Решение № 13910 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 211/2014 г.

Решение № 13910 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 211/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и Енчо Георгиев Дичев като ЕТ "Енчо Дичев" с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив чрез процесуалния му представител адв. Георги Пейчинов срещу решение № 2419/7.11.2013 г., постановено по адм. дело № 3285/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № 161200986/28.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 1087/27.08.2012 г. на заместник директора на същата дирекция за допълнително начисления ДДС на Енчо Дичев в качеството му на ЕТ "Енчо Дичев" частично по фактури, издадени от "Интер Снакс България" ЕООД, "Кавен Орбико" ООД, "Бритиш Американ Табако Трейдинг" ЕООД, "Бритиш Табако България" ЕООД, "Сити Табако" ООД, "Авенди" ООД, "Нестле Айс Крийм България" АД, ЕТ "Димитър Кадин", "Манол Симеон Добреви" ООД, "ЕТ "Манол Добрев", "Деливъри" ООД и "Спийдстар" ЕООД в общ размер от 73 609,68 лв. и лихви върху тях, както и за констатациите по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., за която не е определено допълнително задължение. Макар да е посочено само отменителното основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалния закон, от съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и друго отменително основание по цитираната разпоредба - съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се от касатора, че направените изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства и почиват на неправилна преценка на фактите. В голямата си част жалбата представлява преповтаряне на установената фактическа обстановка по време на ревизията и в съдебното производство. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне жалбата на ЕТ "Енчо Дичев" срещу ревизионния акт в същите части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По делото е депозирана писмена защита от юриск. Петя Гинина. Ответникът по тази касационна жалба Енчо Георгиев Дичев като ЕТ "Енчо Дичев" чрез процесуалния му представител адв. Георги Пейчинов я оспорва. Енчо Георгиев Дичев като ЕТ "Енчо Дичев" с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив чрез процесуалния му представител адв. Георги Пейчинов обжалва решението в отхвърлената част на жалбата му против РА № 161200986/28.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 1087/27.08.2012 г. на заместник директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в частта за допълнително начисления ДДС и лихви по фактури, издадени от "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че в тежест на приходните органи е било да се установи, че фактурите издадени от посочения доставчик, неподписани от касатора ангажират неговата отговорност. Неправилно според касатора съдът не е възложил доказателствената тежест на приходните органи, които не са провели главно и пълно доказване и по несъмнен начин да установят автентичността на оспорените доказателства, респ. съответствие съдържанието на същите с реално протекли стопански операции между посочените в тях страни, нещо което не е сторено. Иска се отмяна на решението в посочената обжалвана част и отмяна на ревизионния акт в тази част, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Пейчинов. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, но не дал заключение по жалбата на ЕТ "Енчо Дичев". Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е частично основателна, а жалбата на ЕТ "Енчо Дичев" е неоснователна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. За да отмени РА № 161200986/28.05.2012 г. за допълнително начисления ДДС на Енчо Дичев в качеството му на ЕТ "Енчо Дичев" частично по фактури, издадени от "Интер Снакс България" ЕООД, "Кавен Орбико" ООД, "Бритиш Американ Табако Трейдинг" ЕООД, "Бритиш Табако България" ЕООД, "Сити Табако" ООД, "Авенди" ООД, "Нестле Айс Крийм България" АД, ЕТ "Димитър Кадин", "Манол Симеон Добреви" ООД,, ЕТ "Манол Добрев", "Деливъри" ООД и "Спийдстар" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че фактурите не са били подписани от Енчо Дичев изобщо или подписът не е негов на една част от фактурите, като съдът се е позовал на заключението на съдебно-графологичната експертиза. В този смисъл съдът е приел, че констатациите на ревизията относно посочените фактури са необосновани и по отношение на тях не е налице основанието за извършване на ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като за тях не е установено наличието на укрити приходи. Според съда за ревизираното лице би възникнало задължение за осчетоводяване на процесните фактури само ако същите са му редовно издадени, т. е. при наличието на законоустановените предпоставки за това. Направен е извод, че на фактуриране подлежат само действително извършените доставки. Според съда от събраните по делото доказателства в хода на ревизионното производство не се доказва по безспорен начин реалното извършване на доставките на стоки по спорните фактури, нямащи подпис или са подписани, но не от жалбоподателя. След като няма доказателства за реалното предаване на стоките, съдът е счел, че незаконосъобразно приходните органи са начислили допълнително ДДС за неосчетоводените доставки по фактурите от посочените доставчици. Решението в тези обжалвани части е неправилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанциония съд, че само наличието на издадени фактури не е безспорно доказателство, че предметът на стопанските операции, обективиран в тях е осъществен. Това означава, че следва да са налице доказателства, установяващи реалното предаване на стоките от доставчика на получателя и едва тогава възниква задължението и за двамата да осчетоводят процесните фактури. Неправилно обаче съдът е приел, че неподписаните за получател фактури означава, че те не са получени от него. В съдебната практика след приемането на ТР № 5/14.07.2004 г. по тълк. дело № 7/2004 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС се прие, че "За целите на данъчното облагане по ЗДДС при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и начислен данък. В цитираното тълкувателно решение категорично се прие, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано от останалите предпоставки, при наличието на които се признава правото на приспадане на данъчен кредит. Следва да се отбележи, че тълкувателното решение се прие при действието на отменения ЗСч, в който съгласно чл. 8, ал. 1, т. 8 като част от реквизитите на фактурата бяха и подписите на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция, а в сега действащия закон в 7, ал. 2 ЗСч няма посочен като задължителен реквизит подпис на получателя на фактурата, а само относно съставителя - т. 4 от цитираната разпоредба. В процесния случай в хода на ревизионното производство е установено от насрещни проверки на доставчиците, че те са осчетоводили издадените на ревизирания субект фактури, налице е изписване на процесните стоки от съответната материална сметка и е отчетен приход от реализирана продажба. Доставчиците са потвърдили пред ревизията за осъществените към ЕТ "Енчо Дичев" доставки. С оглед на обстоятелството, че ревизираното лице притежава магазин за хранителни и нехранителни стоки и кафене, то именно фактурираните стоки са свързани с неговата основна дейност. Правилно приходните органи са изследвали механизма на предаване на стоките - съответните стоки се заявяват и те се доставят до неговия обект с транспорт на доставчика. В обясненията на доставчиците пред ревизорите са посочени транспортните средства и лицата, които са доставяли стоките. налице са и доказателства за плащане на доставките чрез касови бонове от фискални апарати. Предвид, че ревизията е била проведена по особения ред при наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, то съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на приходните органи се считат за верни до доказване на противното. Това означава, че в тежест на ревизираното лице е да опровергае констатациите на ревизионния акт. Такова опровергаване не е направено от едноличния търговец. В ревизионното производство при изискване на документи от доставчиците, последните са обяснили по какъв начин са извършвани доставките, както и са посочили кои материално-отговорни лица на доставчиците са се занимавали с доставките, доказателства за транспортните средства, с които са доставяни стоките до обекта на ревизираното лице. Относно транспортирането на стоките от доставчиците, последните са представили на приходните органи пътни листове. При безспорно установеното обстоятелство, че търговецът не е бил регистриран по ДДС, а е направил необходимия оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС приходните органи законосъобразно са начислили ДДС в посочените части. Предвид изложеното решението в тези обжалвани части е неправилно постановено и са налице отменителните основания, посочени от касатора, които налагат отмяна на решенето в тези части и на основание чл. 222, ал. 1 АПК постановяване на друго решение, с което жалбата на ЕТ "Енчо Дичев" срещу ревизионния акт в посочените части бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив в частта относно констатациите за данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е процесуално недопустима поради следното: В тази част със съдебното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "Енчо Дичев" в частта относно констатациите на приходните органи досежно данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. Следователно, за този касатор липсва правен интерес от обжалвана на съдебното решение в тази част, тъй като то е благоприятно за приходната администрация и с него са потвърдени констатациите на ревизионния акт относно този данък, макар да не са установени задължения за внасяне. Нещо повече с решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт в частта за констатациите за 2006 г. по ЗОДФЛ (отм.) актът е потвърден. С оглед изложеното в тази част касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази й част следва да бъде прекратено. По касационната жалба на ЕТ "Енчо Дичев". Относно фактурите, издадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД съдът е съобразил в решението си някои специфични особености за този търговец. Според съда между жалбоподателя и посочения търговец са налице трайни търговски взаимоотношения. Според съда дори да се приеме, че трето лице е ползвало клиентската карта на жалбоподателя, издадена от посочения търговец, но от това не следва извод, че осъщественото от жалбоподателя поведение е правомерно. Решението в тази обжалвана част е правилно. Като се има предвид системата на тази търговска верига за продажба на стоки и разплащането с клиентите чрез издаване на карти, които задължително трябва да са на името на търговец, а не на физическо лице, трябва при всички случаи да се докаже, че така закупените от търговската верига стоки са за целите на икономическата дейност на предприятието на едноличния търговец. Неосчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на едноличния търговец и отчитането на разход за търговската му дейност не означава, че той не ги е получил. В случая законосъобразно и ревизията и съдът са приели, че закупуването на тези стоки са били предназначени за дейността на касатора, предвид наличието на търговски обект - магазин за хранителни е нехранителни стоки и кафене. Наличието на карти на приносител, които са ползвали името на едноличния търговец, не води до изводи, че стоките, закупени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД не са ползвани от него за икономическата му дейност, след като той е приел Общите условия на магазина и е позволил други лица да ползват карти на приносител от негово име. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба на ЕТ "Енчо Дичев" е неоснователна, а в тази обжалвана част решението на съда е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, на тази страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 738,29 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,