Определение № 444 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2874/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК, образувано по частна жалба на М. Х. Н., чрез адв Й. М. срещу определение №80 от 12.02.2012г. по ч гр.д №131/2013г на Великотърновски окръжен съд в частта, с което е оставена без разглеждане нейна частна жалба, като подадена при липса на правен интерес и процесуално недопустима. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на определението, с което въззивният съд е е приел недопустимост от частна жалба. Съдът,дори да приеме прекратяване на производството поради липса на компетентност съгласно Регламент 2201/2003 на Съвета на ЕС, това не следва да се отнася до нейния насрещен иск, който е бил постъпил по делото и е оставен без разглеждане при положение ,че по него производството пред българския съд няма пречка да продължи. Налице е обективно съединяване на искове, накърнено се явява правото на достъп до правосъдие. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Частната жалба на М. Х. Н., оставена без разглеждане с обжалваното понасотящем въззивно определение е постъпила не срещу определението на Районен съд Велико Търново от 04.01.2013г, с което този съд е прогласил единствено липса на своя компетентност да разгледа делото съгласно Регламент 2201/2003 на Съвета на ЕС и е прекратил същото. След образуване на делото по искова молба на Х. Н. Х. с основание чл.127 ал.2 и чл. 143 СК, депозираният по делото насрешен иск е постъпил в срока за отговор, заедно с направения от ответницата отвод във връзка с компетентността на българския съд, по който предварителен въпрос съдът се е произнесъл, като насрещният иск на ответницата ,т.-е другият родител, не е администриран, проверяван от към редовност и приеман за разглеждане. Прекратителното определение във връзка с компетентността е било обжалвано от насрещната страна Х. Х., неговата частна жалба е разгледана и определението е отменено от въззивния съд(виж определение от 27.02.2013г за поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на определение №80 от 12.02.2012г. по ч гр.д №131/2013г на Великотърновски окръжен съд ) При уточнението направено от жалбоподателката относно предмета на частната жалба, същата се е явявала подадена срещу „част”от определението на първоинстанционния съд, с която е „отказано разглеждане” на насрещен иск във връзка с родителските права. Видно от данните по делото, посочената като обжалвана част съдържателно липсва в постановеното по гр.д №2951/2012г на ВтРС първоинстанционно определение ,т.е липсва акт, или част от акт на съда с изтъкваното в частната жалба съдържание, по отношение на който да се упражни надлежно реда за обжалване по гл. ХХІ ГПК. Вместо постановеното от съда определение, както допуска процесуалния ред, страната е обжалвала последиците му, което не е допустимо. Съгласно общото условие на чл.274 ал.1 ГПК и чл.279 ГПК, за да се упражни надлежно правото на обжалване с частна жалба, е необходимо на първо място постановяване на определение или разпореждане от съответния съд, обективирано в акт. При така извършениите процесуални действия от съда на първа инстанция и страните, въззивният съд правилно е приел, че е сезиран недопустимо с частната жалба от името на М. Х. Н.. Поради това и настоящата частна жалба следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІІ г.о,