Определение № 2040 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1248/2026 г.

Производството е по чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Т. Я., ЕГН: [ЕГН], [населено място] срещу разпореждане № 503 от 30.04.2026 г. по в.ч.т.д. № 103/2026 г. на Варненски апелативен съд, I състав, с което е върната, като просрочена, частната му касационна жалба с вх. № 2916/22.04.2026 г., на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Излагат се твърдения, че отчетът за доставено съобщение в ЕПЕП е удостоверителният документ за датата на връчване на съобщението/призовката. Сочи се, че в конкретния случай системата е генерирала отчет за доставено съобщение, в който като дата на връчване се сочи 14.04.2026 г., което води до извода, че от този момент тече седемдневният срок за обжалване. С оглед на гореизложеното се твърди, че частна касационна жалба с вх. № 2916/22.04.2026 г. е подадена в законоустановения срок - на 21.04.2026 г., поради което е неправомерно върната като просрочена от администриращия съд. Според жалбоподателя е несъстоятелен доводът на съда, че е изтекъл обичайният едномесечен срок за произнасяне, тъй като самото частно производство е образувано на 13.03.2026 г., а съдебният акт по него е постановен на 30.03.2026 г. Добавя се, че едномесечният срок е инструктивен, а не преклузивен, като адвокатът не може да знае, кога съдът ще се произнесе със съдебен акт, за да влиза ежедневно в системата за проверка. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и за изпращане на частна касационна жалба с вх. № 2916/22.04.2026 г. на въззивния съд за администриране. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да се произнесе, съставът на Варненски апелативен съд е посочил, че частна касационна жалба с вх. № 2916/22.04.2026 г. от Г. Т. Я. е подадена срещу въззивно определение № 143 от 30.03.2026 г. по в.ч.т.д. № 103/2026 г. на Варненски апелативен съд, I състав. Съдът е отбелязал, че обжалваното определение № 143 от 30.03.2026 г. е било постановено по сезиране, извършено от пълномощника на Г. Я. с подаване на електронен пакет от книжа (частна жалба, подписана с КЕП и плащане на такса по нея през виртуалния ПОС терминал) чрез специализирания портал ЕПЕП. Съдът е взел предвид, че също чрез портала са били извършени всички процесуални действия на тази страна, като още към първоначалното искане за образуване на делото страната е заявила и съгласие за известяване с електронни съобщения по същия електронен канал (л. 83 от т.д. № 807/2025 г. на ВОС) и съответно така са връчвани преписите от постановените по делото актове. Съдът е добавил, че след приемането на изпратеното от първата инстанция електронно дело и образуването му в ЕИСС с номер по описа на въззивния съд, същото е било автоматично отразено в ЕПЕП и страната е поискала допълнително и достъп до тази новообразувана папка (л. 17 от в.ч.т.д. № 103/2026 г. на ВнАС). Посочено е, че в искането липсва оттегляне на първоначалното съгласие за известяване, поради което апелативният съдия е разрешил достъпа и като е съобразил правилото на чл. 38а, ал. 3 ГПК, е разпоредил уведомяването на тази страна да продължи по сигурния начин чрез портала. Съдът е констатирал, че обжалваното определение № 143/30.03.2026 г. е било изпратено на 30.03.26 г. на адвоката за връчване през ЕПЕП, като е адресирано до електронна пощенска кутия на потребител на услугата с регистриран електронен адрес за получаване на съобщения, идентичен с този, посочен като адрес на пълномощника и в разгледаната частна жалба. Констатирано е също, че в рамките на срока за изтегляне не е регистрирано удостоверяване на получена поща, макар да е изтекъл обичайният едномесечен срок за произнасяне на такъв вид съдебен акт и страната да е имала възможност да узнае пълното съдържание на акта чрез достъпа си до електронна папка на въззивна инстанция. Съдът е направил извода, че с оглед на служебно генерирана от системата за сигурно връчване справка, неизтегленото съобщение следва да се счита за връчено на 07.04.26 г., съгласно чл. 41а, ал. 1 ГПК. Като краен резултат съдът е приел, че седмичният срок за упражняване на правото на частна жалба (чл. 275, ал. 1 ГПК), изтича на 14.04.26 г., като от този момент въззивният акт е стабилизиран и контролът върху него е изключен. С оглед на гореизложеното, съдът е заключил, че регистрираната с дата на подаване 21.04.2026 г., депозирана също през ЕПЕП, частна касационна жалба с вх. № 2916/22.04.2026 г. е просрочена и следва да се върне на подателя, на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. От материалите по делото се потвърждава констатацията на въззивния съд, че всички съдопроизводствени действия от жалбоподателя в рамките на цялото производство са били извършвани през единния портал за електронно правосъдие, като страната е била уведомявана чрез ЕПЕП, съгласно чл. 38, ал. 2, т. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав приема също, както това е прието и от докладчика по делото във въззивната инстанция, че в конкретния случай е налице съгласие от пълномощника на страната за връчването чрез ЕПЕП - л. 83 от т.д. № 807/2025 г. на Варненски окръжен съд, което не е оттеглено съгласно чл. 38, ал. 4 ГПК и в рамките на въззивното частно производство, с оглед на поискания и одобрен от въззивния съд достъп до електронното дело - л. 17 от в.ч.т.д. № 103/2026 г. на Варненски апелативен съд. С оглед на това в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 41а, ал. 1 ГПК, както правилно е отбелязал въззивният съд. Текстът на закона е ясен - при връчване по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК, какъвто е настоящият случай, съобщението се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата - чл. 41а, ал. 1, изр. 1 ГПК. Съгласно чл. 41а, ал. 1, изр. 2 ГПК обаче, в случай че съобщението не бъде изтеглено в седемдневен срок от неговото изпращане, то се счита за връчено в първия ден след изтичането за срока за изтегляне. В конкретния случай копие от обжалваното определение е изпратено чрез ЕПЕП на 30.03.2026 г., поради което системата правилно е отбелязала, че като дата на връчване следва да се счита 07.04.2026 г., съгласно чл. 41а, ал. 1, изр. 2 ГПК - л. 23 от в.ч.т.д. № 103/2026 г. на Варненски апелативен съд. Законовата разпоредба е императивна и всички възражения и оплаквания на страната, че не е изтекъл едномесечният срок за произнасяне по частното производство от страна на съда, и невъзможността й всеки ден да прави проверка за съобщения в ЕПЕП, са неоснователни. С оглед на това законовият срок за обжалване на определение № 143/30.03.2026 г., е изтекъл на 14.04.2026 г., поради което като подадена на 21.04.2026 г., частна касационна жалба с вх. № 2916/22.04.2026 г. е просрочена, и правилно е върната с обжалваното разпореждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,