Определение № 11 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3276/2016 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. Ц. Ц. за отмяна на влязло в сила решение от 15.01.2015 г., постановено по гр. д. № 3210/2014 г. на Софийски районен съд, II ГК, 68 състав, с което e прогласено обезсилването по право на основание чл. 288, ал. 7, изр. 2, предл. 1 ГПК /1952 - отм./ във връзка с пар. 2, ал. 1 ПЗР на ГПК /2007 г./ на съдебно решение, постановено от СРС, 68 състав на 09.04.2012 г. по гр. д. № 3210/2014 г. в частта му, с която е поставен в дял на Т. А. Д. допуснатия до делба с решение от 26.07.2007 г. по гр. д. № 3371/2006 г. на СГС подробно описан недвижим имот, като същият е изнесен на публична продан. С уточнителна молба от 23.03.2016 г. молителката се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че в нарушение на процесуалните правила била лишена от възможност да участва в производството по съдебната делбата, поради което не е могла да защити законните си права и интереси в качеството й на съсобственик на процесния имот. Подържа, че съдът неправилно вместо нея е включил в делбеното производство праводателите й В. А. Ц. и Т. А. Д., тъй като относителната недействителност по чл. 76 ЗН следвало да се преценява след постановяването на решението в първата фаза на делбата, а не преди това. Това свое твърдение молителката обосновава с довода, че преди съставянето на разпределителния протокол не е ясно между кои лица и за кои имоти и при какви квоти се допуска делбата. Твърди се, че е недопустимо съдът да се произнесе, че са налице предпоставките на чл. 76 ЗН преди постановяването на решението в първата фаза на делбата. Ответниците С. Д. Малинова, Ц. С. Малинова, А. Д. М. и Л. Д. М. са подали писмен отговор, в който излагат становище за недопустимост на молбата за отмяна. Твърдят, че същата е подадена от лице, което не е страна в производството по делба и съответно няма правен интерес. Претендират разноски. При проверката за допустимост на молбата за отмяна, извършена по реда на чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Производството пред Софийски районен съд е започнало по искова молба от С. Д. Малинова срещу Ц. С. Малинова, А. Д. М., Л. Д. М., Р. А. Ц. и молителката по настоящото производство Д. Ц. Ц. за делба на апартамент № 9, находящ се в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]. С писмена молба от 03.11.2004 г. ищцата е поискала посочената в исковата молба ответница Д. Ц. да бъде изключена като съделител, като на нейно място да бъдат призовани и делбата да бъде допусната между другите съделители и двете сънаследници В. А. Ц. и Т. А. Д.. Това искане е обосновано с твърдението за недействителност на основание чл. 76 ЗН на даренията на идеални части от процесния апартамент, извършено от посочените две лица на молителката по настоящото производство Д. Ц.. С решение от 12.07.2006 г. по гр. д. № 3210/2004 г. СРС, 68 състав отхвърля като неоснователни исковете на ищцата С. Д. Малинова по чл. 76 ЗН, като допуска делбата на процесния имот между първоначално конституираните страни с участието на Д. Ц.. С решение № 252 от 26.07.2007 г. по в. гр. д. № 3371/2006 г. Софийски градски съд, ВК, IV – то „Д“ отделение е уважил исковете по чл. 76 ЗН, отхвърлил е иска за делба, предявен от С. Т. Малинова против Д. Ц. Ц. и е допуснал делбата на процесния апартамент по предявения от С. Д. Малинова против Т. А. Д. и В. А. Ц. при квоти за последните две съделителки по 4/16 ид.части. Това решение е оставено в сила с решение № 808 от 25.11.2009 г., постановено по гр. д. № 1606/2008 г. на ВКС, III ГО, като фазата по извършване на делбата е приключила с атакуваното по настоящото производство решение от 15.01.2015 г., постановено по гр. д. № 3210/2014 г. на Софийски районен съд, II ГК, 68 състав, с което процесния апартамент е изнесен на публична продан. Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание; да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК; и да е подадена в установените по чл. 305 ГПК процесуални срокове. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК молба за отмяна на посочените основания може да подава заинтересованата страна, т. е. само участвалото в производството по делото лице. В случая молбата за отмяна е подадена от Д. Ц. Ц., която първоначално е била конституирана като главна страна в производството по делба, но това й качество е било отречено с влязлото в сила решение № 252 от 26.07.2007 г. по в. гр. д. № 3371/2006 г. СГС, с което исковете по чл. 76 ЗН са били уважени. /В това се състои и смисълът на правната защита на относителната недействителност по чл. 76 ЗН, която съсобственикът – сънаследник има и която му дава възможност да изключи последващия приобретател на идеални части от вещта от участие в производството по делба. В този смисъл изцяло приложими са задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по т. д. № 1/2004 г.на ОСГК на ВКС съгласно които „правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес-по арг. на чл. 279 ГПК, под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК следва със силата на пресъдено нещо да се разреши спора за страните съделители, титуляри (съпритежатели) на правото на собственост“/. Следователно молителката, доколкото е била изключена като съделител в производството по делба и не е участвала в производството по делото, не е активно процесуално легитимирана да иска отмяна по посоченото от нея основание по чл. 303,ал.1,т.5 ГПК. На практика подадената от нея молба за отмяна по своята същност представлява искане за пререшаване въпроса за основателността на исковете по чл. 76 ЗН, по който съдът се е произнесъл с влязло в сила съдебно решение. Молителката не е активно процесуално легитимирана да иска отмяна и на осн. чл. 304 ГПК / основание посочено в първоначалната молба за отмяна вх. №1097255/08.10.2015 г./ Разпоредбата на чл. 304 ГПК предвижда, че отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова, неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т. е. в хипотеза на необходимо другарство.При тази хипотеза страната необходим другар е следвало да участва в производството, но поради процесуално нарушение не е участвала в него. В случая качеството на главна страна на молителката в производство по гр. д. № 3210/2014 г. на Софийски районен съд, II ГК, 68 състав е било отречено с уважаване на исковете по чл. 76 ЗН. Дори да се приеме тезата на молителката, че същата има качеството на съделител в делбеното производство, респективно, че е следвало да участва като главна страна в процеса, извънинстанционното производство по отмяна би било лишено от правен интерес, доколкото процесуалният закон в разглежданата хипотеза предвижда друг път за защита - успешното провеждане на иска по чл. 75, ал. 2 ЗН или директно извършване на нова делба като всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея и да поиска да се извърши нова делба с участието на всички съсобственици. В този смисъл е и т. 7 от ППВС № 7/1973 г., която не е изгубила силата си. Ето защо, молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а предвид изхода на спора на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение