Определение № 5525 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2712/2025 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба вх.№ 3287/07.05.2025 г. на КОНПИ, чрез държавен инспектор А. В., срещу решение № 58 от 26.03.2025 г. по в.гр.д.№ 335/2024 г. на Апелативен съд Варна в частта, в която се потвърждава определение № 260075 от 10.06.2024 г. по гр.д.№ 1877/2019г. на ОС Варна, за отхвърляне на молбата за изменение на решение № 260009/24.04.2024 г. по същото дело в частта му за разноските и в тежест на КОНПИ е присъдено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство, съответно: 17 265,01 лева на С. Д. С. и в частта, в която след уважаване на възражениет по чл.78, ал.5 ГПК е присъдена сумата 780 лева на „ФОРС-98“ ЕООД. В частната касационна жалба се твърди, че разноски в първоинстанционното производство са присъдени, без да се съобразят реално извършените процесуални действия, както фактическата и правна сложност на делото, което е в противоречие с ТР № 6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС. В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпросите: 1.„При преценка на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение следва ли минималният размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004г. да служи като ориентир, или следва да се даде превес на конкретните данни по делото, при отчитане на действително положените усилия и труд от процесуалния представител,в.ч.явяване в открито съдебно заседание, ангажиране на нови доказателства и др.“ 2.„При определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение следва ли да бъде съобразена редакцията на Наредба № 1/2004г., която е действала към момента на образуване на производството и/или съответно упълномощаване на процесуален представител и извършване от него на процесуално действие?“ От С. Д. С. и „ФОРС-98“ ЕООД, чрез адвокат К. К., е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в жалбата и твърдят че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и положените усилия на защитата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за спиране на производството по чл.278 ГПК, с оглед обуславящия изхода на делото спор за разноските въпрос: „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл.38, ал.2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“ Отговор на въпроса следва да се даде по тълкувателно дело № 3/2025 г. на ВКС, ОСГТК, поради което и на основание чл.229, ал.1, т.7, във вр.с чл.292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне по тълкувателното дело. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение