Определение № 103 от 10.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1156/2013 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, по повдигнат спор за местната подсъдност на прекратеното с разпореждане №1753/ от 21.05.2013 год. производство по нахд №1141/2013год. на Районен съд гр.Русе. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност е съдът в гр.Русе, в чийто район е извършено административното нарушение по чл. 326а от Закона за електронните съобщения, вр. чл. 31, ал. 1 от Финансовите спесификации. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди данните по делото, в рамките на законовите си правомощия, прие следното: Производството по нахд№ 4701/2013 год. на СРС е било образувано по реда на чл. 59, ал. 1 ЗАНН пред РС гр.София, по жалба на [фирма]-София срещу наказателно постановление №0292/14.09.2012 год. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията- [населено място], с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 60 000 лева за нарушение на чл. 326а от Закона за електронните съобщения, вр. чл. 31, ал. 1 от функционалните спецификации за преносимост. С разпореждане от 26.04.2013 год. по нахд№4701/2013 год. на СРС е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по подсъдност, по правилата на местната подсъдност ро чл.42, ал.2 НПК,вр. чл.84 и чл.59, ал.1 от ЗАНН за разглеждане от РС гр.Русе. С разпореждане №1753/ от 21.05.2013 год. съдът е прекратил производството по нахд №1141/2013год. на Районен съд гр.Русе, тъй като е приел, че не е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа делото. Съдът е счел, че нарушението е извършено на територията на Софийския районен съд, тъй като в акта и в наказателното постановление е посочено, че отказът за преносимост на заявен номер на датата 05.01.12 год., когато дружеството [фирма]- със седалище в [населено място] е уведомило [фирма], че отказва преносимост на заявен номер, след като „не били налице основанията в чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ФСП”. Съставът на ВКС намери следното: От съдържанието на акта за констатирано административно нарушение и от наказателното постановление на КРС е видно, че абонат на мобилен номер, предоставен му от дружеството М.” ЕАД, е подал на 03.01.12 год. заявление при търговския представител на [фирма] в [населено място] заявление за пренасянето на този мобилен номер. Приемащият доставчик е предал заявлението на [фирма], който на 05.01.12 год. е отказал преносимост на заявения номер. Отказът от дължимото поведение, което е било вменено на дружеството, съгласно нормативните правила - чл.31, ал.1 от „Функционалните спесификации за преносимост„, е деянието - предмет на административно наказателното производство. В случая, този отказ е осъществен на мястото, където е било подадено заявлението от абоната на мобилния номер, а това е [населено място]. Мястото на осъществяване на нарушение, което е чрез бездействие, каквото е в случая, е където бездействалият е следвало да има активно поведение - да извърши предписаното му от нормативните правила, т.е. ,в случая да извърши преносимост на заявения номер. Очевидно в конкретния случай това е [фирма], действащ чрез търговския си представител в [населено място]. Съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН, компетентен по правилата на местната подсъдност на делото е съдът, в района на който е извършеното твърдяното в атакуваното наказателно постановление нарушение. В случая, това е РС гр.Русе. Предвид тези мотиви, ВКС, трето н.о., съгл. чл. 44, ал.1 НПК