Определение № 438 от 20.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2116/2018 г.

С решение № 96 от 22.07.2019г., постановено по настоящото дело, е отменено въззивно решение от 29.01.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 12955/2017г. по описа на Софийски градски съд, и потвърденото с него решение № 177044/ 20.07.2017 г. по гр.д. № 74611/2015 г. по описа на Софийски районен съд, като вместо това са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Х. Т. против „Нюко ТП“ ЕООД искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3, във вр. с чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно уволнението му, извършено със Заповед от 27.10.2015г. на работодателя „Нюко ТП“ ЕООД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и отмяна на същата, както и осъждане на ответника „Нюко ТП“ ЕООД да му заплати сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от 29.10.2015г. до 29.04.2016г., ведно със законната лихва от 01.12.2015г. до окончателното изплащане на вземането, като К. Х. Т. е осъден да заплати на „Нюко ТП“ ЕООД сумата 280лв. разноски, направени във въззивното производство. С молба вх. № 8161 от 25.09.2019г. по описа на ВКС, подадена от К. Х. Т., се иска допълване на решение №96 от 22.07.2019г. Молба с напълно идентично съдържание е подадена до ВКС и чрез първоинстанционния съд - СРС, регистрирана с вх.№5185328/08.11.2019г., по описа на последния. Ответникът по молбата за допълване на решението „Нюко ТП“ ЕООД счита същата за недопустима, а при условията на евентуалност – за неоснователна. Молбата за допълване на решението е недопустима поради просрочие и като такава следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 250, ал.1, изр.2 ГПК молба за допълване може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Втората хипотеза на процесуалната норма регламентира изчисляването на срока от влизане на решението в сила и е относима именно за окончателните решения, които влизат в сила в деня на постановяването им, какъвто е случаят с постановеното касационно решение. В случая постановеното решение не подлежи на връчване на страните и влиза в сила от деня на постановяването му, което е датата 22.07.2019г. От този момент започва да тече едномесечният преклузивен срок по чл. 250, ал.1, изр.2 ГПК. Този срок изтича на 22.08.2019г. – четвъртък, работен ден. Молбата на К. Х. Т. е подадена на 25.09.2019г. или повече от месец след изтичане на срока. Пропускането на преклузивния срок е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Следва да се посочи също, че молбата не съдържа и твърдение с така постановеното решение да не е изчерпан целият спорен предмет – да липсва произнасяне по някоя или част от някоя от заявените искови претенции. Изложените в молбата доводи са за неправилност и необоснованост на влязлото в сила решение, целящи пререшаване на спора по същество, които са неотносими към производството за допълване на влязло в сила съдебно решение. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение