Определение № 9088 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8942/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Н. И. Б., подадена чрез пълномощника адвокат А. Маринова, против определение № 3667 от 22.06.2026 г., постановено по адм. дело № 686/2026 г. по описа на Административен съд Благоевград. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Обосновава правния си интерес за оспорване на удостоверението за търпимост, издадено в полза на трето лице, с нарушаване на правата му върху имота. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - главен архитект на Община Сандански, не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на Н. Б. против удостоверение за търпимост на строеж № АБ-02-54/20.03.2026 г, издадено от главния архитект на Община Сандански и производството по делото е прекратено. Удостоверението е издадено по искане на В. И. Б. и на основание § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.) относно строеж: „Допълващо застрояване - гараж” с разгъната застроена площ от 15,00 кв.м., сграда с [идентификатор], изградена в поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Сандански. За да обоснове извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК, административният съд е приел, че жалбоподателят не разполага с правен интерес да обжалва удостоверението за търпимост. Посочил е, че на оспорване пред съда подлежи само отказът да се издаде такова удостоверение. То не засяга права и законни интереси на трети лица и не рефлектира негативно в правната им сфера Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно трайната съдебна практика, удостоверенията по § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ, че незаконният строеж е търпим, имат правно значение единствено като условие за сключването на сделка за прехвърлянето му. Извън нотариалното производство това удостоверение нито поражда, нито удостоверява права и задължения, включително относно законността или търпимостта на строежа. То се класифицира като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК - документ за признаване на права, издаван в административно производство, страни по което са само компетентният орган и заявителят. Издаденото удостоверение не засяга правата на трети лица, включително такива имащи свои собственически претенции върху имота, поради което за същите не е налице правен интерес от обжалването му. Интерес от съдебно обжалване притежават само лицата, чиито права или законни интереси актът нарушава или застрашава или за които той поражда задължения. В случая се има предвид онези права и интереси, които са законно признати като отразени в правна норма. Такава норма за трети лица да атакуват издадено удостоверение за търпимост на чужд строеж, макар и в съсобствен имот, не съществува, поради което те нямат правен интерес да го обжалват. Удостоверението за търпимост създава благоприятен ефект само за заявителя, но не рефлектира негативно в чуждата правна сфера на трети лица. Допустимо е само обжалване на отказ за издаването му, но не и обжалване на издадено удостоверение от трети лица, какъвто се явява жалбоподателят. Защита на правото си на собственост върху поземления имот, в който се намира строежът, както и за самия строеж, той може да реализира по общия исков ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение