Определение № 2719 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11502/2025 г.

Производството е по чл. 176а АПК вр. § 2 ДР на ДОПК. Образувано е по постъпила на 28.01.2026 г. от юрк. Николов, процесуален представител на ответника по касационната жалба, както и по депозирана на 13.02.2026 г. от юрк. Минкова, пълномощник на касатора, молби за изменение на постановеното по настоящето дело Решение № 709/22.01.2026 г. в частта за разноските. Първият молител поддържа, че на дружеството следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в поискания размер от 23 191,34 евро при съобразяване на материалния интерес по делото – 354 356,74 евро и съдържанието на осъществената процесуална защита. Становището на директора на дирекция ОДОП София е за неоснователност на искането. От негова страна се аргументира изменение на съдебния акт в частта за разноските с приложимост на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Дружеството оспорва насрещното искане. Молбите за изменение на решението в частта за разноските са допустими като подадени в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, а разгледани по същество - неоснователни, поради следните съображения: До измененията на чл. 161 ДОПК, обн. ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г., в сила от 17.02.2026 г., в съдебната практика преобладава разбирането, че нормата е специална по отношение на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК и обуславя неприложимост на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда. В този смисъл е формирана трайна съдебна практика, според която при произнасяне по искане за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на съдържанието на осъществената от юрк. Николов процесуална защита, изразяваща се в участие в откритото съдебно заседание на 10.12.2025 г. писмен отговор на касационната жалба и становище по съществото на спора, рефериращи към съдебна практика по идентични казуси, касационният съдебен състав не намира основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, надвишаващ 10 225,83 евро, което съответства на обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на страната защита, както и на принципите на справедливост и обоснованост. Неоснователно е и искането на администрацията за изменение на решението в частта за разноските при действието на чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК, която разпоредба, за разлика от тази на чл. 143, ал. 1 АПК, не съдържа изискването жалбоподателят да е имал адвокат за процесуален представител. Въз основа на изложеното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,