Определение № 7576 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2025 г.

Производството е по чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за изменение на Решение № 4985 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2025 г., VII о. в частта за разноските. В искането се твърди, че размерът на присъденото с посоченото решение юрисконсултско възнаграждение е занижен и не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. В подкрепа на твърдението за сложност на делото се посочва, че за същото дело другата страна е претендирала адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 евро. В срока по чл. 176а, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в който са изложени доводи за неоснователност на искането за изменение. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Искането е подадено от процесуално легитимирана страна и в срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Със съдебното решение, чието изменение се иска, е оставено в сила Решение № 21757 от 24.06.2025 г. по адм. дело № 2092/2025 г. на Административен съд София-град. В полза на Комисията за защита на потребителите са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 102,26 (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) евро. С посоченото първоинстанционно решение е отхвърлена жалбата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу Заповед № 6274/11.12.2024 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща), а именно: дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР (годишен процент на разходите) и общите разходи, като не включва в ГПР възнаграждението за предоставяне на гаранция. Основателно другата страна възразява, че размерът на платеното от нея адвокатско възнаграждение не е критерий за определяне на сложността на делото и не обвързва съда при преценка на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение. В случая спорът е без материален интерес и при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лв. Преценката на касационната инстанция да присъди 102,26 евро (с левова равностойност 200 лв.) се основава на факта, че по делото на касационна инстанция е проведено едно заседание, както и че водещите аргументи на защитата възпроизвеждат посочените в административния акт фактически и правни основания. Посоченото от председателя на КЗП решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 касае минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. минималните прагове на цена на услуги, поради което е неотносимо при определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение. По изложените съображения искането за изменение следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, седмо отделение