Определение № 237 от 07.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2347/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от процесуалния представител на ДАРИ 2007 Е. [населено място] за допълване на определение № 637/25.07.2016 год., постановено по т.д.№ 2347/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро ТО, в частта за разноските. Насрещната страна – САЛТЕКС Е. [населено място] е получила препис от молбата и не е представила писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК. По така направеното искане, съдът съобрази следното: Молбата за допълване на определението е депозирана в преклузивния срок по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Видно от постановеното определение № 637/25.07.2016 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решението по в.т.д.№ 16/2015 г. на ВТАС по жалба на САЛТЕКС Е., съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане на ответника по касация ДАРИ 2007 Е. за присъждане на сторените по делото разноски. Същите представляват надлежно договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция /отговор на касационна жалба и процесуално представителство/ в размер на 1 300 лв., съобразно договора за правна защита и съдействие, приложен към отговора. Налице са условията на закона за уважаване на искането по чл.248 ГПК, поради което и съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение