Решение № 264 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5862/2013 г.

Решение № 264 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5862/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Бизнес Лом-Яна Цветанова" чрез адв. Юлия Миневска против Решение № 108/22.03.2013 г., постановено по адм. д. № 408/2012 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против ревизионен акт (РА) № 041102790/30.12.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 173/2.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Велико Търново. В касационната жалба, както и в представените на 17.12.2013 г. писмени бележки касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Към писмените бележки е приложено заверено копие на договор за кредит за текущо потребление сключен на 25.08.2004 г. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП"- Велико Търново при ЦУ на НАП (с предходно наименование ДД "Обжалване и управление на изпълнението), редовно призован не се явява. В подробен писмен отговор процесуалният му представител гл. юриск. Калчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на ревизираното лице е начислен ДДС за данъчни периоди - от месец януари 2005 г. до месец ноември 2009 г., включително месец януари 2010 г. и за периода от месец април 2010 г. до месец август 2010 г. включително общо в размер на 55 107. 85 лв. в резултат на което е установен ДДС за внасяне в размер на 54 860.02 лв. и лихви в размер на 24 953.75 лв, както и са установени допълнително за внасяне задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 8 346.59 лева и лихви в размер на 6 984.97 лева; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 561.23 лева и лихви в размер на 418.32 лева; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 13 069.45 лева и лихви в размер на 7 669.90 лева, данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 9 769.01 лева и лихва в размер на 4 288.80 лева; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 2 639.10 лева и лихви в размер на 753.25 лева; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 3 241.24 лева и лихви в размер на 953.97 лева. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. В тази насока са приети за неоснователни оплакванията за допуснато съществено процесуално нарушение от органа по приходите, и по конкретно ненадлежно възлагане на ревизията. Административния съд е разгледал подробно и направените оплаквания за нищожност на издадения РА и за процесуалната му незаконосъобразност. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК- налице са данни за укрити приходи или доходи на ревизираното лице и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. По време на ревизията е установено, че през 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в счетоводството на ревизирания търговец не са отчетени покупки на стоки (хранителни стоки, напитки и цигари), по издадени от 28 доставчици фактури, които след като не са налични или изписани при ревизираното лице по счетоводни данни, са били продадени, без да са отчитани приходи от тези продажби. При извършените насрещни проверки доставчиците на процесните стоки са потвърдили извършените от тях доставки към ревизираното лице, като са представили писмени обяснения. Органите по приходите са кредитирали дадените от доставчиците потвърждения и са приели, че РЛ е получило стоките по всички фактури, издадени от посочените доставчици, като част от тези стоки са продадени от търговеца, без да са заприходени в счетоводството му и без да са отчетени приходи от продажбата им. Наред с това органите по приходите са приели, че имущественото състояние на РЛ не съответства на декларираните и получени от него доходи. При извършената съпоставка между изразходваните и получени от РЛ парични средства е установено, че за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. разходите извършени от Яна Иванова, превишават получените от нея средства. Тази съпоставка е извършена въз основа на декларираните от РЛ данни по ГДД и събраните при ревизията доказателства. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане ревизираното лице е уведомено с уведомление № ИТ-00-2007/10.08.2011 г. С обжалвания ревизионен акт са установени задължения за ДДС по ЗДДС, както и за лихви върху тях за данъчни периоди -месец януари 2005 г. до месец ноември 2009 г., включително месец януари 2010 г. и за периода от месец април 2010 г. до месец август 2010 г. включително. Приходните органи са начислил допълнително ДДС на база установени в хода на ревизията неотразени фактури на контрагенти на търговеца като са приели, че по фактурите, подробно описани в РД, доставените стоки не са намерили отражение в счетоводството на РЛ и не са отчетени приходи от продажбите им. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК поради прието наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити доходи или приходи, с оглед получените данни от насрещни проверки на регистрираните по ЗДДС доставчици - издадени фактури на името на ревизираното лице, които фактури не са намерили отражение в счетоводството на последния. Данъчната основа за облагане с ДДС е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК като сбор отдекларираните от жалбоподателя данъчни основи по СД за ЗДДС и допълнително определените данъчни основи на незаприходените стоки по фактури, издадени през същия месец, увеличена с определената от органа по приходите средна годишна надценка, а за цигарите с надценка до размера на нормативно установените пределни цени. Въз основа на данните, получени при насрещните проверки на доставчиците, съдът правилно е приел, че по всички фактури, подробно описани от приходните органи в констативната част на РА, са налице доставени стоки (хранителни стоки, напитки и цигари) на ревизираното лице, които са реализирани от лицето, т. е налице е оборот, облагаем с ДДС. Съдът правилно е приел, че ревизията е проведена като ревизия при особени случаи по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК предвид наличие на твърдяното основание от приходните органи по т. 2 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а оттам е приложил презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите констатации на приходните органи при обжалване на РА. Доколкото данните от извършените насрещни проверки са приобщени към доказателствения материал по делото, настоящата инстанция намира за обоснован изводът на съда, че наличието на данни (индиции) за основанието по цитираната т. 2 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК се подкрепя от събраните доказателства. С обжалваният ревизионен акт по реда на чл. 122 от ДОПК са определени допълнително за внасяне задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. и по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. и са установени допълнителни задължения за лихви. За 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. са определени данъчни основи в размера на констатираните при извършената съпоставка между доходите и разходите на ревизирания субект като физическо лице извън качеството му на едноличен търговец превишения, за които е прието че представляват доход с недоказан произход. Така постановеното решение е правилно. Касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на съда относно законосъобразността на действията на приходните органи при провеждане на ревизията и във връзка с наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства в ревизионното и съдебното производство делото е било изяснено от фактическа страна като не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултат на продажби на стоки, получени по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Установено е наличие на доставки по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. При тези обстоятелства, не може да се приеме че, фактическите констатации на приходните органи са оборени при условията на пълно доказване. Липсата на несъмнени данни за произхода на средствата за разходи на лицето, вкл. за получен потребителски кредит от Банка ДСК ЕАД, получен заем от Ели Кирилова Манойлова в размер на 20 000 евро, получени парични суми от родителите на РЛ, сестра й Венета Йорданова, Круменка Петкова предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице Яна Иванова е имала за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи (вкл. твърдяните заемни и дарени средства в посочения от него размер), че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Освен общият принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им, се съобразява, при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА. В случая твърдението на ревизираното лице е за получени приходи предвид получени заемни и дарени средства от близки роднини. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на изводите на съда досежно непризнаване на получените парични средства от нейни близки. От събраните доказателства не се установява, че въпросните средства са били реално предадени на ревизираното лице. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Независимо от резултата по спора, настоящия състав намира, че в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административния съд вече е присъдил разноски в дължимия размер, а нормата на чл. 116, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение