Определение № 4956 от 14.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3938/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на адвокат Л. Димитрова, в качеството ѝ на представител по чл. 25 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на непридружен непълнолетен С. А. Х. от Сирия, против определение № 2975 от 29.01.2025 г., постановено от Административен съд – София град, по адм. д. № 7994/2024 г. С жалбата се оспорват изводите на съда, че правомощията на назначения представител на непридруженото непълнолетно дете са ограничени само до производството по предоставяне на международна закрила и не обхващат производството по събиране със семейство по реда на чл. 34 и сл. ЗУБ. Частният жалбоподател счита, че първостепенният съд е направил собствен прочит на чл. 25, ал.1 до ал.4 ЗУБ, без да отчете, че разпоредбата на чл. 31 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и, че съдържанието на предоставената закрила /Директива 2011/95/ЕС/ е отразено в цитираната норма на ЗУБ. Изразява становище, че с процесуалните си действия съдът е нарушил нормите на чл. 11 и чл. 127 АПК. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение. По делото не е постъпил отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена е от лице, което е адресат на оспорения съдебен акт, в срока, визиран в чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 2975 от 29.01.2025 г. е оставена без разглеждане жалба, подадена от адвокат Л. Димитрова, като представител на С. А. Х., гражданин на Сирия, против решение № 5289/08.04.2024 г. на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ лицето да се събере на територията на Република България със своите родители и сестри. За да достигне до този резултат Административен съд – София град /АССГ/ се е позовал на нормата на чл. 158, ал. 3 АПК и е приел, че жалбата срещу оспорения административен акт е подадена без представителна власт на адвоката, тъй като предоставената възможност по чл. 25, ал. 1 ЗУБ адвокатът да бъде назначен както за представител в производството по молбата за международна закрила, така и във всички други производства по този закон, не е приложена в издаденото решение № 3196 от 13.11.2023 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ /НБПП/, съответно в случая представителната власт е ограничена само до производството по молбата за международна закрила. Този извод е обоснован с разпоредбата на чл. 31, § 1 от Директива 2011/95/ЕС и дефиницията за настойник/попечител, дадена в чл. 3, т. 18 от Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила за единен статут на бежанците, или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила и за съдържанието на предоставената закрила, за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета и за отмяна на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета /Регламент (ЕС) 2024/1347/. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че още с определение №15321 от 25.08.2024 г. съдът е указал на адвоката да представи доказателства за представителната си власт да подаде жалбата срещу процесното решение на заместник - председателя на ДАБ, с оглед съображенията си за ограничените му правомощия съгласно решението на председателя на НБПП. При това, въпреки указанията на съда, адвокатът, вместо да представи решение на НБПП за оправомощаването в производството по молбата за събиране на семейството, е представил на съда указания на НБПП относно правните възможности по чл. 25, ал.1 ЗУБ. Впоследствие съдът е предприел действия за назначаване на попечител на непълнолетния гражданин, с оглед валидното потвърждаване на извършените правни действия без представителна власт от адвоката по подаването на процесната жалба, които обаче са останали без резултат, предвид обективната невъзможност на кмета на район Кремиковци, като орган по настойничество и попечителство, да установи адреса на С. А. Х.. Решаващите изводи на съда са, че е налице фактическа невъзможност да бъдат потвърдени действията на адвоката без представителна власт, обективирани в подадената жалба по делото, с оглед на което и същата следва да се счита за подадена от лице, което не е адресат на акта и няма право и интерес от оспорването. Според тричленния съдебен състав на ВАС обжалваното определение е валидно, допустимо, но неправилно постановено. Настоящата инстанция не споделя становището на първоинстанционния съд, че представителната власт на назначения адвокат обхваща единствено производството по предоставяне на международна закрила и не включва производството по събиране на семейството по реда на чл. 34 ЗУБ. Видно от решение № 3196 от 13.11.2023 г. на председателя на НБПП, адвокат Л. Димитрова е назначена да представлява С. А. Х., гражданин на Сирия, от „уязвима група“ – непридружен малолетен/непълнолетен чужденец, подал молба за предоставяне на международна закрила, с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, в административни и съдебни производства по предоставяне на международна закрила по ЗУБ до тяхното приключване с влязло в сила съдебно решение, включително в процедура по Дъблинското споразумение. Подробно са изброени процесуалните действия, които адвокатът може да извършва във връзка с назначаването. Цитираното решение на председателя на НБПП е издадено на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за правната помощ /ЗПП/ във вр. с чл. 23, ал. 2, вр. с с чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Съобразно чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Според чл. 25, ал. 1 ЗУБ непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който се намира на територията на Република България, се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице. На свой ред, нормата на чл. 25, ал. 3 ЗУБ предвижда, че представителят на малолетния или непълнолетния чужденец, търсещ или получил международна закрила, до навършване пълнолетие на лицето има следните правомощия в производствата по този закон: 1. да се грижи за правните му интереси в производствата по предоставяне на международна закрила до тяхното приключване с влязло в сила решение; 2. да го представлява пред всички административни органи, в т. ч. социални, здравни, образователни и други институции в Република България, с оглед защита на най-добрия интерес на детето; 3. да изпълнява ролята на процесуален представител във всички производства пред административните и съдебните органи. Разпоредбата на чл. 25, ал. 4, т. 1 ЗУБ изрично предвижда, че правомощията по ал. 3 се прекратяват по отношение на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, получил закрила, когато се събере на територията на Република България с родител, настойник или попечител. Безспорно производството по събиране на семейството по чл. 34 ЗУБ е отделна процедура, която се прилага за лица с предоставена международна закрила /бежански или хуманитарен статут/, които имат право да поискат разрешение за събиране със своите семейства на територията на България, т.е. касае се за последваща процедура, която се прилага след предоставяне на международна закрила. Съдържанието чл. 25, ал. 4, т. 1 ЗУБ обаче налага извода, че макар и представителство на назначения адвокат по чл. 25, ал. 3 ЗУБ да обхваща административните и съдебни производства по предоставяне на международна закрила, правомощията му се изчерпват /прекратяват/ ex lege с настъпване на някое от обстоятелствата по т. 1- т. 3, измежду които е случаят, в който непридруженият малолетен/непълнолетен се събере на територията на Република България с родител, настойник или попечител. Следователно в конкретния случай, представителната власт на адвокат Димитрова обхваща не само приключилото производство по предоставяне на международна закрила /в рамките на което на С. А. Х. е предоставен хуманитарен статут с решение № 1541 от 22.01.2024 г. на заместник – председателя на ДАБ/, но и производството по чл. 34 ЗУБ, в рамките на което е постановено оспореното в настоящото производство решение № 5289/08.04.2024 г. на заместник - председателя на ДАБ, с което е постановен отказ да се събере на територията на Република България със своите родители и сестри. Обратният извод не може да се извлече от чл. 31, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, според която разпоредба във възможно най-кратък срок след предоставянето на международна закрила държавите-членки приемат необходимите мерки, за да осигурят представителството на непридружени непълнолетни лица от законен попечител или, при необходимост, от организация, отговаряща за грижите и за благосъстоянието на непълнолетни лица, или от всякаква друга подходяща форма на представителство, включително и произтичаща от законодателство или от съдебно решение. Нормата изрично предвижда възможността държавите-членки да осигурят подходяща форма на представителство на непридружените непълнолетни лица, каквато в случая е регламентираното с чл. 25 ЗУБ представителство от адвокат, който притежава необходимите познания, за да може в съответствие с принципа за осигуряване най-добрия интерес на детето да подпомага непридружения малолетен или непълнолетен чужденец да се ползва от правата си и да изпълнява задълженията си, предвидени в закона. В подкрепа на изложено е и § 76 от Допълнителната разпоредба на Закона за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците /ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г./, според който нормативен текст този закон въвежда изискванията на Директива 2011/95/ЕС (OB, L 180/96 от 29 юни 2013 г.). Наличието на изрично решение на председателя на НБПП по чл. 25, ал. 2 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 3, т. 2 и т. 3 ЗУБ създава правната фигура на законен представител на непълнолетния жалбоподател, с обхват на представителна власт в производството по чл. 34 ЗУБ и в производството по обжалване на решението за отказ по чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗУБ, Поради това съдът неправилно е счел, че е налице необходимост от потвърждаване на извършените от адвокат Димитрова правни действия и е предприел последващи такива по назначаване на попечител, с оглед приложението на чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството. Тези действия са дължими от съда не поради липсата на представителна власт на определения от НБПП адвокат, а с оглед подадена молба от 09.10.2024 г., с която С. А. Х. е поискал да бъде назначен за настойник на непълнолетния си брат С. А. Х.. Като е приел, че правомощията за представителството на адвокат Л. Димитрова по отношение на С. А. Х. не обхващат производството по събиране на семейството, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на същия съдебен състав за продължаване на процесуалните действия по него. На основание на горното и на чл. 235 и чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,