Определение № 202 от 16.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 718/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. София срещу определение №204 от 23.01.2015 г. на САС по т.д. №1661/12, с което е постановено издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 4 839,98 лева в полза на [община], която сума представлява заплатени от ответника по изпълнението [община] разноски по изп.дело № 20138520400798 на ЧСИ К. П. с рег.№ 852. В жалбата се твърди, че същата сума е била възстановена с платежно нареждане от страна на ЧСИ на [община] още на 05.11.2014 г. и следователно не е било налице основание за издаването на обратен ИЛ. Ответникът по частната жалба [община] изпраща писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност. Претендира редуциране, поради прекомерност, съгласно чл.78 ал. 5 ГПК на претендираното за присъждане като съдебни разноски възнаграждение на процесуалния представител на частния жалбоподател в размер на 600 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови определението-предмет на настоящата частна жалба, съставът на въззивния съд е констатирал, че в действителност процесната сума от 4 839,98 лева е била събрана от [община] като длъжник по изпълнението по изп.дело № 20138520400798 на ЧСИ К. П. с рег.№ 852 като разноски по изпълнението.В последствие въззивното решение,въз основа на което е издаден изпълнителен лист срещу Общината в полза на дружеството-взискател е било обезсилено с решение №51/30.04. 2014 г. по т.д. №1977/13 на ВКС, ВТоро т.о.. С оглед изложеното,съдебният състав на САС е счел,че е налице основание за издаване на обратен ИЛ за горната сума. Същият не е имал възможност да отчете и обстоятелството, че същата сума е била възстановена на [община] с представено с настоящата частна жалба платежно нареждане от страна на ЧСИ още на 05.11.2014 г. и следователно не е било налице основание за издаването на обратен ИЛ. Ето защо обжалваното определение, постановено на 23.01.2015 година се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. В полза на частния жалбоподател следва да се присъдят доказаните разноски в редуцирания размер на платено адвокатско възнаграждение от 600 лева, съобразно съдържанието на договора за правна помощ към пълномощното приложено към отговора на частната жалба, който с оглед реалната фактическа и правна сложност на делото и съобразно чл.7 ал.5 във връзка с чл.9 ал.1 от Наредба №1 за мин.размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 214 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени обжалваното определение като законосъобразно.