Определение № 367 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 920/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на В. Е. Т. срещу определение № 148 от 04.04.2022 г. по ч.т.д. № 498/2022 г. на Върховен касационен съд, II т.о.. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от В. Е. Т. частна касационна жалба против определение № 272 от 21.01.2022 г. по в.ч.гр.д. № 3113/2021 г. на Окръжен съд Варна. За да постанови този резултат, съставът е мотивирал, че с въззивното определение е потвърдено определение на районния заповеден съд, с което е прекратено производството по делото, като са обезсилени издадените на осн. чл.417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Това определение е прието, че не подлежи на касационно обжалване съгласно постановките на т. 8 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване валидно определение. Частният жалбоподател излага несъгласие с гореизложените изводи, акцентирайки върху разбирането си, че е налице преграждащо развитието на производството определение на районен съд, поради което е налице общата предпоставка за обжалване на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Счита, че заповедното производство се е развило незаконосъобразно при липса на основания за прекратяването му, в резултат, на което интересът на кредитора – жалбоподател е сериозно накърнен поради обезсилване на иначе редовно издаден изпълнителен лист, вследствие на грубо нарушение на процесуалните правила. Частната жалба е неоснователна. Предмет на касационно обжалване е определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение на районния съд за прекратяване на производството по чл. 417 ГПК и обезсилване на издадените от него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Разбирането, че е налице общата предпоставка за касационна обжалваемост на това определение по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, не може да бъде споделена. Въпросът за това кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване е решен с т. 8 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В същото е възприето, че по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно, заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство. Систематичното място на Глава 22 ГПК /”Касационно обжалване”/ е в Част Втора /”Общ исков процес”/, следователно, поначало законодателят е предвидил триинстанционно разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично - чл.396, ал.2 ГПК- за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена. Доводите за накърнено право на жалбоподателя да се снабди с изпълнителен титул за вземането си, обосноваващо правото му на жалба са неоснователни. Същите не могат да обосноват право на обжалване при изчерпан процесуален ред за защита. С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение