Определение № 4133 от 06.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2873/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по подадена от А. Б. Р. молба рег.№ 3375 от 29.01.2026 г. по описа на РС- Перник, уточнена с молба рег.№ 15719 от 04.05.2026 г., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влезли в сила решения по гр.д.№ 5439 от 2021 г. на РС- Перник, с които е допусната и извършена съдебна делба на недвижими имоти, както и на решение на ОС- Перник, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 5439 от 2021 г. на РС- Перник по извършване на делбата. В молбата се твърди, че след приключване на съдебното производство /в хода на проверката, извършена по преписка рег.№ 178 от 2026 г. на Окръжна прокуратура- [населено място]/ е открит оригиналът на саморъчното завещание от 04.05.2012 г., написано от Е. М. А. в полза на А. Б. Р. и касаещо един от допуснатите до делба имоти. Според молителя, открият оригинал на завещанието от 04.05.2012 г. е от съществено значение за делото, тъй като именно поради невъзможността да бъде открит оригиналът на това завещание по делото не е била изготвена съдебно-графическа експертиза; прието е, че А. Р., чиято е била доказателствената тежест, не е доказал истинността на завещанието и съответно това завещание не е взето предвид при решаване на въпроса дали имотът, предмет на завещанието, е съсобствен, между кои страни и при какви квоти. В писмени отговори от 13.03.2026 г. и от 20.03.2026 г. ответниците С. Д. И. и А. М. Р. оспорват молбата за отмяна като недопустима /подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК/ и като неоснователна. Останалите ответници по молбата Е. Б. Р. и И. М. Р. не вземат становище. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по допустимостта на молбата за отмяна приема следното: Молбата е подадена от легитимирано лице /страна по делото, решенията по което се иска да бъдат отменени/, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна /чл.303, ал.1, т.1 ГПК/ и е подадена преди изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК: молителят твърди, че обстоятелството, че е открит оригиналът на завещанието от 04.05.2012 г., е установено в хода на преписка рег.№ 178 от 2026 г. на Окръжна прокуратура- [населено място], приключила с издаването на постановление от 24.04.2026 г., а молбата за отмяна е подадена още на 29.01.2026 г. Дали представените към молбата за отмяна доказателства са нови и от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е въпрос по същество, по който ВКС ще се поизнесе с решението си. Ето защо, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна е допустима и на основание чл.307, ал.2 ГПК делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Съгласно разясненията, дадени в мотивите на т.13 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския спор се е произнесъл въззивният съд, на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК подлежи влязлото в сила въззивно решение, а не това на първоинстанционния съд. Поради това настоящият съдебен състав приема, че предмет на молбата за отмяна в настоящото производство са само решение № 105 от 02.02.2024 г. по гр.д.№ 5439 от 2021 г. на Пернишкия районен съд, IV граждански състав /решението по допускане на делбата, което е влязло в сила като необжалвано/ и постановеното от въззивния съд решение рег.№ 191 от 14.07.2025 г. по в.гр.д.№ 56 от 2025 г. /с което е потвърдено първоинстанционното решение по извършване на делбата № 915 от 29.10.2024 г. по гр.д.№ 5439 от 2021 г. на Пернишкия районен съд/. Воден от гореизложеното и на основание чл.307, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение