Определение № 36 от 25.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 195/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. И. Т., чрез адв. П., срещу определение № 60160/ 02.11.2021 г. по гр. д. № 3520/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение № 524/30.12.2018 г. по в. гр. д. № 342/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 170/15.03.2017 г. по гр. д. № 483/2016 г. на Районния съд - Пещера за отхвърляне на предявения от молителя срещу Г. Г. Т. иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди от наводнение, причинено от ответницата в имота на ищеца. Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на атакуваното определение и моли за отмяната му, както и за постановяване на друго, с което молбата за отмяна да се допусне до разглеждане по същество. Твърди, че съдебният състав е подходил формално, в резултат на което изводите му са необосновани. Твърди, че представените към молбата за отмяна доказателства са такива, с които не е разполагал по време на висящността на приключилото производство по независещи от него причини. Счита за недопустимо в определението по чл. 307 ГПК да се излагат мотиви по основателността на молбата за отмяна. Поддържа, че представеното към молбата постановление от 07.06.2015 г. за прекратяване на досъдебно производство по несъмнен начин сочи, че разпитаните свидетели са се отрекли впоследствие пред орган на власт от показанията си, поради което е налице надлежно установена неистинност на свидетелските показания, върху които е стъпило решението, чиято отмяна се иска. От Г. Г. Т. - ответница по жалбата и по молбата за отмяна, чрез адв. В., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва нейната основателност. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане молбата на Т. И. Т. за отмяна на влязлото в сила решение, съставът на ВКС в обжалваното сега определение е приел, че представената с молбата за отмяна независима експертиза по своята същност не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 вр. чл. 178 и сл. ГПК; освен това с исковата молба е била представена техническа експертиза, изготвена от същото вещо лице, съдържаща идентични констатации. Останалите приложени към молбата за отмяна писмени доказателства се намират в кориците на делото, поради което същите са били известни на страната още по време на инстанционното производство. По тези съображения е приел, че в частта, с която се поддържа основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК /нови писмени доказателства/, молбата е просрочена - подадена е след изтичане на тримесечния срок, считано от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а именно от датата, на която е постановено определение на ВКС за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. В частта, с която се поддържа основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, съставът е приел, че наведените твърдения не корелират с фактическия състав на посочената разпоредба, тъй като не се твърди неистинността на показанията на свидетеля да е установена по надлежния съдебен ред, а именно чрез влязла в сила присъда, респективно - споразумение по наказателно дело, или чрез влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Посочено е също така, че определенията по чл. 288 ГПК, с които не се допуска касационно обжалване на въззивно решение, не подлежат на отмяна. Обжалваното определение е правилно, като крайните изводи на постановилия го състав се споделят от настоящия състав на ВКС, I-во г. о. С молба от 31.03.2021 г., наименувана „касационна жалба“, Т. И. Т. е поискал отмяна на определение № 786/15.12.2020 г. по гр. д. № 1780/2020 г. на ВКС, IV-то г. о., с което по жалбата му не е допуснато касационно обжалване на решение № 524/30.12.2018 г. по в. гр. д. № 342/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В т. н. „касационна жалба” същият се е позовал на новооткрити доказателства, както и на неистинност на показанията на свидетеля Б.. Като новооткрити доказателства са посочени и представени към молбата: 1. независима техническа експертиза от 15.02.2021 г., изготвена от инж. М. Б., възложена, както е посочено в нея, от самия Т. И. Т.; 2. постановление от 07.06.2017 г. на РП - Пещера за прекратяване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за умишлено противозаконно повреждане на чужда недвижима вещ - престъпление по чл. 216, ал. 1 НК; 3. постановление от 15.01.2016 г. на РП - Пещера за изпращане по компетентност на МВР - Пещера на молба от И. Т. Т., съдържаща твърдения за закана срещу Д. Г. К. от страна на Д. Н. Т.; 4. постановление от 12.03.2016 г. на РП - Пещера за отказ да се образува досъдебно производство по жалба на И. Т. Т. срещу действия на полицейски служители и служители към [община]. Представени са още: протокол от съдебно заседание на 19.01.2017 г. по гр. д. № 483/2016 г. на Районния съд - Пещера, в който са обективирани свидетелски показания на свидетеля Б.; експертни решения на ТЕЛК на Н. С. Т. и И. Т. Т. - съответно от 23.10.2014 г. и 23.09.2010 г.; изпълнителни листове № 66/05.08.2008 г. и от 11.12.2012 г. в полза на жалбоподателя срещу Р. Г. Б.; постановление от 10.12.2013 г. на РП - Пещера за отказ да се образува досъдебно производство по молба на Т. И. Т. срещу Р. Г. Б. за умишлено наводняване на имота на Т. като форма на повреждане на чужда собственост; 9 бр. снимки; 4 бр. договори за правна защита и съдействие; частен писмен документ без посочен автор. При така установените обстоятелства от правна страна настоящият състав на ВКС, I-во г. о., приема следното: Определението по чл. 288 ГПК, с което ВКС не допуска или допуска касационно обжалване на въззивно решение, не подлежи на отмяна, защото не формира сила на пресъдено нещо. Затова правилно в обжалваното сега определение, включително с оглед на твърденията, изложени в нея, съставът на ВКС е разгледал т. нар. „касационна жалба” като молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Съгласно т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2021 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Казано по друг начин- молба за отмяна, която не съдържа твърдения за обстоятелства, които могат да бъдат отнесени към елементите на някой от уредените в чл. 303 ГПК фактически състави е недопустима и се оставя без разглеждане. Под нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се разбират само новооткрити такива, т. е. такива, които обективно са съществували по време на висящността на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но с които страната по обективни причини не е могла да се снабди и да представи своевременно, за да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението. В този смисъл е константната непротиворечива практика на ВКС /напр. определение № 62/22.02.2021 г. по ч. гр. д. № 39/2021 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 134/28.10.2020 г. по гр. д. № 4060/2019 г. на ВКС, III-то г. о., решение № 99/16.05.2016 г. по гр. д. № 6006/2015 г. на ВКС, IV-то г. о., и др./. В тази връзка представената с молбата за отмяна независима техническа експертиза от 15.02.2021 г., възложена, както е посочено в нея, от самия молител, не е новооткрит, а новосъздаден документ. Дори да се приеме, че преценката дали едно доказателство е новооткрито или новосъздадено е част от преценката за основателността на молбата за отмяна, то заключението на едно вещо лице придобива качеството на доказателство по смисъла на чл. 202 вр. чл. 195, ал. 1 ГПК само след положителна преценка на съда, че за изясняването на определени въпроси по делото са необходими специални знания, като без такава преценка и вън от процеса подобно заключение изобщо няма значението на доказателство. Ето защо в тази част молбата за отмяна е недопустима - не съдържа твърдения за нови писмени доказателства, т. е. не може да се подведе под фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочените като новооткрити доказателства 2 бр. постановления на РП- Пещера: от 15.01.2016 г. и от 07.06.2017 г., се откриват в кориците на гр. д. № 1780/2020 г. на ВКС, IV-то г. о. /л.л. 25-31, л.л. 61-67, л. 36, л. 71/. Те са били представени от Т. като касатор по посоченото дело към касационната му жалба вх. № 1365/07.02.2020 г. Постановлението от 07.06.2017 г. е представено и при разглеждане на въззивното производство по гр. д. № 342/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд - л.л. 56-62. Постановлението от 12.03.2016 г. се намира на л.л. 41-43 по гр. д. № 483/2016 г. на Районния съд - Пещера. Постановлението от 10.12.2013 г. се намира на л.л. 39 и 52 по гр. д. № 206/2014 г. на Районния съд - Пещера. Това означава, че още при висящността на инстанционното производство тези доказателства са били не само известни на молителя, но той е и разполагал с тях. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Когато обаче узнаването или снабдяването с новоокритото доказателство предхожда влизането в сила на решението, чиято отмяна се иска, както е в случая, тримесечният срок се брои от датата на влизане на решението в сила, защото преди да влезе в сила, то не подлежи на отмяна. Решение № 524/30.12.2018 г. по в. гр. д. № 342/2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд е влязло в сила на 15.12.2020 г. - датата на постановяване на определение № 786/15.12.2020 г. по гр. д. № 1780/2020 г. на ВКС, IV-то г. о., с което решението не е допуснато до касационно обжалване. Броен от тази дата, тримесечният срок изтича на 15.03.2021 г., а молбата за отмяна е подадена едва на 31.03.2021 г., т. е. две седмици след като тримесечният срок е изтекъл, поради което като просрочена, е недопустима. Молбата за отмяна не съдържа изложени обстоятелства, които могат да се подведат под фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за отмяна - неистинност на свидетелски показания, тъй като не се твърди, а още повече не се посочват доказателства за установяване на тяхната неистинност по надлежния съдебен ред като влязла в сила присъда, респективно - споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК когато наказателно производство не може да бъде образувано, поради което съгласно цитираната т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2021 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и в частта по поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК молбата за отмяна е недопустима. По въпроса какво е установяване по надлежния съдебен ред на неистинност на свидетелските показания по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, както и по въпроса допустима ли е молба за отмяна, която не съдържа изложени обстоятелства за такова установяване, практиката на ВКС е безпротиворечива и константна /напр. определение № 182/18.10.2017 г. по гр. д. № 3898/2017г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 40/21.02.2019 г. по гр. д. № 318/2019 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., определение № 189/10.06.2016 г. по гр. д. № 2114/2016 г. на ВКС, ІV-то г. о./. Представените снимки нямат характер на писмени доказателства - те са веществени такива, поради което изобщо не попадат в обхвата на фактическите състави на производството за отмяна, регламентирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. Изхождайки от предмета на делото в инстанционното производство, същият извод следва да се направи и по отношение на договорите за правна защита и съдействие, експертните решения на ТЕЛК и изпълнителните листове. С никое от основанията за отмяна не могат да бъдат свързани и протоколът от съдебно заседание по първоинстанционното гр. д. № 483/2016 г. на Районния съд - Пещера, както и частният писмен документ без посочен автор. Ето защо съгласно т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2021 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС следва да се приеме, че и в тази част молбата за отмяна не съдържа твърдения за обстоятелства, които могат да бъдат отнесени към елементите на някой от уредените в чл. 303 ГПК фактически състави, което я прави недопустима. Като правилно по крайния си резултат, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Ответницата по частната жалба е претендирала присъждане на разноски в производството пред ВКС, но не е представила доказателства да е сторила такива, поради което искането не може да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во г. о.,