответно техните интереси не се засягат от промени в КККР, отнасящи се единствено до имота. Жалбоподателката е собственик на сграда в чужд имот. Правото на строеж по смисъла на чл. 63 от Закона за собствеността включва правото на едно лице да построи сграда в чужд поземлен имот и да я държи върху терена, след като е построена. В случая по делото не са събрани необходимите доказателства за изясняване на това дали ограниченото вещно право на строеж на жалбоподателката се отнася за някой от имотите, по отношение на които изменението на КККР е оспорено. От данните, съдържащи се в представения нотариален акт не може да се установи дали притежаваната от нея сграда се намира в тези имоти. Този факт е от съществено значение за преценяване на правния й интерес от оспорването и съдът е следвало да го изясни, като укаже на жалбоподателката да представи надлежни доказателства във връзка с твърденията си, включително заповед за отстъпено право на строеж от 24.01.1995 г. (описана в удостоверение № 7/26.09.2017 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „реконструкция, пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“), а при необходимост от експертни знания - да назначи съдебно-техническа експертиза. Настоящият състав не споделя и извода на първоинстанционния съд, че правният интерес на жалбоподателката се обуславя от това дали същата е вписана в КР като собственик или носител на други вещни права върху имотите, предмет на оспорването. След промяната на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР (ДВ, бр. 41/2019 г.) заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР са не само лицата, вписани като носители на такива права в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, а и всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява наличието им. Изводът на съда относно липсата на предпоставките по чл. 147 АПК също е необоснован. Направен е без да са установени и обсъдени факти от значение за преценката относно допустимостта на жалбата. След даване на указания до Т. за уточняване на правния интерес от оспорването и събиране на необходимите доказателства съдът следва да извърши повторна проверка дали жалбоподателката попада в кръга на заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Предвид изложеното определението в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,