Решение № 6672 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 67/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014 – 2020 год., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Димитрова, против Решение № 3148/15.10.2025 год., постановено по адм. дело № 245/2025 год. по описа на Административен съд – Плевен. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на така заявеното твърдение излага доводи, че изводите на съда несъответстват с фактическата обстановка и събраните по делото доказателства. На първо място, намира за неправилен извода на съда, че решението в частта, с която е определена финансова корекция върху допустимите разходи, представляващи собствен принос e недопустимо, доколкото УО няма компетентност на налага финансова корекция върху собствения принос на общината. В тази връзка посочва, че доколкото собствения принос е допустим разход и е заложен в бюджета на проекта, то финансовата корекция се разпределя и върху него. Излага доводи, че финансовата корекция определена върху собствения принос е посочена във формата с информативен характер, като същият не се изисква да се възстанови от бенефициера. По отношение на първото нарушение, намира за неправилни изводите на съда, че административният орган смесва изискването за опит с правната възможност за извършване на строителството. Намира за правилна дадената квалификация на нарушението. Счита, че посочените изисквания за сходен опит са ограничителни, тъй като възложителят необосновано е ограничил възможността за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка на кандидати, придобили своя опит при извършване на СМР на сгради от първа категория и строежи от втора категория. В тази връзка, акцентира върху обстоятелството, че обектът на обществената поръчка, съобразно издаденото разрешение за строеж, е определен като трета категория по Закона за устройство на територията. Анализирайки поставените изисквания в обявлението за обществената поръчка намира, че в случая нередността се обосновава с обективно нарушение на материалния закон като ограничената конкуренция е създала предпоставки за неподаване, съответно класиране на икономически най-изгодна оферта, което би довело до вреда на националния или бюджета на ЕС. На следващо място, оспорва изводите на съда по отношение на второто нарушение. Намира, че в случая възложителят е поставил като критерии за подбор невъзможни за изпълнение изисквания от страна на участниците в процедурата за възлагане на обществената поръчка. Позовавайки се на експертизата на вещото лице, счита, че не се наблюдават разлики по отношение на високо и ниско строителство във връзка с административните процедури, процеси и ресурси във връзка с придобиването и поддържането на сертификатите. Счита, че възложителят е формулирал условието като идентично на предмета на поръчката, което води до стесняване на обхвата на икономическите оператори, които могат да изразят интерес за изпълнение на поръчката. При така предвиденото условие, потенциални участници, които са се сертифицирани по системите за качество и околна среда с подходящо определен обхват ще се въздържат да подадат оферти и това пряко влияе върху нивото на конкуренцията. Намира за неправилни и изводите на съда за недоказаност на третото констатирано нарушение. В тази връзка излага съображения, че органът е окомплектовал в цялост административната преписка, но макар и да не е бил представен линейният график и диаграмата на работна ръка, съдът е бил длъжен да ги изиска, с оглед правилното решаване на делото по същество. Оспорва изводите на съда по отношение на четвъртото нарушение. По мнение на касатора сa били налице условия за продължаване на строителните работи, доколкото последните са извършвани вътре в сградата, докато изместването на кабелите, което е послужило за спиране на строителството е осъществявано извън сградата. В този смисъл, според касатора, изводът на съда, че са налице непредвидени обстоятелства, обосноваващи удължаването на общия срок за изпълнение на строителството в случая, не съответства на установените от органа и подробно изложени от него в касационната жалба факти. На следващо място, намира, че забавата е довела до изпълнение на СМР от изпълнителя при по-благоприятни условия от условията за изпълнение на обществената поръчка, предвидени в документацията и в сключения договор с изпълнител, които не са били известни на останалите участници в процедурата. Посочва, че действително не са налице доказателства за сключване на допълнително писмено споразумение, чрез което да е променен договореният срок за изпълнение, но са налице други писмени доказателства, установяващи съгласуване на волята на страните. По мнение на оспорващия именно посредством актовете обр. 10 и обр. 11 страните са се съгласили да изменят условията на договора с изтичането на този период. Намира за несъответстващи с доказателствения материал и изводите на съда по отношение на петото констатирано нарушение. Счита, че доколкото процеса на изпълнение на предмета на обществената поръчка е предхождан от процеса на планиране на строителните дейности, то е следвало да бъдат декларирани подизпълнителите и трети лица, чиито ресурси ще бъдат ползвани от изпълнителя. Посочва, че в случая участникът, избран за изпълнител е декларирал, че няма да ползва трети лица подизпълнители и не е представил документи, удостоверяващи липсата на основания за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор за трети лица и подизпълнители. В тази връзка намира, че в нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), възложителят не се е уверил, че за икономическите оператори, чиито ресурси е ползвал изпълнителя, не са налице основанията за отстраняване, както и че отговаря на критериите за подбор. В съответствие с така заявените твърдения е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата на община Плевен. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – община Плевен, представлявана от кмета д-р В. Христов, чрез представител по пълномощие адв. Д. Стоянов от Адвокатска колегия - София, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, като развива доводи, че същата е неоснователна и недоказана, доколкото не кореспондира със събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответната страна - „Заечки“ ЕООД, чрез представител по пълномощие адв. И. Димитров в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, състав на Административен съд – Плевен е прогласил за нищожно по жалба на Община Плевен Решение за определяне на финансова корекция № РД-02-14-257/10.02.2025 год., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 - 2020 год., с което на Община Плевен е наложена финансова корекция в размер на 612 617,77 лева с ДДС, представляваща 25% от допустимите разходи по договор № ИРО-2584/12.01.2022 год., № BG16RFOP001-1.007-0005-C01-S-01, и допълнително споразумение от 06.03.2023 год. към същия договор, с изпълнител „Заечки“ ЕООД - гр. Петрич, сключен в резултат на проведена обществена поръчка с предмет: „Основен ремонт, прилагане на мерки за енергийна ефективност, достъпна среда и пристройка на сградата на зала „Катя Попова", гр. Плевен” на стойност 1 842 988,46 лева без ДДС, в частта му, с която се налага финансова корекция по отношение на собствения принос на общината в размер на 42 155,91 лева с ДДС, а в останалата част го е отменил като незаконосъобразно. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното: Община Плевен е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по ОПРР 2014-2020 год. процедура за директно предоставяне BG16RFOP001-1.007 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 год. – Плевен“, част от процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“, № РД-02-37-1/09.02.2022 год., проектно предложение „Обновяване, оборудване и прилагане на марки за енергийна ефективност в зала „Катя Попова“, гр. Плевен“. Съгласно чл. 2.2 от АДБФП, проектното предложение е на стойност 2 695 892,37 лева, от които 2 262 535,43 лева безвъзмездна финансова помощ (БФП), 427 092,94 лева финансов инструмент и 6 264,00 лева собствено финансиране. В изпълнение на договора, с Решение на кмета на Община Плевен е открита процедура – публично състезание, с предмет: „Основен ремонт, прилагане на мерки за енергийна ефективност, достъпна среда и пристройка на сградата на зала „Катя Попова", гр. Плевен”. Въз основа на проведената процедура, е сключен договор № ИРО-2584/12.01.2022 год., BG16RFOP001-1.007-0005-C01-S-01, с изпълнител „Заечки“ ЕООД - гр. Петрич, на стойност 1 842 988,46 лв. без ДДС (2 211 586,15 лева с ДДС). По делото е приобщен доклад от 09.07.2024 год. за извършена финансова инспекция на Община Плевен по отношение на сключените административен договор и договора за възлагане на поръчката. В същия са налице констатации за допуснати нарушения на ЗОП. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, на бенефициера е дадена възможност да представи възражение и приложи доказателства по констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция. В указания в писмото срок, от страна на бенефициера Община Плевен е депозирано възражение против констатациите за наличие на допуснато нарушение, което е квалифицирано като нередност и за което е предвидено определяне на финансова корекция в посочения размер. Като е приел възражението за неоснователно, на 10.02.2025 год. РУО на ОПРР 2014 -2020 год. е постановил Решение № РД-02-14-257/10.02.2025 год., с което се определя финансова корекция в размер на 612 617,77 лв. с ДДС, представляваща 25 % от стойността на верифицираната и платена безвъзмездната финансова помощ по договор № ИPO-2584/BG16RFOP001-1.007-0005-C01-S-01 от 12.01.2022 год. и Допълнително споразумение от 06.03.2023 год. с изпълнител „ЗАЕЧКИ" ЕООД, гр. Петрич, като е посочено, че следва да се възстанови доброволно от бенефициера. Сумата в размер на 42 155,91 лв. с ДДС, представляваща 25 % от отчетения собствен принос на бенефициера в размер на 168 623,62 лв. с ДДС, съответстващ на верифицирани нередни разходи, следва да се счита за недопустим разход по проекта. Неправомерният разход е изчислен върху всички реално верифицирани разходи по договора с изпълнител, в размер на 2 450 471,07 лв. с ДДС, финансирани със средства от ЕСИФ. За да постанови този правен резултат РУО е посочил, че са констатирани следните нарушения: 1.1. Незаконосъобразни критерии за подбор: 1.1.1. Нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за което органът е определил финансова корекция в размер на 5 %. Като фактически констатации за това нарушение са посочени следните: В раздел III. 1.3) „Технически и професионални възможности“ на обявление за поръчка изх. № ЕП-15 от 03.09.2021 год., в т. 1 „Опит“, като критерии за допустимост, възложителят е въвел изискване всеки участник, през последните 5 години от датата на подаване на офертата да е изпълнил строителство, идентично или сходно с предмета на обществената поръчка. В обявлението е пояснено, че за „…идентично или сходно строителство с предмета на поръчката се приема изпълнение на строителство за изграждане/реконструкция/основен ремонт на обекти от трета категория, попадащи в обхвата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗУТ и/или обекти с еквивалентни характеристики извън страната“. Напълно аналогично изискване е записано и в т. 2.4.3.1., на стр. 10 от раздел „Ред за провеждане“ на документацията за обществената поръчка. Посочил е, че в издаденото разрешение за строеж № 64 от 25.02.2021 год., в което главният архитект на Община Плевен е дал правото на Община Плевен да извърши строителни работи, съгласно техническите инвестиционни проекти, съгласувани и одобрени на 22.02.2021 год. от главния архитект на общината за строеж „Основен ремонт, прилагане на мерки за енергийна ефективност, достъпна среда и пристройка (асансьор и стълба за евакуация) на сграда Зала „Катя Попова“, гр. Плевен, с идентификатор 56722.659.865.1", строежът е определен като трета категория по ЗУТ. Административният орган е приел, че одобрявайки със свое решение, изх. № РД-10-1160 от 03.09.2021 год., обявление за поръчка, изх. № ЕП-15 от 03.09.2021 год. и документация за участие, в които е въвел изискването участниците да са изпълнили през последните 5 години от датата на подаване на офертите си, строителство за изграждане/реконструкция/основен ремонт на обекти от трета категория, попадащи в обхвата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в” от ЗУТ и/или обекти с еквивалентни характеристики извън страната, възложителят неоснователно е ограничил възможността за участие в процедурата за възлагане на обществената поръчка на кандидати, придобили своя опит при извършване па СМР на сгради от първа категория по чл. 137, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и строежи от втора категория по чл. 137, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, което е в противоречие с нормата на чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. 1.1.2. Нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 11, буква „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, за което е определена финансова корекция в размер на 5 %. Фактическите констатации за това нарушение са посочени по следния начин: В т. 4 на раздел III. 1.3) „Технически и професионални възможности“ на обявление за поръчка изх. № ЕП-15 от 03.09.2021 год., възложителят е поставил като критерии за подбор на участниците изискването „да прилагат система за управление на качеството съгласно стандарт БДС EN ISO 9001:2015 или еквивалент, или други доказателства за еквивалентни мерки за качество, с обхват високо строителство и система за опазване на околната среда, съгласно стандарт БДС EN ISO 14001:2015 или еквивалент или други доказателства за еквивалентни мерки за опазване на околната среда, с обхват високо строителство“. Въз основа на извършена експертиза, със задачи да установи наличието на обхвата „високо строителство" в стандарт БДС EN ISO 9001:2015 и стандарт БДС EN ISO 14001:2015 или техни еквиваленти или други доказателства за еквивалентни мерки за опазване на околната среда, с обхват високо строителство, е представен експертен анализ. В последния е посочено, че стандарти БДС EN ISO 9001:2015 и БДС EN ISO 14001:2015 са с обхват строителство, без конкретизирането му дали е ниско, средно или високо, по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 1-3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Вещото лице пояснява, че Системата за управление по отношение на околната среда ISO 14001 е международен стандарт, който определя изискванията към системите за управление въздействието на замърсяванията по отношение на околната среда. Документираната система за управление на околната среда е инструмент, който позволява на организации, било то малки или големи, да контролират въздействието на тяхната дейност върху околната среда. Системата за управление на качеството по ISO 9001 осигурява инфраструктура, процедури, процеси и ресурси, необходими на организацията, както да наблюдава, така и да подобрява своите резултати по отношение на ефикасност, обслужване на клиентите и най-добро качество на продукта. Сертифициранeто по ISO 9001 също допринася за подобряване на цялостното функциониране на организацията, решаване на текущи проблеми и разширяване на пазарните възможности. В тази връзка, административният орган е приел, че с въвеждане на изискването участниците в процедурата за възлагане на обществената поръчка да представят доказателства за наличието на стандарт БДС EN ISO 9001:2015 или еквивалент и на стандарт БДС EN ISO 14001:2015 или еквивалент или други доказателства с обхват високо строителство в раздел 111.1.3) „Технически и професионални възможности“ на обявление за поръчка изх. № ЕП-15 от 03.09.2021 год., възложителят е поставил като критерии за подбор невъзможни за изпълнение изисквания от страна на участниците в процедурата за възлагане на обществената поръчка. 1.3. Несъответствия в офертата на изпълнителя – нарушение на чл. 107, т. 1 и 2, буква „а“ от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, поради което е определена финансова корекция в размер на 25 %. Финансовата инспекция е констатирала, че: а) в линейния график към договора, предвидените дни с неблагоприятни условия са отбелязани на дати 24.05.2022 год.; 25.05.2024 год. и 26.05.2025 год., като те са съответно 71-вия: 72-рия и 73- тия календарен ден от откриването на строителната площадка и б) в диаграмата на работната ръка, на дати 24.05.2022 год.; 25.05.2022 год. и на 26.05.2022 год., е предвидено в извършването на строителните работи да бъдат ангажирани по трима работника; в) в диаграмата на работната ръка, за дати 26.04.2022 год.; 27.04.2022 год. и 28.04.2022 год., няма предвидена заета работна ръка въпреки, че в линейния календарен график са определени за извършване дейности по демонтаж на съществуващи седалки - позиция № 124 от ЛКГ с времетраене от 26.04.2022 год. до 03.05.2022 год. Органът е приел, че между линейния календарен график и диаграмата на работната ръка, представляващи неразделни части от техническото предложение за изпълнение на обществената поръчка към договор № ИРО 2584 от 12.01.2022 год., са налице несъответствия, които не дават възможност да се установи кога са изпълнени, с каква работна сила и с какво времетраене са били част от предвидените за извършване строителни операции за изпълнение на обществената поръчка и на това основание да бъде преценено спазването на предвидените срокове за извършване на строителните и други работи по договора. 1.4. Незаконосъобразно изменение на договора – нарушение на чл. 5, ал. 1 и 2 от сключения договор и чл. 116, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 от ЗОП (доп. ДВ, бр. 62 от 5 август 2022 г. - редакция към подписването на актове Образец 10 и 11), квалифицирано като нередност по т. 23, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, поради което е определена е финансова корекция в размер на 25 %. Като фактически констатации са посочени следните: На 07.12.2022 год., е документирано спирането на строителството с Акт обр. 10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството поради необходимост от предоставяне на работен проект за изместване на засегнати от строежа електрически съоръжения, подписан от представители на строителя: инж. Е. З. - управител на „Заечки“ ЕООД - гр. Петрич и С. Щ. - технически ръководител на строежа; представители на строителния надзор; на проектанта; инж. С. Л. Н. като лице, упражняващо технически контрол за част „Конструкции“ и арх. Н. И. И. - зам.-кмет на Община Плевен, като представител на възложителя. На 08.02.2023 год., строителството е възобновено, като това е документирано със съставен Акт за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл. 7, ал. 3, т. 10 други случаи. Актът е съставен по обр. 11 към чл. 7, ал. 3, т. 11 от Наредба № 3 от 31.07.2003 год. и е подписан от оторизираните представители на възложителя, строителя, строителния надзор и проектанта. При съпоставката на документираните като изпълнени строителни и монтажни работи към 07.12.2022 год. в съставения на същата дата Акт обр. 10 при спиране на строителството, спрямо предвидените за извършване СМР по КСС и сравнение със следващите се дати за извършване на строителните работи по линейния календарен график, представляващ неразделна част от приложение № 2 „Техническо предложение“ към договора, финансовата инспекция е установила, че са налице закъснения при изпълнението на строителството към 07.12.2022 год. и изцяло неизвършени към същата дата строителни операции по 123 от общо 433 позиции, които са предвидени за извършване към тази дата, или по 28% от тях, като са подробно изброени по-съществените закъснения. Изпълнението на СМР е удължено с 63 календарни дни, тъй като не е имало основание за спиране на строителството - съгласно установеното от финансовата инспекции, по време на изместване на кабелите (основание за спирането) е можело да се навакса със закъснението на работите във вътрешната част на залата, които не са били изпълнени към момента на спирането. Административният орган посочва, че действително спирането на СМР е било в съответствие чл. 5, ал. 1 от договора за строителство. Въпреки това, период от 63 дни, през който строителството е било спряно не е обоснован, тъй като е можело преместването на кабелите да се осъществи, без да се спира срока за изпълнение, като през това време да се навакса с осъществяване на вътрешните работи. Обосновава извод, че удължаването на срока за изпълнение на строителството представлява съществено изменение на условията на поръчката по смисъла на чл. 116, ал. 5 от ЗОП. Според органа изменението на срока по договора за строителство е съществено, тъй като срока за изпълнение е включен като показател в методиката за оценка за избор на изпълнител и получените оферти са се състезавали на този принцип. Посочил е, че в случай, че възложителят беше определил по-дълъг минимален срок за изпълнението на предмета на договора, щеше да се увеличи кръга на заинтересованите лица като неопределен брой потенциални участници също е можело да изразят интерес. От друга страна, изменението на договора носи на конкретния икономически оператор необосновано предимство пред потенциалните участници. 1.5. Изпълнителят е ползвал подизпълнители, без да ги е декларирал - нарушение е на чл. 121, ал. 1 и 2 от ЗОП във вр. с чл. 66, ал. 2 от ЗОП и чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, определена е финансова корекция в размер на 25 %. При извършените проверки от финансовата инспекция на съдържанието на приложение № 3 „Ценово предложение" и образците на обобщена количествено-стойностна сметка и количествено- стойностни сметки (КСС) по отделните части на работиш проект, представляващи неразделна част от документацията за обществената поръчка, е установила, че в същите е посочено, че освен изработка и доставка, е посочен и монтаж. Подробно са изброени офертите и фактурите, в които е посочена такава дейност. Посочено е, че участникът е превъзложил дейности по договора за строителство в размер на 983 136,71 лв. без ДДС или 1 179 764,05 лв. с ДДС на няколко икономически оператори за различни дейности. В съответствие с чл. 7 от Наредба за посочване на нередности, органът е определил общ размер на финансовата корекция в размер на 25%. В хода на съдебното производство и след направено искане, с протоколно определение от 14.04.2025 год., първоинстанционният съд, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е конституирал изпълнителя по договора за възлагане на обществената поръчка – „Заечки“ ЕООД с ЕИК 120608662 като трето лице, помагач на жалбоподателя. По делото е изготвена и приета без възражения от страните съдебно-икономическа експертиза. При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че в процесното решение, административният орган е определил изрично финансова корекция върху собствени средства в размер на 42 155,91 лева. С оглед на факта, че е посочен общ размер на финансовата корекция от 612 617,77 лева с ДДС, което представлява 25 % от всички реално верифицирани разходи по договора с изпълнител в размер на 2 450 471,07 лева с ДДС, е приел, че финансовата корекция е определена върху собствения принос. В този смисъл волята на РУО е разбрана и от служителите на МРРБ, които в изготвени форма за изчисляване на вземане и форма за изчисляване на финансовата корекция посочват същата сума като дължима и част от общата сума, за която е определена финансовата корекция. Обосновал е извод, че доколкото УО няма компетентност да определя финансова корекция за собствения принос на общината, в тази му част процесното решение е издадено от некомпетентен орган и следва да се прогласи за нищожно. В останалата част съдът е приел, че актът е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, съдържа изискуемите фактически и правни основания, но в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на първото констатирано нарушение, съдът е посочил, че административният орган се е позовал на доказателства, които не са приложени по преписката и делото. Доколкото обаче изискването е записано в т. 2.4.3.1. от раздел „Ред за провеждане“ на документацията за обществената поръчка, е обосновал извод, че такова изискване е налице. Изложил е мотиви, че същото не нарушава посочените общи норми на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Приел е, че изискванията за опит в строителството са допустими съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗОП, като в решението не се сочи тази разпоредба да е нарушена. Приел е, че УО смесва изискването за опит с правната възможност за извършване на строителството, които са различни величини. Приел е за безспорно обстоятелството, че строителите, имащи право да извършват строителство на строежи от първа и втора категория, имат право да строят и строежи трета категория, какъвто е процесният. В тази връзка е заключил, че за да мотивира нарушение – незаконосъобразен критерий за подбор по отношение на изискуемия опит в строителството, следва да се посочи като нарушена нормата на чл. 63, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗОП, и да се посочи поради кои фактически обстоятелства същата е нарушена. Обосновал е извод, че като не е посочил като нарушена тази норма, и не е мотивирал от фактическа страна нейната приложимост, административният орган е допуснал и съществено процесуално нарушение. По отношение на второто констатирано нарушение съдът е посочил, че по идентичен начин по преписката липсва обявление, от което да е видно това изискване. По мнение на съда органът е тълкувал превратно заключението на вещото лице в доклада на АДФИ, което също не е представено по преписката. Посочил е, че според цитираното заключение, посочените стандарти са с обхват всяко строителство, а не само високо, като системата за управление по отношение на околната среда ISO 14001 е международен стандарт, който се прилага в различни случаи, т.е. отново няма значение дали строителството е високо или не. В тази връзка е обосновал извод, че лицата, които прилагат системи за качество и за опазване на околната среда съгласно посочените стандарти, могат да участват в обществената поръчка. Приел е, че твърдението, че такива системи не съществуват, тъй като стандартите са приложими не само при високо строителство, е превратно, неосновано на посоченото от УО експертно заключение. На следващо място, съдът е приел за недоказано и третото констатирано нарушение. Приел е, че доколкото по преписката и делото не са приложени нито линейния график, нито диаграмата на работната ръка, то органът, позовавайки се на тях, е допуснал процесуално нарушение. Посочил е, че поради липсата на такива доказателства не може да бъде преценено от съда съответствието на решението с материалния закон. По отношение на четвъртото констатирано нарушение, съдът е приел, че в случая не е спорно между страните, че не е налице допълнително писмено споразумение към първоначалния договор. По мнение на съда, така посоченото нарушение не е налице. Позовавайки се на указанията на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, първоинстанционния съд е посочил, че за изместването на кабелите се изискват работен проект, разрешение за строеж, извършване на строежа по реда на ЗУТ, разрешение за ползване, евентуално учредяване на сервитут. В тази връзка е обосновал извод, че за всички тези дейности се изисква време, което явно е по-продължително от пристрояването за асансьор и стълба, което е станало за около месец. В допълнение е посочил, че за това пристрояване е била налице съответна документация и е следвало само да се строи, което не е било така по отношение на изместването на кабелите, които са били установени при започване на строителството на пристройката и е следвало да се изместят. В този смисъл е заключил, че спирането на строителството е било наложително. От друга страна доколкото в административния акт се твърди, че актовете обр. 10 и обр. 11 приложени по делото, имат характер на писмени доказателства, от които може да се извлече съгласуване на волята между възложител и изпълнител за изменение на договора, съдът е мотивирал, че същите не са писмени документи, посредством които се изменя договор. Посочил е, че в случая по делото липсват и писмени доказателства, които да обективират воля за изменение на договора. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице и петото нарушение. Посочил е, че в случая не е спорно, че изпълнителят „Заечки“ ЕООД не е декларирал, че ще използва подизпълнители. Посочил е, че съгласно сключения договор – чл. 12, т. 5, възложителят има право да изисква от изпълнителя да сключи и да му представи договори за подизпълнение с посочените в офертата му подизпълнители. Доколкото в офертата такива не са посочени, възложителят не е могъл да изисква договори за подизпълнение от изпълнителя. В този смисъл съдът е обосновал извод, че не е могъл и да състави и приобщи документи за извършена дейност от такива подизпълнители. На следващо място е акцентирал върху обстоятелството, че в договора не е предвидено възложителят да прави проверки кои лица извършват дейностите по строителството. Допълнено е също, че нарушението произтича от действието на бенефициента – възложител, липсва обаче каквото и да е действие, с което възложителят да е осигурил подизпълнители, или да не е приобщил представени му документи в досието на обществената поръчка, или по какъвто и да е начин да е укрил наличието на подизпълнители. Според съда, в решението за определяне на финансова корекция не е описано каквото и да е действие на възложителя, което да е довело до липса на одитна пътека, каквото нарушение твърди органа. С оглед така изложените доводи, съдът е приел, че не са налице и материалноправните основания, посочени в оспореното решение за наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. В съответствие с тези мотиви, съдът е отменил административния акт и в полза на община Плевен е присъдил разноски в размер на 6 719 лв. При така установените фактически обстоятелства, настоящата касационна инстанция приема на първо място, че оспореното съдебно решение е недопустимо по отношение на конституираната като заинтересована страна пред първоинстанционния съд – „Заечки“ ЕООД и в тази част съдебното решение следва да бъде обезсилено по отношение на него, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от АПК, лицата, които могат да бъдат страна в административния процес, са административният орган, всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или съдебното решение или за които те биха породили права или задължения, и прокурорът. В чл. 153, ал. 1 от АПК са определени страните в съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт – оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. В настоящия случай, предмет на конкретния административноправен спор е решение, по силата на което на Община Плевен е определена финансова корекция в качеството й на икономически оператор, бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект, подкрепян от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. Конституирането на търговското дружество „Заечки“ ЕООД с правно основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК като трета страна, помагач на жалбоподателя е процесуално недопустимо, доколкото в разпоредбите на АПК и по-конкретно в цитирания чл. 153, ал. 1 от АПК такава процесуална фигура не съществува. В този смисъл, конституирането на този правен субект, като трета страна помагач по делото е довело до постановяване на съдебен акт с участието на ненадлежна страна. Конституираната трета страна помагач не е страна в административното производство, независимо от посочването й в административния акт, поради което процесуално незаконосъобразно съдът я е конституирал като страна по делото. Изпълнителят на обществената поръчка не е субект на административното правоотношение по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. От друга страна, решението за определяне на финансова корекция не създава права или задължения, нито засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на изпълнителя по обществената поръчка. Решението за финансова корекция засяга единствено бюджета на бенефициера, а не пряко правната сфера на изпълнителя. Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК е особено съществено, т.к. процесуалната легитимация на страните в съдебноадминистративното производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда и след като в производството е участвала ненадлежна страна, постановеното решение е недопустимо в тази част и следва да бъде обезсилено по отношение на „Заечки“ ЕООД. Решението е правилно като резултат в допустимата си част. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Съобразно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФУ чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че общият размер на финансовите корекции по проекта не може да надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него. Въз основа на посочените разпоредби се обосновава извод, че правомощията на ръководителя на УО по програмите, финансирани със средства от ЕСИФ се отнасят в рамките на процедурата по предоставяне, разходване и отчитане на разходването на средствата от ЕСИФ по тези програми. Размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проекта, може да бъде намален от ръководителя на УО по програмата, но само и единствено с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В случая, в чл. 2.2 от АДБФП № РД-02-37-1/09.02.2020 год., сключен между Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 -2020 и община Плевен е предвидено, че проектът „Обновяване, оборудване и прилагане на марки за енергийна ефективност в зала „Катя Попова“, гр.Плевен“ е на стойност 2 695 892,37 лева, от които 2 262 535,43 лева безвъзмездна финансова помощ (БФП), 427 092,94 лева финансов инструмент и 6 264,00 лева собствено финансиране. Съгласно чл. 9 от договора, разходите, описани като собствен принос на бенефициера, в случай, че е налице такъв, не могат да бъдат предмет на вземане към управляващия орган. Те служат само за целите на отчитането на напредъка по проекта и неговото изпълнение. В този смисъл неоснователно е възражението на касатора, че средствата от договора за обществена поръчка са предмет на договора за безвъзмездна финансова помощ в качеството им на „собствен принос“ на бенефициера по проекта. Напротив, те са предвидени като разход за сметка на бюджета на общината, но в качеството им на „собствен принос“ по одобрения проект, за който е получена безвъзмездната финансова помощ. Действително, съгласно чл. 10 от АДБФП всеки непредвиден в проектното предложение разход или различен от предвидения, който възникне при изпълнение на проекта, и който не е включен в бюджета на проекта посредством допълнително споразумение, се счита за недопустим и не подлежи на верификация. В рамките на своите правомощия РУО по програмата осъществява контрол върху разходването на средствата от ЕСИФ, а в случая разходите, описани като собствен принос са от бюджета на общината и служат за целите на отчитане на напредъка по проекта и неговото изпълнение, както бе посочено по-горе. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че издаването на един акт, без издалият го орган да има компетентност да го издаде, прави акта нищожен в посочената част. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че в останалата част на оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Несподелими се явяват заявените в касационната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на разпределение на доказателствената тежест. С определение от 17.03.2025 год., с което делото е насрочено за открито съдебно заседание и са конституирани страните, съдът е разпределил доказателствената тежест между жалбоподателя и ответника. Съдът е дал указания на жалбоподателя, че следва да докаже с всички допустими доказателствени средства по АПК и ГПК фактите, които сочи в жалбата си и твърди че водят до незаконосъобразност на оспорвания акт, респ. на ответника са дадени указания, че носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнение на законовите изисквания при издаването му. По делото не са останали неизяснени факти и обстоятелства от предмета на доказване, поради което не е възникнала необходимост до допълнителни указания от страна на съда във връзка с доказването. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт: Настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния административен съд, по отношение на първото нарушение. Видно от раздел III. 1.3) „Технически и професионални възможности“ на обявление за поръчка изх. № ЕП-15 от 03.09.2021 година, в т. 1 „Опит“, като критерии за допустимост, възложителят е въвел изискване всеки участник, през последните 5 години от датата на подаване на офертата да е изпълнил строителство, идентично или сходно с предмета на обществената поръчка. В обявлението е пояснено, че за „…идентично или сходно строителство с предмета на поръчката се приема изпълнение на строителство за изграждане/реконструкция/основен ремонт на обекти от трета категория, попадащи в обхвата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗУТ и/или обекти с еквивалентни характеристики извън страната“. Аналогично изискване е записано и в т. 2.4.3.1., на стр. 10 от раздел „Ред за провеждане“ на документацията за обществената поръчка. От друга страна, в издаденото разрешение за строеж № 64 от 25.02.2021 год., в което главният архитект на Община Плевен е дал правото на Община Плевен да извърши строителни работи, съгласно техническите инвестиционни проекти, съгласувани и одобрени на 22.02.2021 год. за строеж „Основен ремонт, прилагане на мерки за енергийна ефективност, достъпна среда и пристройка (асансьор и стълба за евакуация) на сграда Зала „Катя Попова“, гр. Плевен, с идентификатор 56722.659.865.1“, строежът е определен като такъв от трета категория по ЗУТ. Според УО нарушението се изразява в незаконосъобразни критерии за подбор, доколкото, като критерии за допустимост, възложителят е въвел изискване всеки участник, през последните 5 години от датата на подаване на офертата да е изпълнил строителство, идентично или сходно с предмета на обществената поръчка на обекти от трета категория, попадащи в обхвата на чл. 137, ал. 1. т. 3. б. "в" от ЗУТ и/или обекти с еквивалентни характеристики извън страната. В тази част на акта, органът е посочил като правно основание и нарушение на принципите на чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 т. 1 и 2 от ЗОП. В случая, според касационния съдебен състав приетата от органа правна квалификация на нередността обаче не съответства на приетите с акта фактически констатации. Изложените фактически основания и правни изводи за допуснато нарушение не са годни да обосноват наличието на твърдяната от органа нередност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че изискванията за опит в строителството са допустими съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗОП, като в решението не се сочи тази разпоредба да е нарушена. Следва да се отбележи, че практиката на Върховен административен съд е константна, че правните принципи, въведени в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, тъй като не съдържат конкретно правило за поведение, не могат сами по себе си да обосноват нарушение на правно правило (на разпоредба), което нарушение, с оглед на предмета на делото, следва да обоснове елемент на фактическия състав на нередността. Споделим е изводът на първоинстанционния съд, че РУО смесва изискването за опит с правната възможност за извършване на строителството, които са различни величини. Няма спор, че строителите, имащи право да извършват строителство на строежи от първа и втора категория, имат право да строят и строежи трета категория, какъвто е процесният. В подкрепа на това твърдение са разпоредбите на чл. 14, ал. 3 от Закона за Камарата на строителите, съгласно която: строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от първа категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват строежи от всички категории, както и ал. 4 - строителите, вписани в регистъра за изпълнението на строежи от втора категория и получили удостоверение за тях, могат да изпълняват строежи от всички категории, с изключение на строежите от първа категория. В този смисъл установените от органа факти, приети за нарушения на ЗОП, не изпълват фактическия състав на нередност по т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 от Наредбата, тъй като цитираната разпоредба предвижда използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците, при които са приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално ниво на конкуренцията, получени са две и повече оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор. След като административният орган не е подвел своите фактически установявания под хипотеза на приетата с акта правна норма, в частта по т. 1.1.1 административният акт е незаконосъобразен. На следващо място, по отношение на констатираното нарушение по т. 1.1.2 изискването участниците да прилагат система за управление на качеството съгласно стандарт БДС EN ISO 9001:2015 или еквивалент, или други доказателства за еквивалентни мерки за качество, с обхват високо строителство и система за опазване на околната среда, съгласно стандарт БДС EN ISO 14001:2015 или еквивалент или други доказателства за еквивалентни мерки за опазване на околната среда, с обхват високо строителство, органът приема, че възложителят е поставил като критерии за подбор невъзможни за изпълнение изисквания от страна на участниците в процедурата. Посочените изисквания към участниците органът квалифицира като нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП. Следва да се отбележи, че макар с нарочно определение първоинстанционният съд да е разпределил доказателствената тежест на ответника да докаже наличието на предпоставките за определяне на финансовата корекция с неговото решение, вкл. фактическите основания за извършването й, посочени в решението, административния орган не е ангажирал доказателства, на които в административния акт се позовава. В този смисъл, РУО се позовава на посочено в доклада на АДФИ заключение на вещо лице, което заключение не е представено по преписката в хода на съдебното производство. Споделими са изводите на съда, че посочените в цитираното заключение стандарти са с обхват всяко строителство, а не само високо, като системата за управление по отношение на околната среда ISO 14001 е международен стандарт, който се прилага в различни случаи, т.е. отново няма значение дали строителството е високо или не. Следователно лицата, които прилагат посочените системи за качество и за опазване на околната среда съгласно посочените стандарти, могат да участват в обществената поръчка. Поради горното, правилно съдът е приел, че не е налице нарушение чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОП. По отношение на нарушението по т.1.1.3, според РУО същото се изразява в наличие на несъответствия в офертата на изпълнителя, като са налице разминавания в линейния график към договора, и специално в предвидените дни с неблагоприятни условия, и диаграмата на работната ръка, като в дните по линейния график, когато са налице неблагоприятния условия, има работници на работа, а в дните, когато в диаграмата на работната ръка няма работници, е предвидено извършване на работа по линейния график. Като нарушени са посочени чл. 107, т. 1 и т. 2, буква „а“ от ЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП. Правилни са изводите на съда, че посоченото нарушение не е доказано, доколкото както по преписката по делото, така и в хода на съдебното производство не са представени нито линейния график, нито диаграмата на работната ръка, въпреки дадените изрични указания за разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционния съд. Поради липсата на такива доказателства, за съдът е обективно невъзможно да прецени съответствието на решението с материалния закон в посочената част. Освен изрично дадените от съда указания към административния орган, произтичащи от разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, съгласно който, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в издадения от него административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в случая относима е и разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от АПК. Посочената разпоредба вменява задължение за административния орган, в тридневен срок да изпрати жалбата заедно с електронната преписка по издаването на акта в цялост на съда. Доводи за неизпълнение на това нормативно задължение, освен от липсата на тези доказателства по административната преписка, се извеждат и от самата касационна жалба, в която касатора заявява, че „… макар и да не е бил представен линейния график и диаграмата на работната ръка, както се твърди в съдебното решение, съдът е бил длъжен…“. С оглед на това, неизпълнението на нормативно вмененото задължение за представяне на административната преписка в цялост, обосновава недоказаност на фактическите обстоятелства на решението за определяне на финансова корекция, в тази му част. По отношение на нарушението по т.1.1.4, според УО същото се изразява в незаконосъобразно изменение на договора, доколкото на 07.12.2022 год. е документирано спирането на строителството с Акт обр. 10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството поради необходимост от предоставяне на работен проект за изместване на засегнати от строежа електрически съоръжения, като впоследствие с акт 11 от 08.02.2023 год. строителството е било възобновено. Сочи се, че строителството е могло да не бъде спирано, като се извършват работите на закрито, и строителството да завърши за 300 дни, без да се спира изпълнението с посочения акт 10 и да се възобновява с акт 11. Прието е, че с акт 10 и акт 11 се изменя договора за обществена поръчка. Като нарушени са посочени чл. 5, ал. 1 и 2 от договора и чл. 116, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП. Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗОП, договорите за обществени поръчки могат да бъдат изменяни в лимитативно изброените в разпоредбата случаи, като съгласно нормата на т. 7 от същата разпоредба, това е допустимо, в случай, че измененията не са съществени. Ал. 5 на същия член сочи в кои случаи изменението се счита за съществено, а именно когато: 1. изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; 2. изменението променя икономическия баланс на договора за поръчка или рамковото споразумение в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка или рамково споразумение. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че за да е налице нарушение, осъществяващо състава на посочената норма е необходимо, след сключването на договора за възлагане на обществена поръчка, по взаимното съгласие на страните да бъдат въведени нови условия, които не са били част от първоначално обявената процедура по възлагане на обществена поръчка. В тази хипотеза следва да се има предвид, че договорите за обществени поръчки са писмени, като писмената форма е условие за действителност по силата на чл. 112, ал. 1 от ЗОП. Тези договори имат гражданскоправен характер, което предопределя и приложимостта на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ) спрямо тях. Съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗОП за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществена поръчка се прилагат разпоредбите на ТЗ и ЗЗД. Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Следователно изменението на договора е средство за промяна на вече съгласувани между страните воли, чрез постигане на съгласие за това. По отношение на развитите в административния акт доводи, съгласно които за съставените актове обр. 10 от 07.12.2022 год., респ. акт обр. 11 от 08.02.2023 год. за спиране, съответно възобновяване на строителството не са представени конкретни основателни причини, т.е. строителството е спряно неоснователно, настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи и следното: Съдържанието на посочените актове е установено в Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба № 3/31.07.2003 год.), като в съответствие с чл. 1, ал. 2 от нея, с актовете и протоколите по ал. 1 участниците в строителството (съгласно част трета, глава девета, раздел ІІ от ЗУТ) удостоверяват спазването на изискванията към строежите, съгласно чл. 169, ал. 1, и ал. 3 от ЗУТ. Съставените и оформени съгласно изискванията на посочената наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите – чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/31.07.2003 год. Предвид указаната от наредбата доказателствата сила на съставения в настоящия случай Акт обр. 10, в тежест на РУО е да ангажира доказателства, с които да обори тази доказателствена сила. Както се посочи по-горе, актовете и протоколите се подписват от съставителите и присъствалите лица съгласно приложенията от тази наредба, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни, включително за удостоверените причини за спиране на изпълнението на строежа. В случая, съставения Акт обр. 10 не е бил оспорен по отношение на неговата автентичност. По отношение на удостоверената вярност на съставения Акт обр. 10, касационната инстанция констатира, че на обективираните в него обстоятелства, относно наличието на непредвидени обстоятелства и обективна невъзможност за изпълнение на дейностите, поради дадени писмени указания на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, във връзка с необходимост за изместването на кабелите, РУО не е противопоставил конкретни възражение, подкрепени със съответните доказателства. От друга страна, не може да бъде споделен изводът на административния орган, че между бенефициера, в качеството му на възложител и избрания за изпълнител участник „Заечки“ ЕООД, е била съгласувана воля за изменение на срока на изпълнение на договора за строителство в нарушение на чл. 116 от ЗОП и без наличието на допълнително споразумение в писмена форма. В случая са съставени изискуеми от специалния закон актове и протоколи по време на строителството, но те не представляват писмено доказателство за изменение на договора за строителство, както неправилно приема административния орган. Противно на твърдяното от РУО, съдържанието на тези актове е нормативно установено, поради което не може да съдържа писмено изразена воля за изменение на договора за обществена поръчка. Безспорно е, че между Община Плевен и изпълнителя по договора за обществена поръчка „Заечки“ ЕООД не е сключвано допълнително писмено споразумение, чрез което да е променен договореният в срок за изпълнение на СМР. Доколкото в случая не се установява нито сключено писмено допълнително споразумение, нито друго писмено доказателство, произхождащи от бенефициера и изпълнителя, което да обективира воля на страните за изменение на договора за обществена поръчка в частта на срока за изпълнение, то не е налице изменение на договора въобще. Още по-малко може да се приеме тезата на органа, че чрез промяната на срока, в следствие на обективна невъзможност за изпълнение от страна на възложителя, поставя в по-благоприятно положение спечелилия поръчката участник спрямо останалите потенциални такива. В тази връзка следва да се има предвид, че в проекта на договор, част от документацията по възлагане на обществената поръчка е наличен текста на чл. 5, ал. 2, съгласно който, срокът по ал. 1 спира да тече за времето за което по законоустановения ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Приложение № 10) от Наредба № 3/31.07.2013 год. за съставяне на актове и протоколи по време та строителството. С оглед на това, обстоятелството, че срокът за изпълнение на строителството може да бъде спрян по законоустановения ред, след съставен акт обр. 10 е условие, известно и относимо за всички участници в процедурата, а не само за спечелилия участник. По отношение на нарушението по т.1.5, според РУО същото се изразява в използване от изпълнителя на подизпълнители, без да ги е декларирал, като липсва одитна пътека, което е квалифицирано от органа като нарушение на чл. 121, ал. 1 и 2 от ЗОП във вр. с чл. 66, ал. 2 от ЗОП и чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Съгласно сочените за нарушена разпоредба на чл. 121 ал. 1 от ЗОП възложителите поддържат досие за всяка обществена поръчка с цел осигуряване на документална проследимост (одитна пътека) по отношение на всички свои действия и решения, както и на действията на комисиите за възлагане на обществени поръчки, независимо дали поръчките се възлагат с електронни средства. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че досието съдържа всички решения, обявления, документацията и други допълнителни документи, разясненията, поканите, протоколите, окончателните доклади на комисията, офертите или заявленията за участие, доказателства за предприетите действия по чл. 44, ал. 3 - 5, описание на причините, поради които се използват други средства за подаване на документи, различни от електронните при електронното подаване. При осъществен контрол от Агенцията по обществени поръчки се прилагат становището на агенцията и мотивите на възложителя за неприетите препоръки, а в случаите по чл. 237а и чл. 237б - докладите от работата на наблюдателите и от предварителния контрол за законосъобразност. Досието съдържа договора или рамковото споразумение, както и всички документи, свързани с тяхното изпълнение и отчитане. От друга страна в чл. 66, ал. 2 от ЗОП е посочено, че подизпълнителите трябва да отговарят на съответните критерии за подбор съобразно вида и дела от поръчката, който ще изпълняват, и за тях да не са налице основания за отстраняване от процедурата. Същевременно органът на самостоятелно основание е посочил и нарушена разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, съгласно която възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, при условие че при подписване на договора, определеният изпълнител представи документи по чл. 58, удостоверяващи липсата на основанията за отстраняване от процедурата, както и документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. В настоящия случай, безспорно е установено, че „Заечки“ ЕООД не е декларирал, че ще използва подизпълнители, както и че в предложението не са посочени такива. Както по преписката по делото, така и в хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да обосноват твърдяното от органа нарушение. Споделими са изводите на първоинстанционния съд, че в случая твърдението за наличие на подизпълнители e подкрепено единствено от наличието на фактури и оферти, в които освен доставка на съответни материали е посочен и монтаж на същите. В тази връзка не са представени, договори между изпълнителя и посочените 12 дружества, протоколи между изпълнителя и тези дружества, в които да е описано какви дейности са извършени или да са установени лица, които действително да са извършвали монтажа на материалите, и които да не са служители на изпълнителя, а на посочените във фактурите дружества-доставчици. В конкретния случай изложените от органа фактически обстоятелства не водят до извод за липса на съответните документи в досието на поръчката, доколкото подизпълнители не са посочени в ЕЕДОП, и не са подали ЕЕДОП, а оттам - и до невъзможност да се обоснове възлагането на поръчката, което води до липса на изискуемата прозрачност - основен принцип при възлагането на обществени поръчки. Освен това, следва да се посочи, че евентуалният пропуск на бенефициера да установи недоказаност съответствието на определения за изпълнител участник с поставения критерий за подбор чрез представените от него документи към момента на сключване на договора, не води до извод за нарушение на чл. 121, ал. 1 или на ал. 2 от ЗОП, дори и да е налице нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП. В случая осъществяването състава на нередността по т. 16, б. „а“ от Приложение № 1 е обвързано и с твърдяното нарушение на чл. 121, ал. 1 от ЗОП. Няма обвързаност между изложените от органа фактически обстоятелства и формираните от него изводи, и изложените аргументи, и правният извод за допуснато на собствено основание нарушение на тази правна норма, доколкото съществените мотиви на акта се отнасят до невъзможността въз основа на представените от определения за изпълнител участник документи към момента на сключване на договора, да се докаже съответствието му с поставения от възложителя критерий за подбор свързан с трети лица и подизпълнители. При спазване изискванията за мотивираност на административния акт, с който се определя финансова корекция, следва да е налице логическа обвързаност както между фактическите обстоятелства, които подкрепят твърдението за нарушение на норми от националното законодателство в областта на обществените поръчки и сочените за нарушени норми, тъй като това е обективен елемент от състава на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, така и обвързаност между сочените за нарушени норми и категорията нередност, съгласно акта по чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Дадената от органа правна квалификация на нередността е по т. 16 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности - Недостатъчна документална проследимост (одитна пътека) за възлагането на обществената поръчка, в хипотезата на б. „а“ - изискуемите по ЗОП документи от досието на обществената поръчка са недостатъчни, за да се обоснове възлагането на поръчката, което води до липса на прозрачност. С оглед установените факти и приложимата правна уредба, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че не е осъществен съставът на сочената нередност, поради което не е налице основание за определяне на финансова корекция в определения размер от 25%, тъй като мотивите за нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 и, ал. 2, т. 2 от ЗОП не обуславят нарушение на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП сами по себе си. При липсата на установено нарушение е безпредметно обсъждането на мотивите на органа за наличието на третия елемент от състава на нередността - вредата. По изложените съображения, твърденията на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Не са изложени конкретни аргументи в подкрепа на твърдението за необоснованост на решението, поради което и настоящата инстанция не дължи произнасяне по този твърдян порок. Предвид така развитите мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че не са налице заявените с касационната жалба доводи за отмяна – неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 2 300,81 евро, равняващо се на 4 500,00 лева, съставляваща заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, доказано с представения Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2025 год., фактура и платежно нареждане за извършен превод от 26.11.2025 год. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящия съдебен състав намира за неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и е под предвиденото минимално такова, регламентирано в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,