Определение № 113 от 15.03.2016 г. на ВКС по д. № 447/2016 г.

Производството е по чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. З. – Х. срещу въззивното определение на Варненски апелативен съд по гр.д. №470/13 г. за разноските, постановено по реда на чл.248, ал.1 и 2 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на определението и се иска изменението му, като на касаторката - ищец се присъдят разноски за адв. възнаграждение от 980 лв., а на ответника ГД „Гранична полиция” – юрисконсултско възнаграждение от 3 933,12 лв., съобразно уважената и отхвърлената от въззивната инстанция част от исковете, предмет на въззивното производство, на осн. чл.78 ГПК. Ответникът по жалба ГД „Гранична полиция” я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по основателността й: Пред въззивната инстанция е пренесен по жалби на двете страни спорът по претенции за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди в размер от общо 561 142, 76 лв. Въззивният съд е уважил исковете в размер на 124 340, 84 лв. – 22,15 %, а в останалата част ги е отхвърлил. Адвокатското възнаграждение по представеното пълномощно на адвоката на касаторката от 6.11.13 г. е 2260 лв., а юрисконсултското възнаграждение следва да се определи към датата на подаване на първата въззивна жалба, с която се образува въззивното производство – 5.09.13 г./арг. от чл.81 ГПК/. Затова основателен е доводът в частната жалба, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по Наредба №1/04 г., в ред. от 2009 г. На осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата минималното възнаграждение при интерес над 10 000 лв. е 650 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв.Това обаче – при размера на иска и съотв. на уважената и отхвърлената му част, не влияе върху крайния извод за неоснователност на искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В решението си въззивният съд е определил на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 904 лв., а на ответника – юрисконсултско възнаграждение от 8022,76 лв. При резултата от спора пред въззивната инстанция искането на касаторката за изменение на въззивното решение с присъждане на посочените по-горе разноски е необосновано и правилно е отхвърлено от въззивния съд с обжалваното определение. С касационното решение по делото искът е уважен за още 5 808, 83 лв. лв., но този резултат следва да се вземе предвид при произнасянето на ВКС по молбата на ищцата за допълване на касационното решение в частта за разноските. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.